Описание

Бероново е българско село, намиращо се в източната част на страната. Населението му е 124 души по данни на ГРАО към 2015 година.

Селото е кръстен на големия български будител, публицист и автор на „Рибния буквар“ доктор Петър Берон.

Местоположение на Бероново

Селото е разположено в планински район. Административно е част от Община Сунгуларе и Област Бургас. Край селото преминава река Луда Камчия.

Разположено е на изключително стратегическо място, тъй като през него преминава главният републикански път 7, който се спуска през Върбишкия проход и се разклонява на две – единият е по посока Лозенград и Босфора, а другият е към Бяло море и Дарданелите. Най-близките населени места са Балабанчево, Везенково и Садово.

Туризъм в селото и наоколо

В Бероново може да отседнете в някоя от петте къщи за гости, най-голямата от които предлага 12 места. Повечето в са в битов и традиционен стил, същевременно предлагащи всички модерни удобства и условия.

В местността има добри условия за разходки, планински туризъм, както и риболов в река Луда Камчия. В намиращата се наблизо гора може да се насладите на лов на диви животни, като еленът и дивата свиня са често срещани.

Забележителности, които да посетите

Близо до Бероново има минерален извор, който е подходящ за лечение на гинекологични, неврологични, кожни и опорно-двигателни заболявания.

Край селото се намира и побит камък, за който жителите смятат, че лекува всякакви болести.

На 6.5 км се намира Садовското кале. Представлява останки от средновековна крепост, която някога е служила за охрана на пътищата по Садовската река. Останките са от източната стена на крепостта, която е висока над 3 метра. Край крепостта е открита керамика, която се датира от 4-7 век.

Пещерата Черните извори се намира до село Медвен, на 13 км от Бероново. В нея има карстов извор, но като цяло е бедна на образувания. През пещерата протича и подземна река.

До село Медвен може да посетите и водопадът Сини вир, който е висок близо 4 метра. Стигането до него е лесно и удобно, а местоположението е указано с табели.

На 16 км се намира село Лозарево, където може да посетите църквата Св. Димитър. Тя е изградена през 1858 година от прочутия български майстор Генчо Кънев. По време на руско-турската освободителна война църквата бива ограбена и опожарена, но впоследствие е реставрирана в оригиналния си вид.

До Лозарево се намира и базиликата в местността Градището. Смята се, че базиликата е раннохристиянска и че е построена, за да поеме функциите на друга църква. Днес са запазени останки от нея.

История на селището

За историята на селището няма много сведения, но наблизо има останки от старо селище, в което са открити 16 венециански златни монети, които свидетелстват че е имало живот в тази местност.

Смята се, че през османския период в този район е имало голям град, в който е имало близо 50 бакърджийски дюкяна.

Малко след освобождението в селото се заселват български преселници от Харманлийско и Свиленградско. През 1884 година селото е със смесено население, като българите са имали лек превес.

След Балканските войни (1912-1913) в селото остават предимно българите, като идват още български преселници от Източна Тракия, а турското население се изселва почти изцяло.