Барутин

Барутин е голямо родопско село в община Доспат, област Смолян, край западните склонове на Родопите. По данни на ГРАО към 2015 година в него живеят 1678 души със смесено население, а през землището тече река Караджадере. Административният център Доспат е само на няколко километра по второкласния републикански път 37.

Автентичният родопски бит тук съжителства със защитени местности, водопади и тракийски светилища, което прави селото удобна изходна точка за обхождане на този дял от планината. Името му мнозина свързват с производство на барут в миналото, а историята е преплетена с юруците, заселили района още през XVII век.

Днес Барутин остава едно от по-големите селища в общината и приема туристи, търсещи тиха база далеч от шумните курорти.

Река Караджадере и язовир Доспат край селото

През Барутин протича река Караджадере, която дава име и на най-ценната природна територия в землището. Климатът е преходно средиземноморски, но без резки черти, защото височината и заслонът на ридовете смекчават влиянието на юга. Водите от района се събират в язовир Доспат. Това е един от най-високопланинските големи водоеми в страната и сред любимите места за риболов в целите Родопи.

Тук се лови каракуда, костур и пъстърва, а дългата и силно накъсана брегова линия крие десетки тихи заливи, удобни за спускане на лодка или за съвсем спокоен престой край самата вода. Водоемът е изграден за нуждите на хидроенергийната каскада и поддържа високо ниво през по-голямата част от годината. От Барутин до язовира се стига за минути, а оттам пътят води към съседния град Доспат, чийто стар квартал и панорама над водоема заслужават отделно отбиване.

Покрай реката и язовира се организират обиколки с джип и преходи по екопътеки, които отварят достъп до иначе недостъпни водопади и скални образувания. Местните къщи за гости често предлагат механа с родопско огнище, а по-голямата разполага дори с басейн и плажна шатра за лятото. Наблизо остава и курортът Пампорово с неговите хотели и ски писти. Заради него сезонът в района се разтяга и през зимата.

Водопад Късак и защитената местност Караджа Дере

На около 4 километра от Барутин се спуска водопадът Късак, висок близо осем метра, кръстен на съседното село.

Под него е обособен кът за отдих с пейки и маси. Водата пада върху обрасли с мъх скали и създава хладна сянка дори в най-горещите летни дни. Достъпът обаче иска подготовка.

Основната отсечка е труднопроходим черен път, а последните няколкостотин метра се минават по горска пътека. На пет километра от селото пък се разстила защитената местност Караджа Дере, обявена през 2008 година и обхващаща около хиляда хектара. Тя опазва редки растителни и животински видове, характерни за тази част на Родопите. Местността следва поречието на река Караджадере и съчетава влажни горски участъци с по-открити скалисти склонове, където тишината и липсата на масов туризъм канят за наблюдение на птици и бавни преходи.

Тук се крият и някои местообитания на видрата. Присъствието ѝ издава чисти речни води, защото видът се завръща бавно и реагира остро на всякакво замърсяване.

Повече каскади от този край ще откриете в обзорната ни страница за водопадите в България, подредени по региони.

Римският мост Кемера над река Сърнена

Над река Сърнена, на 7 километра от Барутин, се е запазил античният каменен мост Кемера с беседка до него. Тя го превръща в удобна спирка, а конструкцията напомня моста над Девинската река, но е по-голяма по размер. Мостът е свидетел за древните пътища, свързвали родопските долини с Беломорието. Каменните сводове са устоявали векове върху бързата планинска река.

Наоколо още личат следи от старата трасировка на пътя, по който са пренасяли сол, кожи и вълна към южните пристанища. Подобни антични съоръжения се срещат на няколко места в централните Родопи, а съседният град Девин пази свои мостове и минерални извори. Комбинацията между римско наследство и планинска природа отклонява мнозина към тези затънтени долини. Прехвърлянето на реката по такъв стар свод дава усещане за пряк допир с античния път, минавал оттук.

Скалето и тракийското светилище от Бронзовата епоха

На 7,5 километра от Барутин се издига Скалето, скално образувание с дълга обредна история.

