Калофер

Калофер е малък възрожденски град в централна България, разположен в подножието на южните склонове на Стара планина, известен преди всичко като родното място на революционера и поета Христо Ботев. Административно той се числи към Община Карлово и Област Пловдив, а населението му наброява 2909 души според данни на ГРАО към 2015 година. Тук пътникът намира едновременно тиха провинциална атмосфера и пряк достъп до най-високите дялове на Балкана.

Малцина очакват, че едно толкова неголямо селище ще побере в себе си такъв заряд от история, дух и природна красота. Калофер обаче изненадва всеки, който се отбие тук дори за кратко. Името му звучи познато на всеки българин още от ученическите години, а живата среща с улиците, къщите и планината го прави още по-скъп.

Градът на будителите

Малко са селищата у нас, дали на България толкова имена, колкото Калофер. Той е родно място на цяла плеяда видни личности, начело с революционера и поета Христо Ботев, чието дело го превръща в място за поклонение на поколения българи.

Освен Ботев, тук са родени и Екзарх Йосиф I, братята Христо и Никола Тъпчилещови, Ботьо Петков (бащата на поета и виден просветител), както и Стефан Тошкович, Никола Тошков, Стоян Буйнов и Иван Козарев. Списъкът продължава с Димитър Паничков, Атанас Тинтеров, Стефан Кънчев, Никола Начов, Кирил Петков и Христо Калфов. Към него се добавят още Димитър Тончев, Васил Аврамов, Владимир Аврамов, Георги Странски, Богдан Морфов и Димитър Попов. Такава концентрация на дейци в едно толкова малко селище е рядкост за българския възрожденски свят. Тесните улички, каменните дувари и възрожденските къщи и до днес пазят отпечатъка на онази епоха.

Гостът на града усеща тази памет на всяка крачка. Паметните плочи по фасадите, имената на улиците и експозициите в музеите разказват за хора, които са вярвали в свободата и просветата. Затова мнозина наричат Калофер град на будителите и идват тук, за да се докоснат до корените на българската духовност.

Къде се намира Калофер

Географски Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина, в плодородната долина между планината и Средна гора. Общинският център Карлово отстои на 17 километра, докато областният град Пловдив е на разстояние от 66 километра. Долината около града събира равнинни ниви и стръмни планински склонове в рамките на броени километри, което прави селището удобна изходна точка за планински преходи и за обиколка на близките възрожденски градчета.

Южно от Калофер преминава първокласният републикански път 6, който е част от международната пътна мрежа E871 и свързва дестинацията с останалата част на страната. В северния край на града започва черен път, който води нагоре към най-високия връх на Стара планина. Така до Калофер се стига сравнително лесно с автомобил, а оттам нататък започва истинското приключение сред билата.

Най-близките населени места са Осетеново, Манолово, Куртово, Васил Левски, Горни Домлян, Марино поле и Карлово. От по-големите центрове наблизо изпъкват Карлово с неговия музеен квартал, както и Казанлък в сърцето на Розовата долина. Любителите на възрожденската архитектура могат лесно да продължат и към Копривщица, която също е свързана с Априлското въстание.

Заради удобното си положение Калофер често се включва в обиколни маршрути из подбалканските градове. За един уикенд пътникът може да съчетае няколко дестинации, без да изминава големи разстояния. Това прави града предпочитана отправна точка за тези, които искат да опознаят сърцето на България.

Настаняване и престой

Заради планинското си разположение и богатата си история Калофер днес се развива като търсена туристическа дестинация, която привлича както търсачите на спокойствие, така и активните любители на природата. Настаняването тук е разнообразно и съобразено с различен бюджет. В града функционират 12 хотела, от които 10 семейни, както и приблизително 30 къщи за гости. Семейните хотели и гостоприемните стопани са характерна черта на мястото и създават уютна, домашна атмосфера. Тук ще откриете и няколко приятни ресторанта, в които да опитате традиционната българска кухня, приготвена с местни продукти и по стари рецепти.

