Краево

Краево е малко планинско село в Западна Стара планина, разположено в Софийска област на надморска височина 723 метра. То се намира по източните склонове на планината Ржана и заема площ от около петнайсет квадратни километра.

Населението му възлиза на едва 128 души по данни на ГРАО от 2015 година, а животът тук тече бавно и спокойно. Селото е чаровно и тихо, с природа, която го прави подходящо за семейни излети и кратки почивки далеч от градския шум. Кой търси Краево, обикновено иска планина без тълпи.

Точно това намира тук: зелени склонове, бистри реки и въздух, който мирише на гора.

Селото сред махалите на Ржана

Краево лежи в планински район, ограден от стръмни склонове, в самото сърце на Западния Балкан. Около него се извисяват върхове, а наблизо се сливат реките Конщица и Крива река, които дават началото на река Рударка. Тази водна мрежа е оформила релефа през вековете и до днес поддържа влажните, обрасли с гора долини.

Селото е разпръснато на няколко махали. Това е типично за планинските села в този край на страната. Административно Краево е част от община Ботевград и Софийска област. До него се стига по четвъртокласен път, а само на няколко километра на североизток минава третокласният път 161, който поема трафика към по-големите центрове.

Най-близките населени места са Радотина, Рашково, Игнатица, Литаково, Гурково и Ребърково. Оттук пътищата водят и към долината на река Искър, през която минава главната връзка между Софийското поле и Северна България. Разстоянията са къси, но завоите изискват внимание.

Хотелът, конете и тихият отдих

Туризмът тук е скромен и стъпил изцяло на природата наоколо.

В селото работи хотелски комплекс с четиридесет легла, изграден в автентичен етно стил, който събира традиционната атмосфера със съвременните удобства. Иначе тук се идва заради ходенето сред гората, заради звука на реките и заради чистото небе нощем.

В двора на комплекса гостите намират мини басейн за деца и голям открит басейн за възрастни. Вътре пък ги чака механа с традиционна българска кухня и домашни ястия, приготвени по стари рецепти. Към хотела има и конна база, която предлага езда сред планинските ливади и горските пътеки на този дял от Стара планина.

Ездата е любима на семействата с деца. За мнозина именно тя се превръща в най-силния спомен от престоя тук. Извън комплекса селото не предлага много удобства, а това е част от чара му. Няма шумни заведения, няма върволици от коли, само тишина и планина наоколо.

Който търси именно такова спокойствие, го намира тук в изобилие.

Природа и преходи в Краевския Балкан

Околностите на Краево са същински рай за любителите на пешеходния туризъм. Склоновете на Ржана са обрасли с букови и дъбови гори, които през есента се обагрят в злато и мед, а през пролетта се изпълват с птичи песни. Реките Конщица и Крива се вият през тесни долини и образуват малки бързеи, удобни за кратка почивка край водата. Маршрутите тръгват направо от махалите и водят нагоре към гребените, откъдето в ясен ден погледът стига чак до съседните планински масиви.

Тукашната природа не е укротена и това е най-голямото ѝ предимство. Препоръчително е да тръгвате рано сутрин и да носите вода, защото чешмите по високото са рядкост. Зимата районът притихва и пътищата стават по-трудни, така че най-хубавите месеци остават от май до октомври. Планината иска подготовка.

Долината на Искър и съседните села

Само няколко завоя делят Краево от прочутия Искърски пролом. Реката е прорязала Стара планина в дълбока и живописна клисура, по която се вие и една от старите железопътни линии на страната.

Селата Зверино и Гара Бов са удобни спирки по нея, а оттам маршрутите се разклоняват към Врачанския Балкан.

Пейзажът тук е драматичен. По̀ на изток остава оживеният Ботевград, административен център на общината и удобна база за снабдяване. На север пък, отвъд пролома, чака старинната Враца в полите на скалите Вратцата. Така от тихото Краево за час се стигат и голям град, и диви клисури, и тихи манастири.

Малко планински села предлагат толкова разнообразие в такъв малък радиус.

Проломът е особено красив в началото на есента. Тогава склоновете край реката пламват в жълто и червено, а влакчето се провира между скалите като играчка. Мнозина идват специално заради тази гледка.

