Закинтос

Закинтос, познат на италиански като Занте, е третият по големина остров в Йонийско море с площ от около 406 квадратни километра и близо 40 хиляди жители. Намира се южно от Кефалония, на около 17 километра от западния бряг на Пелопонес. А административният център носи името на самия остров. Най-разпознаваемият образ на острова е плажът Навагио с ръждясалия корпус на изоставен кораб върху белия чакъл, заобиколен от отвесни варовикови скали. Кой обаче печели от пътуването дотук са не само любителите на снимки, а и онези, които търсят костенурките карета карета, маслиновите села във вътрешността и сините морски пещери при нос Скинари.

Островът съчетава равнинен изток с плодородни долини и стръмен, по-див запад, където най-високата точка е връх Врахионас с надморска височина около 758 метра. Заради венецианското си минало Закинтос дълго е носел прозвището „цветето на Изтока”, а земетресението от 1953 година е разрушило голяма част от старата градска архитектура. Днес възстановеният център около площад Соломос пази паметта на поета Дионисиос Соломос, автор на текста на гръцкия химн, роден именно тук. Историята минава през римско, византийско и венецианско управление, а близо три века, до края на осемнадесети век, островът е част от Венецианската република. Тази дълга връзка с Италия е оставила следа не само в архитектурата, но и в музиката, в кухнята и в говора, където и днес се чуват заемки от италианския. Закинтос е и родно място на музиканта Павлос Карер, чиито мелодии са сред първите образци на гръцката оперета.

Навагио: заливът на корабокрушението, до който се стига само с лодка

Навагио, или заливът на корабокрушението, е заслонена ивица светъл чакъл, обградена от варовикови стени, високи над 200 метра. До самия плаж няма пътека по суша, затова единственият достъп е по вода, с организирано корабче или наета лодка от пристанищата на северния бряг. Корабът, който дава името на мястото, е товарният Панайотис. По разказите той засяда тук през 1980 година, когато превозва контрабандни цигари и попада на скалите при буря. А оттогава ръждивият корпус се превръща в неофициален символ на острова.

Гледката отгоре е също толкова известна, колкото и самият плаж. Над залива има площадка за наблюдение край село Анафонитрия, откъдето тюркоазената вода и миниатюрният кораб се виждат от стотина метра височина. Заради активни свлачища част от наблюдателните места периодично се затварят, така че проверката на актуалния достъп преди изкачването е разумна. Самата ивица е затворена от всички страни освен откъм морето, което прави цвета на водата толкова наситен. Дъното пада стръмно, чакълът е едър и бял, а отразената светлина от варовиковите стени превръща залива в естествена сцена. Малките корабчета пускат котва на няколко десетки метра от брега и оставят посетителите да доплуват или да слязат с малка лодка, понеже плитчината не позволява акостиране до самия пясък.

Ако търсите по-спокоен бряг, в близост е крайбрежието на съседна Кефалония, а самите йонийски плажове по западния бряг на Закинтос остават по-малко натоварени от северните курорти.

Сините пещери при Кери и нос Скинари

В северния край на острова, около нос Скинари, морето е издълбало серия от арки и пещери, в които водата отразява наситено синьо. Лодките влизат под ниските скални сводове. А в тихите утрини отблясъците превръщат повърхността в почти светеща мозайка.

Названието Сини пещери се отнася най-вече за формациите при северния нос, но сходни морски кухини има и на юг, край рибарското село Кери. Именно затова южните пещери често се срещат и под името пещерите на Кери, по близкото селище. Маршрутите обикновено тръгват от малкото пристанище Агиос Николаос на север. Те съчетават спирка при Навагио със спиране за плуване в самите пещери. Водата тук е бистра и студена дори в разгара на лятото, понеже идва от по-дълбоките течения покрай отвесните скали.

Любителите на гмуркане ще оценят видимостта, която често надхвърля двадесет метра, а маските и плавниците са почти задължителни за онези, които искат да видят каменните арки и отдолу.

Над пещерите се издига и фарът на нос Скинари, един от ориентирите за корабите, които заобикалят северния връх на острова. Оттук погледът обхваща протока към Кефалония. А в ясни дни се различават очертанията на отсрещния бряг. Залезите от тази страна оцветяват скалите в топли оттенъци, затова много от вечерните разходки с лодка са насочени именно насам.

