Атия

Атия е малко черноморско село в община Созопол, област Бургас, сгушено между едноименния нос и широкия залив Вромос, само на около половин час южно от Бургас. По данни на ГРАО от 2015 година тук живеят 1001 души, а самото селище е разделено на горна и долна част, отдалечени на близо километър една от друга. Името му идва от нос Атия, който се вдава в морето западно от пристанището, а съседството с най-голямата военноморска база в страната е оставило отпечатък върху целия облик на мястото. Заради тази смес от тих рибарски бит, военно минало и почти недокоснат бряг Атия остава една от малкото точки по южното Черноморие, където плажът все още изглежда така, както преди десетилетия. Селището е създадено сравнително късно, с указ на държавния глава, и така и не е поело по пътя на големите курорти наоколо.

Дивият плаж и недокоснатият залив Вромос

Главната ценност на Атия не е застроеният център, а ивицата пясък пред него. Плажът на Атия е дълъг около 4 километра, с плитки и кристално бистри води, и минава за един от най-незастроените и диви по цялото българско крайбрежие. Заливът, в който се разполага този плаж, носи името Вромос. Той е широк приблизително 3,5 километра. Той е сред последните незастроени крайбрежни участъци по южното Черноморие, без хотелски комплекси и без бетон по първа линия, което днес е истинска рядкост за района южно от Бургас. Точно тази липса на застрояване привлича хора, които търсят тишина вместо шум и редици чадъри.

Плитчината на водата прави мястото удобно за семейства с деца, защото морето навлиза навътре леко и без резки спадове на дъното. През горещите месеци плажът се пълни предимно с бургазлии, за които Атия е най-близкото бягство от градската жега. Близостта до областния център Бургас превръща селото в удобна еднодневна цел, а не само в дестинация за дълъг престой. Понеже инфраструктурата е минимална, посетителите обикновено идват с кола, със собствена сянка и провизии, което само по себе си отсява тълпите и пази тишината на брега.

Дюните и ниската крайбрежна растителност зад пясъка също оцеляват именно заради липсата на строежи. Тази естествена ивица между сушата и водата изпълнява роля на защитен пояс, който задържа пясъка и спира ерозията при по-силни вълнения. Сезонът тук започва по-късно от пренаселените курорти и затихва по-рано, така че извън пиковите седмици на юли и август плажът често остава почти безлюден.

Около широкия пясъчен пояс човек намира и още няколко по-малки плажа в съседство. Сред тях са Червенка, Царски плаж, Харманите, както и плажът на близкото Крайморие, което позволява за един ден да се обиколят няколко различни ивици. Така от едно място се отварят наведнъж няколко варианта за къпане, а малко крайбрежни села предлагат толкова голям избор на толкова кратко разстояние.

Нос Атия и стратегическата военноморска база

Селото дължи и името, и характера си на скалистия нос, който затваря залива от запад. Нос Атия се вдава в морето точно там, където днес е разположена военноморската база, и това съседство определя живота на цялото селище. Базата при Атия минава за най-голямата военноморска база в страната. Пунктът за базиране на корабите е изграден между 1969 и 1972 година. Тя се използва активно и до днес, което прави околността на носа недостъпна за свободно разхождане, така че посетителите се ориентират към открития бряг източно от селото, а не към самия нос.

Това военно присъствие обяснява и стратегическата тежест на иначе скромното село. Близостта до Бургаския залив, до пристанището и до морските пътища е причината тук от десетилетия да има флот, а Атия да фигурира на картата много над размера на населението си. Едно село с хиляда жители рядко стои до най-голямата морска база в държавата.

Заради близостта на военната зона част от носа и крайбрежните скали край него остават затворени за свободно посещение. На пръв поглед е недостатък, но всъщност е причината природата тук да е останала по-съхранена, отколкото по съседните застроени брегове. Военното стопанисване на терена дълги години е удържало строежите далеч от първа линия, а резултатът се вижда именно в дивия облик на залива Вромос.