Оттук маршрутът лесно се разгъва към Мездра и по-нататък към сърцето на Северозападна България.

Седемте престола и Черепишкият манастир

На около единайсет километра от Краево се намира Осеновлашкият манастир „Света Богородица”, известен още като Седемте престола. Той е разположен в пролома на река Габровица, северно от Осеновлак, сред една от най-живописните долини в района. Смята се, че е основан през петнайсети век, а най-ранното писмено сведение за него е от шестнайсети век. Днес обителта е напълно действаща и приема посетители, а комплексът ѝ включва камбанария, жилищни сгради и стаи за гости.

Името идва от седемте параклиса в самата църква, всеки със собствен олтар, рядкост в българското църковно строителство. Друг забележителен храм в региона е Черепишкият манастир „Успение Богородично”, близо до Враца, на около дванайсет километра от Краево.

Според преданието обителта е изградена по времето на цар Иван Шишман, в края на четиринайсети век. През 1612 година именно тук е изработено прочутото Черепишко четвероевангелие с позлатен обков, един от ценните книжовни паметници на средновековна България. В манастира са запазени и стенописи, най-старите от които датират от четиринайсети век, а жилищните сгради са изградени през 1836 година и стоят до днес. Пътят до двата манастира минава през красиви проломи и оставя силно впечатление.

От Краево се получава естествена цел за еднодневен излет сред история и природа. Тесните долини на Габровица и Искър се редуват със скални отвеси и тихи горски отсечки, а всеки завой отваря нова гледка към пролома. Малцина остават равнодушни към този край.

Двете обители пазят и част от книжовната памет на средновековна България, което придава на разходката и духовна дълбочина. Именно затова обиколката на манастирите е сред най-търсените преживявания в целия район около Краево.

Връх Градец и древните рудници

Югозападно от селото се издига планинският връх Градец. Върху него археолозите откриват следи от живот още в предримската епоха, а наблизо личат и остатъци от рударски галерии, в които според учените са добивани руди в дълбока древност. Тези находки нареждат Краево сред местата с изненадващо стара човешка следа.

Писмени източници описват и важен път през селото през Античността и Средновековието.

Мястото никога не е било напълно встрани от големите събития по тези земи. Първото пряко споменаване на селото идва от данъчни регистри на Османската империя от средата на петнайсети век, където то е записано с името Крайово.

Тези рудни галерии и старият път подсказват, че животът тук е кипял далеч преди новото време.

Планинските проходи винаги са свързвали Софийското поле със северните земи, а Краево е пазело една от тези тихи връзки. За съдбата на селото през следващите столетия обаче се знае учудващо малко.

Дълбоката гора пази мълчанието си.

Разцветът след Освобождението

След Освобождението през 1878 година Краево влиза в границите на новата държава и навлиза в период на разцвет.

Открива се училище, настанено отначало в частна къща, а по-късно в общинска сграда. Към края на деветнайсети век населението достига 370 души, а основен поминък става производството и продажбата на дървен материал.

През двайсетте години селото вече разполага с две водни дъскорезници и железарска работилница за изделия от тенекия.

Занаятът върви добре. В началото на трийсетте години геолози откриват сведения за богати залежи от железни, оловни и медни руди по околните склонове. За съжаление проект за тяхното усвояване никога не се ражда, което оставя селото встрани от индустриалния подем.

Днес Краево е значително намаляло и населено предимно от пенсионери, а туризмът прави едва плах, но искрен опит за развитие.

Съборът и празниците

Съборът на Краево се отбелязва всяка година на седми октомври, когато бившите жители се връщат по родните места. Един от най-тачените празници е денят на Света Богородица, който се чества на петнайсети август и събира семействата от близо и далеч. Тези дни са най-оживените в годината за иначе притихналото село, а гостоприемството остава непроменено през поколенията. На трапезите се редят домашни гозби, ракия и спомени, а старите къщи отново се пълнят с гласове.

За няколко дни селото сякаш се подмладява. Ако искате да усетите автентичния дух на Краево, изберете именно тези дати за своето посещение. Тогава селото показва най-топлото си лице, а срещите с местните хора оставят спомен, който не избледнява бързо.

Планинското гостоприемство тук все още е живо и непресторено, каквото рядко се среща близо до големите пътища.