Няма как да пропуснем и Стара планина. Освен че въздухът тук е екологично чист, планината предлага безброй маршрути за разходки и за наслада на красотата на българската природа. Калофер е и сред малкото места, където все още може да се види жива традиция в поддържането на местните занаяти и обичаи. Именно тази комбинация между планина, история и автентичен бит превръща престоя в нещо повече от обикновена екскурзия. Пролетта и есента са особено благоприятни за посещение заради меките температури и пъстрите краски.

Тези, които предпочитат по-спокоен ритъм, ще оценят тишината на калоферските улици вечер. Топлата светлина по прозорците на старите къщи и ароматът на домашна гозба създават усещане за връщане към простите радости. Гостоприемството на местните хора често е причината пътниците да се връщат отново и отново.

Какво да видите в Калофер и наоколо

Забележителностите в Калофер са като фонтан, преливащ от история. По време на престоя си тук можете да посетите Калоферския манастир „Рождество Богородично“, църквата „Свети Атанасий Велики“, както и Калоферското взаимно и класно училище, което пази духа на възрожденската просвета. Към тях се добавят църквите „Света Богородица“ и „Свети Архангел Михаил“, Музеят „Христо Ботев“ и Калоферският девически манастир. Мъжкият манастир „Рождество Богородично“ допълва духовния облик на града и е сред най-посещаваните светини в района.

Околността крие не по-малко вълнуващи открития, които заслужават отделен ден. Обърнете внимание на местността Паниците, екопътеката „Бяла река“ и резервата Джендема, който пази дива и непокътната природа. Сред водопадите наблизо изпъкват Петкановите водопади и Джендемските водопади, а наблизо се намира и Райското пръскало, най-високият водопад в България. От града тръгва и пътеката към връх Ботев, най-високия в Стара планина. Изкачването е сериозно изпитание, но гледката от билото възнаграждава усилието напълно.

За любителите на културните събития Калофер пази и една особено впечатляваща традиция. Всяка година на Богоявление мъжете влизат в ледените води на река Тунджа и играят хоро, докато свещеникът хвърля кръста. Това автентично и завладяващо по дух зрелище привлича гости от цялата страна и се е превърнало в запазена марка на града.

История на града

Според легендата Калофер е създаден през 1533 година. Тогава група мъже, предвождани от Калифер войвода, „господствали“ над тези територии в Стара планина и били постоянна заплаха за преминаващите кервани. Името на войводата по-късно дало и името на самото селище.

С решение на султана хайдутите получили правото да се заселят по тези земи, но само при условие, че прекратят набезите си. Калифер войвода приел предложението и хората му се установили в землището на днешния град, който носи неговото име. Поради липсата на жени, мъжете „откраднали“ невести от намиращия се наблизо град Сопот. Този мотив често се среща в преданията за основаването на балканските селища. През следващите столетия Калофер се развива и се превръща във важен търговски и културен център. Жителите му се прочуват като изкусни занаятчии, а част от тях живеят и работят чак в Цариград, поддържайки оживени връзки с големите пазари на империята.

Въпреки тежките изпитания, при които градът е опожаряван от кърджалии и турци през 1799, 1804 и 1877 година, Калофер успява да се възстанови всеки път. В средата на 19 век той достига такова благоденствие, че получава прозвището „Алтън Калофер“ (Златен Калофер). Близостта до възрожденски средища като Клисура и големия областен център Пловдив допълнително подхранвала търговския и духовния му разцвет. Тази история остава жива и до днес чрез музеите и съхранените къщи и е причината Калофер да бъде смятан за един от символите на българското възраждане.

Днес градът съчетава паметта за миналото с тихия живот на едно планинско селище. Посетителят си тръгва оттук с усещането, че е докоснал нещо истинско и непреходно. Именно затова Калофер остава в сърцето на всеки, който е поел по неговите калдъръмени улици.