Илинденци

Илинденци е село в община Струмяни, област Благоевград, разположено в южните поли на Пирин над долината на река Струма. Старото му име е Белица, а днешното носи от 1951 година, когато е прекръстено в чест на Илинденско-Преображенското въстание. През него тече река Белишка, която се влива в Струма на няколко километра западно, а по данни на ГРАО към 2015 година тук живеят 831 души. Известно е най-вече с добива на бял мрамор, с пиринските пътеки наблизо и с лесния достъп до Сандански и неговите минерални бани.

Къщите се изкачват стъпаловидно нагоре по баира и планината стои на длан. От горните дворове погледът обхваща цялата долина на Струма, а ниско долу личи лентата на реката, затова разположението между камъка на височините и плодната долина е дало на селото двата му поминъка, мрамора и градината.

Белишка река и пиринските пътеки над селото

През Илинденци минава река Белишка, чието каменисто корито разделя махалите на селото и пои стъпаловидните градини по целия склон. Водата слиза високо изпод пиринските била и поддържа хладен, влажен микроклимат дори в най-горещите и сухи августовски дни. По бреговете растат стари върби и елши, а в по-горните, по-бистри участъци потокът остава достатъчно чист, за да се въди в него пъстърва. Тук Пирин е по-мек и по-зелен от своята мраморна северна част край Банско, защото южното изложение подранява пролетта и стопля терасите още преди останалата планина.

Реката е малка, но капризна, защото напролет придошлите води помътняват и носят ситен чакъл от пиринските сипеи, а в края на лятото коритото отслабва и оголва белите заоблени камъни по дъното. Покрай водата се вият тесни пътеки, по които хората слизат към градините и нивите си по терасите, а тихият ромон на потока придружава всекиго нагоре по склона.

Нагоре към билото тръгват няколко черни пътя, които горските пазят за дърводобив и за стадата, а по тях любителите на прехода се изкачват към буковите и смърчови гори под голите каменисти върхове.

Изкачването е стръмно и дълго, но наградата е широка панорама към цялата Струмска долина и към отсрещната планина Малашевска. Заради южното изложение пролетта идва рано и цъфтежът на овошките по каменните тераси започва още в края на март, когато по върховете още свети сняг. За по-дългите преходи повечето хора тръгват от съседните бази, а на север по долината се отварят гледки към пиринските села Добърско и Ковачевица, докато на юг пътят слиза към Сандански с топлите му извори.

Белият мрамор на Илинденци

Името на Илинденци отдавна е свързано с добива на мрамор. В землището действат кариери за бял и сивкав декоративен камък, а местната скала се познава по едрите кристали и топлия млечен оттенък.

Илинденският мрамор е вграждан в множество представителни сгради и паметници в страната, а блоковете оттук пътуват към обработващи цехове в цялата област. Каменоделството дава поминък на голяма част от семействата и оформя облика на самото село, където дворни огради, чешми и стълби често са от местен камък. По пътя се редуват складове с нарязани плочи и работилници, в които майсторите дялат надгробни плочи, корнизи и подови покрития, а този занаят отличава селото от съседните земеделски селища. Камъкът се цени заради лесната обработка и заради топлия блясък след полиране, а майсторите познават всяка жилка в скалата и подбират блоковете според шарката им.

Който влезе в селото, ще усети занаята още с миризмата на мокър камък и с тънкия прах по листата край пътя, защото тук от камъка са праговете, чешмите, оградите и плочниците в дворовете. Уменията се предават от баща на син, а самите кариери не са туристически обект със свободен достъп.

Терасите, градините и трапезата на Илинденци

Южното изложение е истинското богатство на това землище, защото слънцето огрява склона от ранна утрин и топли терасите. Затова пролетта тук избързва пред останалия Пирин, а овошките по баира разцъфтяват още в края на март, когато по върховете още се белее сняг. Градините се поят от Белишка река, а по синорите растат върби и елши. Поминъкът на хората дълго е вървял по двойната релса на камъка и земята, затова по терасите зреят зеленчуци и плод, а край реката се въди и пъстърва.

