Описание

Горна Оряховица е български град, който се намира в централната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 32 792 души.

Градът е изключително важен търговски център, като в него се намира най-големият железопътен възел в Северна България и един от най-големите в страната, както и гражданското летище Горна Оряховица.

Местоположение на Горна Оряховица

Административно градът е център на едноименната община и е част от Област Велико Търново. Разположен е по поречието на река Янтра и в северното подножие на Търновските височини.

През Горна Оряховица преминава второкласният републикански път 53, както и третокласният път 514, но определено най-голямо значение има железопътните линии, които преминават през града и се събират в ЖП гарата, намираща се в северната му част.

Най-близките населени места са Калтинец, Първомайци, Лясковец, Правда и Долна Оряховица.

Туризъм в града

Градът разполага с осем хотела, шест от които семейни, както и една къща за гости. Широкият асортимент от хотели ще покрие всичките ви нужди, както и бюджета, с който разполагате.

Горна Оряховица разполага с редица забележителности, както исторически и културни, така и природни. Минаващата през града река Янтра предлага страхотни възможности за риболов, а намиращият се наблизо град Велико Търново гарантира, че няма да скучаете по време на престоя си там.

Забележителности, които трябва да видите

Историческият музей в града определено е най-значителната забележителност в него. Той съществува от 1962 година насам и се занимава със съхраняването и представянето на историческото наследство на града и региона. Музеят има четири експозиции, които включват – археология, етнография, възраждане и нова история. Акцентът на експозициите пада върху значението на Горна Оряховица по време на Априлското въстание (1876 година).

Екопътеката Камъкът на Горна Оряховица представлява плато, в което влизат екомаршрут, хижа и връх. Намира се в покрайнините на града и най-високата точка на пътеката е на 439 метра. Местните и посетителите на града използват мястото за разходки и отдих през уикенда. По маршрута има места за пикници, както и люлки и катерушки и е подходящо за семейни разходки и с по-малки деца.

В намиращия се съвсем наблизо Лясковец може да посетите Музея на градинарството. Той е единственият по рода си в България и специализира в съхраняването на традициите свързани с градинарството и зеленчукопроизводството в страната. Експозицията е разделена в две зали и в тях може да видите богат асортимент от материали, снимки, дрехи и прочие.

В Лясковец може да отскочите и до Лясковския манастир Свети свети Петър и Павел. Смята се, че манастирът е изграден някъде около 15 век, а днес той е запазен, действащ и девически.

На около 4 км се намира село Арбанаси, което е изключително богато на културно-исторически забележителности и паметници, като:

  • Констанцалиевата къща-музей
  • Църквата Свети Атанасий
  • Църквата Свети Архангели Михаил и Гавраил
  • Църквата Рождество Христово
  • Арбанашкият манастир Свети Никола
  • Арбанашкият манастир Света Богородица

История на града

В района между хълм Камъка и Арбанашкото плато са открити останки от тракийско селище, чиито обитатели най-вероятно са били членове на племето кробизи. Това свидетелства, че районът е бил обитаван от най-стари времена. Знае се, обаче, че на това място е имало селище още през втората половина на петото хилядолетие преди Христа (среднокаменната епоха).

След идването на славяните (през 6-7 век) няма следи и останки от уседнал живот в тази местност в периода между 7 и 12 век.

Едва при възстановяването на българската държава през 1185 година районът придобива значение като бариера за защита на новата столица Търновград. На това място се изграждат няколко крепости, една от които е крепостта Раховец. Тя просъществува до 1444 година, когато е напълно разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османската империя. Тогава са записани и първите сведения за селище с подобно име, а впоследствие се разбира, че има цели три селища с това наименование – Мала, Средна и Голяма Раховица. Най-вероятно от там се корени името на днешната Горна Оряховица.

През османския период в селището процъфтяват редица занаяти като златарство, железарство, кожухарство и други. Градът се развива като сериозен търговски център и това ще му придаде още по-голямо значение през периода на Възраждането.

След освобождението градът влиза в състава на новосъздадената българска държава и ключовата му позиция го определя като град, в който ще преминава новата железопътна линия в страната – София-Варна. През 1899 година е открита ЖП гарата, която освен престиж, носи и препитание на местното население, като това положение се запазва и до наши дни.