Копривлен

Копривлен е голямо българско село в югозападната част на страната, разположено в подножието на източните склонове на Пирин планина, в Община Хаджидимово, Област Благоевград. Северно от землището му преминава река Места, а самото селище лежи на надморска височина от 510 метра. Според данни на ГРАО за 2015 година населението наброява 1453 души, което го нарежда сред най-оживените села в региона. Землището се простира на голяма площ, а планинският характер и красивата природа привличат десетки гости всяка година.

Селото е удобна изходна точка за разходки из Пирин и из долината на Места. Оттук близкият град Гоце Делчев отстои на около 7 километра, а пътят към съседна Гърция отнема малко повече от час. Заради достъпността и спокойната атмосфера Копривлен все по-често попада в маршрутите на любителите на планинския и културния туризъм.

Селото и хората, които го прославят

Копривлен е едно от най-многолюдните села в околността и пази облика на жива земеделска и планинска общност. Улиците се изкачват леко по склона, а от по-високите къщи се откриват гледки към река Места и към масива на Пирин. Спокойствието тук се усеща веднага, без шума и натовареността на големия град.

А оттук са тръгнали изненадващо много имена. Сред духовниците са българският духовник и месемврийски епископ Яков Месемврийски и неврокопският митрополит Натанаил Неврокопски. Селото е родно място и на офицера Иван Маламов, дългогодишен началник на Националния военен университет. От спорта жителите се гордеят с футболиста Петър Занев и волейболистката Анка Узунова. За малко селище това е сериозен списък, в който се събират духовници, военни и известни личности от най-различни области.

Местоположение на Копривлен и как се стига

Административно Копривлен е част от Община Хаджидимово и Област Благоевград, а географски лежи в подножието на източните склонове на Пирин, в плодородната долина на река Места. Тази позиция между планина и река определя меката атмосфера на мястото.

Селото лежи на стратегическо място по отношение на транспорта. През него преминава второкласният републикански път 19, който свързва Симитли с граничния контролно-пропускателен пункт Илинден Ексохи. Това прави Копривлен удобна спирка по пътя към Гърция и едновременно връзка със Северна Македония през долината. Най-близките населени места са Ново Лески, Садово, Хаджидимово, Блатска, Хвостяне, Петрелик и Мусомища, а градът Гоце Делчев е само на около 7 километра северно. В радиус от десетина километра попадат и интересни села като Гайтаниново и Долен, известни с автентичната си възрожденска архитектура. Така от Копривлен лесно се планира обиколка из цялата Неврокопска котловина.

Къде да отседнете

Базата за настаняване в Копривлен е скромна, но достатъчна за спокойна почивка. Селото разполага с една къща за гости и един спа хотел, който е особено популярен, тъй като в близкия район няма друг подобен. Именно той задава тона на туристическото предлагане тук.

Спа хотелът разполага с леглова база от 40 места, разпределени в 16 двойни стаи и два апартамента. Стаите са обзаведени съвременно и предлагат необходимите удобства за комфортен престой. Модерният спа център включва сауна, парна баня, открит външен басейн, както и масажно студио, което го прави привлекателен избор за уикенд далеч от градската суматоха. Ресторантът на комплекса може да приеме до 150 души, така че тук спокойно се организират по-големи семейни и фирмени събирания, абитуриентски балове и сватби.

Самото разположение на селото е силно предимство. Наблизо се намират няколко интересни забележителности, а красивата природа на Пирин е буквално на крачка. За любителите на морето си струва да се отбележи, че най-близките гръцки плажове Кавала и Неа Перамос са на около час път, ако решите да продължите към съседна Гърция.

Забележителности в околността на Копривлен

На около 5 километра се намира Хаджидимовският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“, който заслужава отделно посещение. Под манастирската сграда са открити останки от старо християнско светилище. Изграден е през средата на 19 век върху хълм край град Хаджидимово, третият по големина в Югозападна България и сред най-близо разположените до Света Гора. Днес обителта е напълно действаща и поддържана, отворена за поклонници и пътешественици.

Само на 7 километра е и един от най-приветливите български градове, Гоце Делчев. Тук задължително разгледайте местния исторически музей, открит през 1979 година, който разполага с цели 12 експозиционни зали. От Гоце Делчев лесно продължавате към планинските села Ковачевица и Гърмен, които пазят дух от Възраждането.

