Бероново

Кой би предположил, че едно от най-малките села в България крие край себе си минерален извор, средновековни крепости и тих горски водопад, а на всичкото отгоре носи името на голям възрожденец? Бероново е тъкмо такова място, което не се натрапва с курортна показност и не бърза да впечатли пришълеца от пръв поглед. Скромността тук невинаги означава бедност, понякога тя е просто друго име на спокойствието, което селото пази ревниво встрани от шумните магистрали в източния край на страната.

Запознанство със селото

Бероново е българско село в източната част на страната и по данни на ГРАО към хиляда деветстотин и петнадесета година в него живеят едва сто двадесет и четири души. Малко е. Числото е почти колкото едно голямо семейство, разпиляно по стръмните дворове и тесните улички на планинското селце. И все пак името му звучи внушително, защото то е кръстено в чест на видния български будител и публицист доктор Петър Берон, автор на прочутия Рибен буквар, дал началото на светското образование у нас.

В този контраст между дребния мащаб и звучното име има някаква тиха поезия. Едно от най-незабележимите населени места в страната пази паметта на човек, чието дело е озарило цяла една епоха.

Тъкмо срещата между скромния размер и големия патрон придава на Бероново особено достойнство. Гостът го усеща почти веднага, щом прекрачи невидимите граници на селото. Малкото невинаги е незначително и понякога то просто чака търпеливо да бъде забелязано от някой любопитен пътник.

Кръстопътят край Луда Камчия

Селото е разположено в живописен планински район и административно принадлежи към община Сунгурларе в област Бургас. Край него, в дъното на долината, тихо тече планинската река Луда Камчия. Но географията тук крие много повече от обикновена живописност. Бероново стои на изненадващо стратегическо място, защото през него минава главният републикански път 7, свързвал някога далечни земи. Тази пътна артерия се спуска през Върбишкия проход и малко след това се разклонява на две различни посоки.

Едното рамо води на изток към Лозенград и към Босфора. Другото поема на юг към Бяло море и към Дарданелите. Тоест през това незабележимо на пръв поглед село някога са минавали пътища с истинска историческа тежест.

По тях са пътували стоки, хора и истории от единия край на полуострова до другия. Двете морета са били свързани именно оттук, от този тих и незнаен планински кръстопът. Днес движението по стария път е рядко и някак приспивно спокойно. Но каменистата настилка още помни колоните, които някога са се точели бавно през прохода.

Най-близките населени места са малките села Балабанчево, Везенково и Садово. Заедно те образуват тиха мрежа от китни селца, скрити в подножието на планината. В тях животът тече по стария, неприбързан и почти забравен ред.

Подслон и тихи занимания

Какво изобщо прави човек в село със сто двадесет и четирима жители? Повече, отколкото бихте предположили. Гостът може да отседне в някоя от петте къщи за гости, най-голямата от които предлага цели дванадесет места за нощувка. Повечето пазят битов и традиционен стил, но същевременно разполагат с всички модерни удобства за пълноценна и спокойна почивка.

Местността предразполага към бавни разходки сред гората и към лек планински туризъм. Търпеливият рибар пък може да прекара цял ден край водите на Луда Камчия, без да чуе нищо друго освен реката и птиците над нея.

В близката гора ловците на дивеч често срещат елен и дива свиня, тъй като районът е богат на едър дивеч. Тук природата не е просто украса към престоя, а самият негов смисъл. Тя е причината човек изобщо да поеме дотук и после да остане по-дълго, отколкото първоначално е планирал.

Лечебни води и древни камъни

Малко места могат да се похвалят с толкова разнородни забележителности, събрани в такъв тесен периметър. В Бероново историята, вярата и природата се преплитат на крачка една от друга.

Близо до селото извира минерален извор, чиято вода според местните лекува гинекологични, неврологични, кожни и опорно-двигателни заболявания. Тъкмо тази целебна струя от поколения насам привлича хора, търсещи облекчение за телесните си неволи. Малко встрани стои побит камък, на който жителите приписват силата да цери всякакви болести. В това наивно поверие има нещо трогателно, нещо вкоренено дълбоко в народната душа.

На шест и половина километра се намира внушителното Садовско кале. То представлява останки от средновековна крепост, която някога е пазела пътищата покрай Садовската река, а днес от нея е оцеляла източната стена, висока над три метра. Около укреплението е открита керамика, датирана от четвърти до седми век, което недвусмислено свидетелства за дълъг и непрекъснат живот в тази местност.

Стои се пред древния зид и неволно се пита кой ли е вървял по тези изтъркани пътища преди петнадесет дълги века. Отговорът се губи някъде във времето, но самият въпрос напълно си заслужава разходката.

Пещери, водопади и стари храмове

Околността на Бероново е щедра към любопитния пътник и постоянно ражда нови поводи за отбиване от главния път. До село Медвен, на тринадесет километра, се крие пещерата Черните извори. В нея блика студен карстов извор, а през самите зали протича подземна река, макар откъм образувания пещерата да е сравнително скромна. Недалеч оттам шуми и водопадът Сини вир, висок близо четири метра.

До него се стига лесно и удобно, защото целият път е указан с ясни табели. Няколко крачки по горската пътека са напълно достатъчни, за да се чуе падащата вода.

На шестнадесет километра се намира село Лозарево с църквата Свети Димитър. Храмът е изграден през хиляда осемстотин петдесет и осма година от прочутия майстор Генчо Кънев. По време на Руско-турската освободителна война той е ограбен и опожарен, но по-късно е реставриран в оригиналния си вид и днес отново посреща богомолци.

До Лозарево се издигат и останките на базиликата в местността Градището. Смята се, че тя е раннохристиянска и че някога е поела функциите на друг, по-стар храм. Днес от нея са запазени само основите и няколко разпилени камъни. И все пак дори тези скромни зидове говорят красноречиво за древността на този край.

Има нещо смирено в оцелелите стени, които не претендират за нищо и именно затова трогват. Който обича да броди сред следите на отминали епохи, тук ще намери богата плячка за въображението си. Всяка забележителност отваря по един прозорец към различен пласт от миналото, от ранното християнство през средновековните крепости до възрожденските храмове.

История на селището

За самата история на Бероново сведенията са оскъдни, но наблизо личат останки от старо селище. Там са открити шестнадесет венециански златни монети, които свидетелстват, че тук е кипял оживен живот още в далечни времена. Смята се, че през османския период в района е съществувал голям град с близо петдесет бакърджийски дюкяна, тоест оживен занаятчийски център. Малко след Освобождението в селото се заселват български преселници от Харманлийско и Свиленградско.

Към хиляда осемстотин осемдесет и четвърта година населението е смесено, с лек превес на българите, но след Балканските войни от хиляда деветстотин и дванадесета и тринадесета година тук остават предимно те. Идват още преселници от Източна Тракия, турското население се изселва почти изцяло и така Бероново постепенно придобива днешния си спокоен облик.