Калайджии

Калайджии е малко планинско село в Община Златарица, Област Велико Търново, със 131 жители по данни на ГРАО към 2015 година. Сгушено е във високите склонове на Средния Предбалкан, на границата между плодородния търновски край и горските масиви на Стара планина. Областният център отстои на 44 километра, а най-близкият голям град, Горна Оряховица, е на 40 километра. Достъпът минава по четвъртокласен републикански път, който се отделя от път 4004.

Точно тази отдалеченост от шумните трасета прави селото притегателно за хора, които търсят тишина и чист въздух. Името отвежда към стария занаят на калайджийството, при който медни съдове се покривали с тънък слой калай, за да станат безопасни за готвене. Днес това име звучи почти като покана към пътешественика да забави хода си и да усети ритъма на старопланинското всекидневие. Малкото постоянни жители поддържат живи старите къщи, градините и пътеките, по които някога са минавали стада и каруци.

Заобиколено от гори и поляни, селото предлага рядката днес възможност за тиха почивка далеч от градското напрежение.

Как се стига и кои са съседите

До Калайджии се пристига по една-единствена пътна артерия, която се отклонява от път 4004 и навлиза в гористата старопланинска местност.

Пътят е тесен и лъкатуши между гънките на Предбалкана, затова навигацията през Златарица или през Горна Оряховица остава най-сигурният ориентир. Климатът тук е умереноконтинентален, с горещо лято и хладна, понякога снежна зима. През зимните месеци посещението изисква повече внимание, тъй като планинският път може да бъде заснежен и хлъзгав.

Околните махали и села очертават рядко населена, но обитавана територия. Сред непосредствените съседи са Долно Шивачево, Резач, Горна Хаджийска, Разсоха, Рекичка, Средно село и Дедина.

Тези имена издават типичната за региона разпръсната структура на старопланинските селища, в които къщите често са пръснати по баирите.

За посетител, който идва от Великотърновско, маршрутът естествено минава покрай Златарица, преди да навлезе в по-затворената горска зона. Препоръчително е резервоарът да се напълни предварително, защото в самото село няма бензиностанция, нито голям магазин.

Мобилното покритие също е по-слабо, което само подсилва усещането за откъсване от забързаното ежедневие.

Ваканционното селище на 100 декара

Най-голямата туристическа база в Калайджии е обширно ваканционно селище, разположено на цели 100 декара. В площта му влизат шест самостоятелни вили, хотел, двуетажен ресторант, панорамна механа и басейн, а към тях се добавят игрища, градински фитнес уреди, сауна, велосипеди и тенис маси. Комплексът включва и собствена обширна гора заедно с частно ловно стопанство, което го прави атрактивен за любителите на лова. Това е най-голямото подобно селище не само в Калайджии, но и в целия околен регион. Заради капацитета и обзавеждането си базата приема фирмени партита, сватби, кръщенета, рождени дни и всякакви семейни събирания. Панорамната механа и двуетажният ресторант поемат както малки семейни обеди, така и големи тържества с десетки гости.

Посетителите, които идват без конкретен повод, се възползват от разходките из горите и склоновете на Стара планина. Велосипедите и тенис масите запълват свободното време на гостите между излетите. Въздухът наоколо е забележимо чист, а тишината е почти пълна. Вечер небето над комплекса остава тъмно и звездите се виждат с рядка яснота, което допълнително привлича гостите от големите градове.

Дивечът около селото и есенният събор

Гористата местност около Калайджии създава отлични условия за лов. В природната зона на селото се срещат вълк, глиган, лисица, язовец, заек, сокол и множество дребни гризачи, които поддържат жив горския баланс.

Частното ловно стопанство към ваканционното селище допълнително организира тази дейност за желаещите. Освен лова, гъстите гори предлагат богат улов от гъби и горски плодове през топлите месеци, а наблюдението на птици е любимо занимание на по-спокойните гости. Ежегодният събор на селото се провежда през октомври, когато есенните багри по баирите са най-наситени.

Съборът събира местните жители и техните потомци, разпръснати днес из страната. На него се поднасят традиционни местни ястия, звучат стари песни и се разказват спомени от времето, когато селото е било по-многолюдно.

