Горнослав

Горнослав е малко родопско село в община Асеновград, област Пловдив, с население от 81 души по данни на ГРАО към 2015 година. Сгушено е в Добростанския рид на Западните Родопи, на четвъртокласен републикански път близо до второкласния път 58. Известно е с три неща наведнъж: с древното си светилище отпреди новата ера, с 19-те църкви и параклиси в землището си и с това, че днес е едно от любимите места за парапланеризъм в Пловдивско. До него най-лесно се идва откъм Асеновград, на чийто общински терен попада селото.

Заради надморската височина и близостта до билото на рида тук климатът е по-свеж от този в равнината, а въздухът остава чист през цялата година. Малкото на брой жители поддържат тихия облик на селото, в което времето сякаш тече по-бавно. Именно тази смесица от история, природа и спокойствие прави Горнослав привлекателен за хора, които търсят кратко бягство от градската забързаност.

Светилището от енеолита и тракийските следи на Белинташ

Малко български села могат да се похвалят с непрекъсната заселеност от петото хилядолетие преди новата ера. В землището на Горнослав археолозите откриват останки от култово енеолитно светилище, датирано към 5 до 4 хилядолетие преди новата ера, което прави района едно от най-старите свещени места в тази част на Родопите.

На неголямо разстояние се издига и прочутото скално плато Белинташ, познато още като Беланташ или Белънташ. Името идва от турски и означава „белият камък”, а самата местност отдавна се смята за тракийски култов обект. По повърхността на платото личат изсечени улеи, стъпала и площадки, които издават дълга човешка намеса върху скалата. Третата точка от тази свещена ос е християнското светилище Кръстова гора, чиято история се проследява към 12 до 14 век. Така в радиус от няколко километра се събират три пласта вяра: праисторически, тракийски и християнски.

Изследователите приемат, че трите обекта са свързани в единна обредна линия, по която древните общности са се изкачвали от низината към върховете. Местните предания и до днес обгръщат скалите с разкази за свещени обреди, извършвани при изгрев слънце. Тази концентрация на култови места обяснява защо районът векове наред е приеман за духовно средище, а не само за обикновено планинско селище.

Деветнадесетте църкви и параклиси в землището

През османския период Горнослав и съседните махали изграждат своя облик на значим духовен център. Свидетелство за това са 19-те църкви и параклиси, чиито основи и останки са пръснати из землището на селото. Толкова голям брой богослужебни места при толкова малко жители е необичаен дори за Родопите. Той подсказва, че селището някога е било доста по-многолюдно и че вярата е държала общността сплотена в трудни времена. Малките каменни параклиси са вписани в склоновете около махалите и днес мнозина от тях личат само като основи сред гората.

Първото писмено сведение за днешния Горнослав е от 1576 година, когато селото, тогава наричано Арбанаси, попада в регистър на търговците на добитък с един записан джелеп. През 17 век Арбанаси се разделя на две махали, Долно и Горно, които днес познаваме като Долнослав и Горнослав. Преданието свързва разделението с това, че в едната махала живеели гъркомани, а в другата българоговорящи. Към края на 18 и началото на 19 век районът често пострадва от набезите на кърджалии и даалии, а след Освобождението влиза в автономната област Източна Румелия и преминава към Станимашката, тоест Асеновградската околия.

Парапланеризъм над Добростанския рид

Днешната слава на Горнослав идва от въздуха.

Благоприятното изложение на склоновете и устойчивите възходящи течения над Добростанския рид правят селото притегателно място за парапланеризъм. Полетите тук дават дълга гледка над Тракийската низина и веригите на Западните Родопи, а спокойният терен е подходящ както за опитни пилоти, така и за тандемни полети с инструктор. Точно тази комбинация от достъпен старт и красива панорама привлича летци от Пловдив и околността през по-голямата част от топлия сезон. Сезонът за летене обикновено започва напролет и продължава до късна есен, когато термичните течения над южните склонове са най-устойчиви. Стартовите площадки са на удобно разстояние от селото, а равната Тракийска низина под рида оставя достатъчно пространство за безопасно приземяване. Селото добавя към преживяването и спокойствие, каквото големите курорти трудно предлагат.

