Описание на селото

Коларово е голямо българско село, което се намира в югозападната част на страната, в непосредствена близост до границата с Гърция.

Населението му наброява 1989 души, по данни на ГРАО за 2015 година.

Коларово има няколко важни събития в своя календар, които жителите му честват всяка година.

Едно от тези събития е традиционният събор на селото – той се провежда всяка година на Димитровден (26 октомври).

На 1 януари пък ежегодно се провеждат традиционните кукерски игри. От 2012 година Коларово е домакин и на ежегодния „Фестивал на кестена“, който се провежда през есента.

Къде се намира Коларово

Селото е разположено в полупланински район и по-конкретно в северното подножие на планина Беласица, познат още като Подгорие.

Границата с Гърция се намира само на няколко километра, а най-близкият граничен контролно-пропусквателен пункт към южната ни съседка е Кулата-Промахон. ГКПП Златарево, водещо към Северна Македония, също е недалеч.

На около 5 километра на север преминава река Струмешница, която е ляв приток на река Струма.

Административно Коларово се причислява към Община Петрич, която се намира на около 10 километра, и Област Благоевград.

През селото преминава четвъртокласен републикански път. Най-близките населени места са Беласица, Първомай, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене.

Туризъм в Коларово – какво да очаквате

Селото разполага с два хотелски комплекса. Единият от тях е разположен във вековните кестенови гори на Беласица, а от него се открива приказна гледка към планините Пирин и Огражден, както и Петрич.

Основният акцент на туризма в Коларово, разбира се, е природата – природният парк Беласица предлага многобройни живописни места, които може да посетите и в които да се разходите.

Въздухът е много чист, а обстановката предразполага към релакс и разпускане от натовареното ежедневие.

Близостта на селото до границите с Гърция и Северна Македония пък ви дават възможност да направите кратка екскурзия до някоя от съседките ни.

Забележителности, които ще грабнат вниманието ви

Определено препоръчваме да се насочите към екопътека Тайните на водата, ако природата и разходките са вашата страст.

Началото на екопътеката е в самия център на селото. По маршрута ѝ са изградени редица беседки и места за отдих.

Продължителността на маршрута варира според темпото и възможностите на всеки, но средно той е около 3 часа.

В края пътеката става доста стръмна, затова трябва да се внимава. Стигнете ли до края, обаче, ви очаква една уникална гледка – водопадът Срамежливеца.

Това е най-високият водопад в Беласица със своите 21 метра. Намира се по поречието на река Камешница. Тъй като е разположен в труднодостъпен район, той е открит съвсем скоро – едва през 2009 година.

На около 6.5 километра от селото може да отскочите до Петричкия манастир Света Петка, който се намира в подножието на Беласица и западните покрайнини на Петрич.

Църквата е издигната през 1912 година, а с нея започва и изграждането на манастира. Днес той представлява комплекс от църква, параклис, стопански и жилищни сгради. В двора си манастирът разполага с вековно дърво.

История на селото

Коларово има любопитна и богата история. Северно от селото се намира местността Мусовица, която е щателно проучена през 80-те години на миналия век, тъй като са открити останки от енеолитно селище.

В друга местност северно от селото, Дебелището, пък са открити останки от голямо антично селище.

На юг от Коларово археолози се натъкват на останките на късноантична и средновековна крепост.

Първите писмени данни за това село са от османски регистри, съответно от 1570 и 1664-1665 година.

Първият регистър споменава, че в селото живеят 201 християнски домакинства. Близо 100 години по-късно те вече са само 43.

Селото остава в пределите на Османската империя чак до 1912 година, когато в следствие на Балканската война то бива освободено и присъединено към Царство България.

По време на Междусъюзническата война през 1913 година Коларово, както и други села в района, са завзети и опожарени от гръцката армия.

В следствие на това почти всички турски семейства се изселват, а на тяхно място пристигат бежанци от Егейска Македония, както и българи-планинци от Огражден. Впоследствие идват българи и от Щипско и Струмишко.