За кратък излет любителите на природата могат да съчетаят посещението със спирка в близкото Велико Търново или в Горна Оряховица.

Водопадът „Гърбавата чешма“ и екопътека Стара река

На около 7 километра от Калайджии се намира една от най-стойностните забележителности в околността, водопадът „Гърбавата чешма“. Той е сгушен в пределите на Стара планина, непосредствено до екопътека Стара река. Водата му е силно варовита и през вековете е изградила уникално скално образувание. Туфата е с дължина близо 10 метра и височина около 3 метра, което я нарежда сред любопитните геоложки обекти в района. Достъпът става пеша по екопътеката, а пролетта и есента са най-благоприятните сезони за посещение заради пълноводието и приятните температури. Маршрутът е по силите и на по-малко подготвени туристи, тъй като пътеката е сравнително къса и добре поддържана.

Около водопада сянката от старопланинската гора държи прохлада дори в горещите летни дни. Препоръчват се удобни обувки с грайфер, защото близо до водата камъните остават влажни и хлъзгави. Мястото е подходящо за семейна разходка и за първите стъпки на децата в планинския туризъм.

Марянският манастир и предполагаемият гроб на цар Борис I

На около 13 километра от Калайджии, в село Марян, се издига едноименният марянски манастир. Преданията разказват, че още през 8 или 9 век тук е съществувал манастир, който по-късно е бил разрушен. Днешната църква е изградена през 1835 година, а при по-сетнешни разкопки около нея са открити основите на стар православен храм. В олтара на този храм е намерен мраморен саркофаг с останки от скелет и корона до главата.

Въз основа на местни предания и записки в църковни книги историците допускат, че това вероятно е гробът на цар Борис I, Михаил Покръстителя.

Подобна находка превръща тихото съседно село в обект с национална историческа тежест. Дори без окончателно потвърждение легендата привлича изследователи, поклонници и просто любопитни пътешественици, които искат да докоснат един спорен, но вълнуващ исторически разказ.

За поклонниците и любителите на старината манастирът е достатъчна причина за отделен излет.

Спокойната обстановка и старите икони допълват усещането за досег с вековна история. Мнозина свързват посещението с по-широка обиколка из паметниците на първата българска държава.

Тишината под сводовете и ароматът на восък и тамян създават подходящо настроение за размисъл и кратка молитва.

Ландшафтният парк „Малка България“

Само на около 13 километра от Калайджии, между разклона за село Кесарево и отбивката за Железарци, се простира ландшафтният парк „Малка България“.

Това е крайпътен парк, удобен за кратка спирка и приятна разходка сред природата заедно със семейството. В него има обособени места за лагеруване, пикник и барбекю. Близостта до главния път го прави лесна цел за пътуващите към великотърновския край.

Експозициите пресъздават характерни български обекти в умален вид, което забавлява и възрастни, и деца. Сред миниатюрите се разпознават известни крепости, църкви и възрожденски къщи, представени с внимание към детайла.

Семействата с деца оценяват откритите поляни и спокойната обстановка, а пейките и сенките позволяват дълга обедна почивка.

За по-дълъг тур паркът се връзва добре с маршрут през Елена и нейните възрожденски къщи.

От османско селище до туристическо село

Достоверните сведения за миналото на Калайджии са оскъдни.

Както повечето малки планински села във великотърновския край, и това вероятно е възникнало през османския период, а след Освобождението от 1878 година влиза в новосъздаденото Княжество България. Поминъкът на хората дълго е оставал свързан със земеделието, животновъдството и горските занаяти, типични за бедната, но красива планинска земя. В средата на 50-те години на 20 век тук се заселва голяма група българомохамедани, принудително изселени от родните си родопски села.

Тази вълна оставя следа в облика и състава на местната общност.

Днес основният поминък на селото е туризмът, макар голяма част от населението да са пенсионери. От занаятчийско име, напомнящо за калайджийството, до съвременна база за селски туризъм, селото е изминало дълъг и тих път.

Именно тази съчетана история от занаяти, преселения и възстановен покой днес прави Калайджии любопитна спирка за всеки, който търси автентична българска провинция.