За начинаещите тандемният полет е най-сигурният начин да усетят планината от птичи поглед, без да поемат рискове сами. Опитните пилоти ценят дългите преходи покрай рида, при които с един старт могат да изминат значителни разстояния. Около стартовите площадки лека полека се оформя малка общност от летци, които се връщат тук всяка година.

Чинарите на Долнослав и водопадът Лястовичи вир

В началото на съседния Долнослав расте 800-годишен чинар, около който се събират поне още двайсетина дървета на възраст между 500 и 800 години. Тази горичка от вековни чинари е сама по себе си повод за разходка и една от най-старите живи природни забележителности в Асеновградско. Дебелите стволове и широките корони създават плътна сянка дори в най-горещите летни дни.

На няколко километра се намира водопадът Лястовичи вир, скрит близо до язовир Сушица. Пътеката до него върви успоредно срещу течението на река Сушица и е приятна за половиндневен преход.

По-широката околност на Горнослав е добра отправна точка и към други родопски водопади, сред които Бачковският водопад и водопад Червената скала.

За нощувка край пътеките пилотите и туристите използват хижа Марциганица, масивна триетажна сграда на около 7 километра от селото, която събира 154 души и разполага с кафене, столова и туристическа кухня.

Резерватът Червената стена и венериното пантофче

На около 8 километра от Горнослав се простира биосферният резерват Червената стена с площ от 3029 хектара, най-големият в Родопите. В него се пази единственото находище в България на венерино пантофче, смятано за най-красивата българска орхидея. Пролетта е особено подходяща за посещение, защото тогава цъфтят редките орхидеи и горските поляни се покриват с диви цветя. Маркираните пътеки през резервата дават възможност за дълги преходи сред букови и дъбови гори, в които се срещат елени, диви кози и множество защитени птици.

Околността на резервата събира някои от знаковите паметници на Асеновградско. Тук са Асеновата крепост над дефилето на река Чепеларска и Бачковският манастир, вторият по големина манастир в България. Близо до село Мулдава стои Мулдавският манастир „Света Петка”, основан през 14 век и превърнал се във важно книжовно средище през Възраждането, с килийно училище към него до 1888 година. Цялата тази верига от крепост, манастири и резерват прави района между Смолян и Тракийската низина изключително плътен на забележителности.

Къщи за гости и конна база край селото

Горнослав разполага с две къщи за гости, които поемат основната част от посетителите. Едната, в самото село, има леглова база за 10 души, барбекю, самостоятелна лятна кухня, беседка, механа и голям двор, удобни за семейно събиране или спокоен уикенд.

Втората се намира на няколко километра и е изградена около конна база. Тук три къщи предлагат общо 32 места, а ресторантът събира 60 души и работи с домашно отгледани и приготвени продукти. В конната база се провеждат обучения и преходи на кон, а малкото езеро до комплекса допълва гледката и прави мястото подходящо за по-дълъг престой сред природата.

Двете къщи работят целогодишно и приемат както малки семейства, така и по-големи компании, дошли за празник или почивен ден. Домакините залагат на домашна родопска кухня, на спокойствие и на близък досег с природата вместо на шумни забавления.

Кога да посетите Горнослав

Най-благоприятното време за пътуване е от късна пролет до средата на есента, когато пътищата са сухи, а времето позволява и полети, и дълги преходи. През този период цъфтят горските цветя, реките са пълноводни, а температурите остават приятни дори в разгара на лятото.

До селото се стига най-удобно с автомобил по четвъртокласния път, който се отклонява от второкласния път 58 след Асеновград. Пътят е тесен и лъкатуши през гората, затова е добре да се пътува на дневна светлина и без бързане. Който търси по-наситен маршрут, може да съчетае Горнослав с отбивка към Белинташ, Кръстова гора или Бачковския манастир в рамките на един или два дни.

Зимата също има своето очарование, макар че тогава тесните пътища изискват повече внимание и подходящи гуми. За посетителите без собствен транспорт най-практично е да наемат кола от Пловдив или Асеновград, тъй като редовен обществен превоз до селото на практика няма. Тиха почивка сред гори, древни светилища и панорамни полети прави Горнослав предложение, което трудно се забравя.