В близост до село Огняново, на около 8,5 километра от Копривлен, се намира късноантичният и римски град Никополис ад Нестум. След мащабни археологически разкопки днес тук може да разгледате крепостната стена, различни видове кули, както и два басейна, горещ и хладен. На мястото на римския град са открити множество съдове, прибори, сребърни и златни монети. Уникалното на Никополис ад Нестум е, че това е единственият открит античен град в Родопите от епохата на римското управление по тези земи, което му придава особена стойност за историята на региона.

Не на последно място, отскочете до водопад Делчево край едноименното село Делчево. До него се стига по черен път зад Неврокопския манастир, който преминава в тясна горска пътека и води до малка къщичка, точно зад която шуми водопадът.

Река Места и тютюневите ниви на котловината

Северно от Копривлен спокойно тече река Места, една от най-чистите реки в Пиринския край. Тя се спуска от високите дялове на планината и напоява цялата плодородна котловина. Бреговете ѝ са обрасли с върби и тополи, а водата примамва въдичари от близо и далеч. Лете край нея е хладно дори когато полето тъне в жега.

Долината на Места е прочута с тютюна си. Ситнолистният ориенталски тютюн, известен като неврокопски, вирее по околните ниви от векове и дълго е бил основният поминък на селото.

Наесен по чардаците се нижат дълги гердани от нанизани тютюневи листа, които съхнат на слънце. Тази гледка е част от самата душа на края. Освен тютюн, по нивите зреят прочутите местни чушки, домати и боб. Градинарството тук е на почит, а пазарите в Гоце Делчев преливат от местна продукция.

Планинският въздух и близостта на реката правят Копривлен приятен за отсядане през топлите месеци. Разходките край Места са леки и подходящи за всяка възраст. Който обича тихата природа, намира тук спокоен пристан далеч от тълпите.

Трапезата на Неврокопско

Кухнята в Копривлен носи вкуса на цялата Неврокопска котловина и на плодородната ѝ земя. На трапезата се редят пълнени чушки, гъста боб чорба и домашни туршии от собствената градина. Баницата с късано сирене и катмите с мед са обичайна закуска, а топлият качамак с извара засища в студените дни. Сушеният неврокопски пипер придава на много гозби своя топъл, наситен цвят и мек аромат.

Месото най-често е агнешко или козе, печено бавно на жар по стар планински обичай. На празник тавите с месо и картофи отиват в общата фурна на махалата, откъдето се разнася ухание по цялата улица. Виното и ракията идват от домашните лозя по огрените склонове над реката, а гостоприемството е толкова обилно, че гостът никога не сяда на празна маса.

История на село Копривлен

Историята на Копривлен започва далеч преди писмените извори. В няколко местности от землището, сред които Участъка и Козлука, са открити съдове и предмети от тракийската материална култура, които свидетелстват за древно обитаване по тези земи. През Средновековието областта има променлив статут и многократно преминава ту към българската държава, ту към Византийската империя. За първи път днешното село се споменава в османски данъчен списък на християнското население от 1666 година, в който е записано, че Копривлен разполага с 23 християнски семейства.

Един от важните извори за края на 19 век, „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоник“, посочва, че през 1873 година в селището живеят 50 домакинства. От тях 60 души са мюсюлмани, а 80 са българи. През последната четвърт на века, около и след Освобождението от 1878 година, почти цялото българско население се изселва към свободна България, тъй като регионът остава в Османската империя. След това изселване Копривлен остава с предимно турско население. Васил Кънчов потвърждава това в своя труд „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година, където отбелязва 340 жители, всичките турци.

Балканската война от 1912 година и присъединяването на територията към Царство България променят отново картината. Турското население се изселва, а на негово място идват българи от Либяхово и още 18 селища, които след войната остават в пределите на Гърция. През 20-те и 30-те години на миналия век селото бележи постоянен прираст и към 1946 година преброяването отчита 1671 души.

Тази бурна история е оставила своя отпечатък върху облика на Копривлен. От Неврокопската котловина пътищата водят и към областния център Благоевград, който събира нишките на целия този богат край.