Според археолозите то е служило за светилище още в края на Бронзовата епоха и през цялата Желязна епоха. Тук вероятно са се извършвали древни тракийски езически ритуали, посветени на стихиите и небесните тела.

Покрай Скалето е минавал стар тракийски и римски път към Беломорието.

За интензивния живот по тези места говори и големият брой тракийски и римски гробове, открити в околността. Находките нареждат района сред интересните археологически точки в Западните Родопи.

Скалните светилища са характерна черта на родопската древност и често се издигат на видни височини с широка панорама. Древните траки са избирали именно такива скали за своите обреди, защото от голата височина слънцето, луната и звездите се проследяват по-ясно от всяко друго място наоколо. Достъпът минава по черни пътища, затова посещението е по-удобно с водач или с организирана обиколка с джип. Усещането за допир с хилядолетна история напълно оправдава усилието.

Затова мнозина включват скалата в по-дълъг маршрут между обредните места на този край.

Връх Виденица и светилището на Дионис

Връх Виденица се извисява на 1652 метра и отстои на 8,5 километра от Барутин по стръмни горски пътеки. Изкачването му е сред по-сериозните преходи в околността и съчетава дива планинска природа с богата археология. На самия връх е разкрито светилище, свързвано с култа към бог Дионис.

Археологическите разкопки потвърждават, че мястото е било обредно средище за местните тракийски племена. Култът към Дионис е бил особено силен в Родопите, които античните автори свързват с неговото прочуто прорицалище. От билото се открива широка гледка над родопските ридове и долини, която сама по себе си обяснява защо древните са избрали именно това място за своите ритуали. Изкачването иска сериозна подготовка.

Малко по-нататък в планината, на около 13 километра от Барутин и на три километра от село Ягодина, се крие прочутата Ягодинска пещера. Тя е дълга над десет километра и се разпределя в три нива, от които за посетители е достъпна само част от лабиринта. Пещерата се е образувала в продължение на милиони години и поддържа постоянна температура от около шест градуса през цялата година.

Затова тя приема гости целогодишно. В недрата ѝ е открито древно жилище на майстори-грънчари с останки от глинени съдове, което доказва, че хората са обитавали пещерата още в най-дълбока древност. Сред скъпоценностите ѝ са редките пещерни перли, които я нареждат сред най-впечатляващите пещери в цялата страна. Една от залите е обособена като венчална и в нея редовно се провеждат сватбени церемонии сред причудливите скални форми.

Тази смесица от наука, красота и обредност я прави задължителна спирка при обиколка на околността. Близостта между връх, пещера и светилище превръща Барутин в удобна база за няколко напълно различни излета в рамките на един престой.

За пешеходните маршрути наблизо е полезна и страницата за близкото село Борино, сгушено сред същите гъсти гори.

Юруците, Ахмед ага Барутанлията и опожаряването от 1912 година

Историята на Барутин се свързва преди всичко с юруците, заселили района почти изцяло от средата на XVII век. Тези номадски скотовъдци идват от югоизток и носят със себе си своя особен бит и стопанска уредба. В началото на XIX век те разпродават стадата си и поемат обратно към земите на днешна Турция. Към средата на същия век селото вече наброява около 330 жители в стотина скромни каменни къщи.

Оттук е родом Ахмед ага Барутанлията. През 1876 година, по време на Априлското въстание, той събира местните българомохамедани и потегля към Батак за потушаване на въстанието там.

Тази тежка страница свързва съдбата на малкото родопско село с едни от най-драматичните събития в нашата история. Те са описани в подробности и на страницата за град Батак, където разказът е проследен стъпка по стъпка. След Освобождението Барутин остава в пределите на Османската империя, защото новата граница оставя този дял от Родопите извън младото княжество.

През 1912 година, по време на Първата балканска война, българската армия опожарява селото и пощадява една-единствена къща. Тогавашното население е предимно от българомохамедани, потомци на старите заселници. Именно те възстановяват селото през следващите десетилетия и връщат живота по стръмните му улици. Днешният Барутин носи следите на тази дълга и нелека история в бита и в разказите на хората.

Близостта до областния център Смолян го свързва с туристическия живот на цялата Смолянска област. Така едно тихо село събира природа, археология и жива памет.