Описание на Копривлен

Booking.com

Копривлен е голямо българско село, намиращо се в югозападната част на страната. Населението му наброява 1453 души, според данни на ГРАО за 2015 година.

Надморската височина на Копривлен е 510 метра, а землището на селото се разпростира на площ от 27 734 квадратни километра.

Това е едно от най-оживените села в региона и поради планинския си характер и красивата си природа, привлича десетки туристи на годишна база.

Известни личности родени в Копривлен са българският духовник и месемврийски епископ Яков Месемврийски, неврокопският митрополит Натанаил Неврокопски, българският офицер и началник на Националния военен университет Иван Маламов, както и видните български спортисти Петър Занев (футбол) и Анка Узунова (волейбол).

Местоположение на Копривлен – къде се намира

Административно селото е част от Община Хаджидимово и Област Благоевград. Географски Копривлен е разположен в подножието на източните склонове на Пирин планина. Северно от землището на селото преминава река Места.

Копривлен се намира на стратегическо място по отношение на транспорта – през селото преминава второкласният републикански път 19, който свързва Симитли с граничния контролно-пропусквателен пункт Илинден-Ексохи.

Най-близките населени места са Ново Лески, Садово, Хаджидимово, Блатска, Хвостяне, Петрелик, Мусомища и Гоце Делчев, който се намира на около 7 километра северно от Копривлен.

Какво да очакваме от копривленския туризъм

Копривлен разполага с една къща за гости и един спа хотел, който е особено популярен, тъй като в района няма друг подобен.

Спа хотелът разполага с леглова база от 40 места, разпределени в 16 двойни стаи и два апартамента.

Стаите са съвременно оборудване с всички нужни екстри. Модерният спа център пък разполага с всичко, от което бихте се нуждали, начело със сауна, парна баня, открит външен басейн, както и масажно студио.

Ресторантът на комплекса пък може да приеме цели 150 души, което го прави страхотна опция за големи събирания, частни и фирмени партита, абитуриентски балове и сватби.

Разположението на самото село пък е повече от привлекателно, тъй като наблизо се намират няколко страхотни забележителности, както и красивата природа на Пирин.

Ако пък искате да се разходите до съседна Гърция, най-близките плажове – Кавала и Неа Перамос – са на около един час разстояние.

Забележителности в околността – кои са най-впечатляващи

На около 5 километра от Копривлен се намира Хаджидимовският манастир Свети Великомъченик Георги Победоносец, който може да посетите.

Изграден е през средата на 19 век върху хълм край град Хаджидимово. Под манастира се намират останки от старо християнско светилище.

Хаджидимовският манастир е третият по големина в Югозападна България и е най-близо разположеният до Света Гора. Днес той е напълно действащ и поддържан манастир, отворен за посещения.

Само на 7 километра се намира един от най-красивите българския градове – Гоце Делчев. В него препоръчваме да посетите местния исторически музей, който е открит през 1979 година и разполага с цели 12 експозиционни зали.

В близост до село Огняново, на около 8.5 км от Копривлен, пък се намира късноантичният и римски град Никополис ад Нестум.

В резултат на масивни археологически разкопки, днес може да разгледате крепостната стена на града, най-различни видове кули (правоъгълни, кръгли и квадратни), както и два вида басейн – горещ и хладен.

На мястото на римския град са открити и редица съдове, прибори, сребърни и златни монети. Още по-уникалното на Никополис ад Нестум е, че това е единственият открит античен град в Родопите от епохата на управлението на Римската империя върху тези земи.

Не на последно място препоръчваме да отскочите и до водопад Делчево, който се намира близо до едноименното село Делчево.

До водопада се стига като тръгнете по черен път зад Неврокопския манастир. Черният път преминава в тясна горска пътека, която води до къщичка и точно зад нея се намира водопадът.

История на селото – какво е важно да знаем

В няколко местности в землището на Копривлен – Участъка, Козлука и други – са открити редица съдове и предмети, част от тракийската материална култура и наследство по българските земи.

В периода на Средновековието областта на днешен Копривлен е с много променлив статут – през различните десетилетия тя многократно преминава във владение на българската държава и Византийската империя.

За първи път днешното село се споменава в списък за данъчни дялове на християнското население към Османската империя от 1666 година. В този списък се посочва, че Копривлен разполага с 23 християнски семейства.

Един от най-популярните източници за населението на тези земи за края на 19 век – „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоник“ – посочва, че през 1873 година в „Копривлян“, както е споменато там, живеят 50 домакинства, от които 60 души са мюсюлмани, а 80 – българи.

През последната четвърт на 19 век, точно в годините около и след Освобождението (1878 г.), почти цялото българско население на Копривлен се изселва в територията на Българската държава, тъй като този регион остава в рамките на Османската империя.

Копривлен остава само с турско население, а Васил Кънчов го потвърждава в своята „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година, в която посочва, че в селото живеят 340 души и всичките са турци.

Въпреки това, Балканската война от 1912 година и придобиването на тази територия от страна на Царство България променя този факт.

Турското население се изселва и на негово място се заселват българи от Либяхово и 18 други български селища, които след войната остават на територията на Гърция.

В годините след войната и основно през 20-те и 30-те години на миналия век, Копривлен е едно от селото с постоянно нарастващо население. Към 1946 година преброяването на населението отчита 1671 души, живеещи в Копривлен.