Костенурките карета карета в залива Лаганас

Южният залив Лаганас е едно от най-важните гнездилища в Средиземно море на морската костенурка карета карета. Женските излизат на пясъка през нощта в периода от май до август, заравят яйцата си, а след около два месеца малките се излюпват и поемат към водата. Заради това районът попада в Националния морски парк Закинтос, създаден през 1999 година. В защитената зона важат правила за движението на лодки, за нощното осветление и за достъпа до определени участъци от плажа през сезона на гнездене. Възрастните екземпляри достигат внушителни размери, с дължина на черупката около деветдесет сантиметра и тегло, което при едрите женски надхвърля сто килограма. Наблюдението им е възможно с лицензирани плавателни съдове, които спазват дистанция и не нарушават миграционните пътища.

Покрай защитения залив са разположени и островчетата Маратониси и Пелузо, чиито плитки заливи също служат за гнездене. Маратониси заради формата си е известно като костенурката, понеже силуетът му наподобява изплувало животно.

Самият плаж Лаганас е дълъг около девет километра. И е сред най-широките на острова, което обяснява и двойствения му характер. През деня ивицата е оживена и удобна за семейства, а през нощта определени участъци се затварят, за да не пречат на снеслите се костенурки. Това крехко равновесие между туризма и опазването на вида е едно от нещата, които правят южния бряг на Закинтос различен от типичния морски курорт.

Маслиновите села и манастирът Анафонитрия във вътрешността

Зад крайбрежието Закинтос пази равнинно сърце, покрито с маслинови и цитрусови насаждения, някои от които са на повече от сто години. Тесните пътища между Махерадо, Киликас и Лагопадо минават през каменни чешми, лозя и църкви с венециански камбанарии.

В село Анафонитрия се намира едноименният манастир от XV век, свързан със свети Дионисий, покровителя на острова. Тук според преданието светецът е укрил собствения убиец на брат си, давайки му подслон, и този разказ остава част от местната памет.

Кухнята във вътрешността е по-различна от крайбрежната. Тук се срещат местната пита ладотири, наденицата сальами на Занте и сладкото от грозде мандолато, чиито рецепти се предават през поколения семейни работилници. Лозята около Махерадо дават и местни вина, сред които белият сорт робола и тъмното аворитис, които често се сервират направо от избата. В по-малките селища все още работят семейни маслобойни, където зехтинът се изстисква по традиционен начин в края на есента. Това съчетание от вино, зехтин и сладко от грозде превръща обиколката на вътрешните села в отделно преживяване, независимо от плажовете.

Тези села са удобна спирка за онези, които вече са разгледали по-известните гръцки острови и търсят по-бавно темпо. Сравнено със суетата на космополитния Миконос, вътрешният Закинтос предлага тишина, сянка от вековни дървета и аромат на цъфнали портокалови гори.

Кога да тръгнете и как се стига до острова

Сезонът върви от късна пролет до началото на есента, като най-топлите месеци са юли и август. През този период морето е спокойно, температурите често минават тридесет градуса. А корабчетата до Навагио и пещерите тръгват по цял ден. Юни и септември са по-меки и по-малко натоварени. Тогава цените падат, плажовете дишат по-свободно, а сезонът на костенурките съвпада точно с тези по-спокойни седмици.

До острова се пристига със самолет до летище Закинтос Дионисиос Соломос или с ферибот от пристанище Киликс на Пелопонес до пристанището Закинтос. Мнозина българи комбинират посещението с обиколка на близката Лефкада, също йонийски остров, до който се стига по суша.

Зимата е тиха и влажна, с по-чести дъждове от съседните острови, понеже западният бряг е изложен на ветровете от Йонийско море. Тогава повечето заведения по крайбрежието затварят, корабчетата спират, а животът се връща във вътрешните села. Заради тази влага именно тук маслините и цитрусите растат толкова добре, а зеленината се запазва дори в по-сухите месеци.

Който планира фотографската гледка към кораба, нека тръгне рано сутрин. До обед слънцето огрява белия чакъл фронтално и водата свети най-силно.