Трапезата следва това, което дава склонът, затова на нея излизат печено месо, домашни туршии и сирене, а виното от избите допълва вечерята. Сухите зидове, които крепят терасите, са дело на същите ръце, които дялат мрамора, и заедно с отпадъчните късове камък личат по склона като каменна дантела над долината.

Раннохристиянската базилика край Микрево

На около 5 километра от Илинденци, в местността Долно градище край село Микрево, се намира раннохристиянска базилика. До нея води маркиран път с табели, така че откриването ѝ не затруднява посетителите. Смята се, че храмът е изграден върху селище, обитавано още през Желязната епоха, което прави мястото свидетел на много пластове история. Археолозите свързват находките с късната античност, когато долината на Струма е важен път между Беломорието и вътрешността на Балканите.

Базиликата се обхожда лесно за час и е достъпна за хора без специална подготовка, а очертанията на стените личат в тревата, докато табелите разказват за пластовете живот над Струма. Обиколката се съчетава добре с отбиване до река Струма на няколко километра западно, а любителите на старините продължават към античното наследство на Сандански и към късноантичните храмове в пиринския район.

Белица и заселването след Балканските войни

Историята на селото е тясно свързана с движенията за освобождение на Македония и със смяната на населението в началото на XX век. До Балканската война Белица е голямо селище с преобладаващо турско и циганско население.

Османската статистика от 1873 година сочи 760 мюсюлмани в 290 домакинства. Васил Кънчов в труда си „Македония. Етнография и статистика“ пише, че към 1900 година в Белица живеят 1530 души, от които 1200 турци, 240 цигани и 90 българи християни. След войните от 1912 и 1913 година почти цялото дотогавашно население се изселва, а на негово място идват бежанци от Егейска Македония. Те образуват махалите Крушевска, Заровска, Врабска и Кърчовска, които и днес личат в разпределението на къщите.

Местната турска баня е преустроена в църквата „Света Марина“, а през 1951 година селото получава днешното си име. Смяната на населението личи и до днес в имената на четирите махали и в облика на църквата, защото бежанските родове от Егейско донасят със себе си свои говори, песни и кулинарни обичаи.

Отсядане и вино в две къщи за гости

Илинденци не е голямо, но има условия за нощувка в две къщи за гости с различен характер. По-малката разполага с шест легла и собствена винарска изба, в която домакините черпят с вино по традиционна рецепта от местни лозя.

По-голямата представлява цял комплекс от къщи с обща леглова база от 44 места и е удобна за големи семейни събирания и за малки сватби. Дворовете са обърнати към планината, а вечерната тишина се нарушава само от Белишка река. Гостите идват тук заради спокойствието и заради близостта до планинските пътеки, а не заради шумен нощен живот. Местната кухня залага на печено месо, домашни туршии и сирене, а виното от избата допълва вечерята и оставя планината и реката на крачка от двора.

Селото е свързано с автомагистрала „Струма“, която минава на няколко километра, и това прави достъпа лесен от София и от Кулата. Оттук Сандански е на около 10 километра, а областният център Благоевград остава на север. Наблизо са и пиринските села Добърско и Ковачевица, които се нижат по същата долина на Струма.

Чести въпроси за Илинденци

Къде се намира Илинденци и в коя община е?
Илинденци е село в община Струмяни, област Благоевград, в южните поли на Пирин над долината на Струма. Минава покрай автомагистрала „Струма“, а до Сандански са около 10 километра.

Защо селото е известно с мрамор?
В землището на Илинденци се добива бял и сивкав декоративен мрамор, познат с едрите си кристали. Камъкът от тукашните кариери се влага в представителни сгради и паметници в страната. Затова каменоделството остава традиционен поминък, който отличава селото от съседните земеделски места.

Какво означава старото име Белица?
Белица е името на селото до 1951 година, когато то е прекръстено на Илинденци. Под това име го описва и Васил Кънчов в края на XIX век, когато населението е смесено, а след Балканските войни е заселено с бежанци от Егейска Македония.

Какво може да се види в околностите?
На 5 километра край Микрево има раннохристиянска базилика върху селище от Желязната епоха. Наблизо са и античните паметници на Сандански край топлите минерални извори. По-нататък в Пирин се нижат селата Гоце Делчев и Добърско край долината на Струма.