Ридът Бакърлъка и гледката към Бургаския залив

Който иска да види целия залив отвисоко, се изкачва на рида Бакърлъка, на около 5 километра от Атия. Това възвишение се простира от северозапад на югоизток и оформя гръбнака на полуострова между Бургас и Созопол. Бакърлъка е дълъг между 18 и 20 километра, а на ширина достига от 3 до 5 километра, тоест представлява внушителен рид, а не отделен връх. Най-високата му точка се издига на 376,2 метра надморска височина, откъдето се разкрива панорама към открито море и към целия Бургаски залив. Гледката оттук обхваща както дивия бряг на Атия, така и силуета на по-южните курорти.

Източно от селото се намира и друга характерна точка от това крайбрежие. Това е нос Акин на полуостров Акра. Брегът му се издига отвесно между 10 и 20 метра над водата, в непосредствена близост до Черноморец. Скалистият профил на този нос е пълна противоположност на плоския пясък във Вромос. Така в радиус от няколко километра се събират и широк плаж, и висок рид, и стръмен скален бряг.

Остров Света Анастасия и неговият манастир

На около 4 километра от брега, в самия Бургаски залив, се вижда островът Света Анастасия, до който се стига с корабче от Морската градина в Бургас. Това е единственият обитаван навремето остров в българската акватория, изграден от вулканични скали. На него е запазен средновековен манастир, носещ същото име. Писмено свидетелство за него има още от 1575 година. През вековете обителта многократно е ставала жертва на пиратски нападения и на турски войски, но въпреки това оцелява, и това я прави единствения запазен островен манастир по цялото българско Черноморие.

Днес мястото е превърнато в музей и приема посетители, които искат да пренощуват в килиите на бившата обител. В островния ресторант се предлагат автентични бургаски ястия, а самата разходка с корабчето през залива е малко морско приключение само по себе си. Нощувка върху вулканична скала насред морето е изживяване, което трудно се повтаря другаде.

За пълнота на картината си струва човек да съчетае посещението на острова с обхождане на по-южните селища по крайбрежието. От Атия пътят на юг води към курортните градчета Китен и Ахтопол, а защитената местност Аркутино с лотосите си е сред най-известните природни кътове в посока Приморско.

Тракийската крепост на връх Буджака

Историята на Атия започва много преди военноморската база, на скалистия връх Буджака до полуострова. Там се е издигала антична и тракийска крепост със същото име. Тя е стояла точно на мястото на днешната военна територия. За самата крепост се знае малко, най-вече че е градена с характерния за тракийските племена градеж от едри необработени камъни. Археологическите находки подсказват, че още около седми век преди новата ера тук са живели и гръцки преселници, а това заключение се прави заради откритите монети и заради скулптурата на млад мъж, датирана към шести век преди новата ера. Така днешното село се оказва наследник на хилядолетна традиция на обитаване точно на този нос, защото все същата стратегическа позиция, която някога е привличала траки и гърци, днес е причината за военното присъствие.

Какво намира посетителят в самото село

Атия не е курорт с развита туристическа база и точно това определя характера на престоя тук. Селището е създадено с указ на президента на България и обединява горна и долна част на около километър една от друга. Легловата база в самото село е съвсем скромна и се свежда до единичен апартамент с няколко места, тоест нощувките тук са по-скоро изключение, отколкото правило. За сметка на това селото разполага с добре заредени магазини, поща, дрогерия и кафе-автомати, а две заведения предлагат прясна и домашна храна. Достатъчно за дневен излет, но малко за дълга ваканция.

До Атия се стига по Републикански път II-99, който минава край селото и го свързва със съседните населени места. Най-близки са Крайморие, Черноморец и село Росен, всички в рамките на няколко километра. Тази пътна връзка прави селото лесно достъпно от Бургас за под половин час, без да нарушава уединението му.

Именно тази скромност определя кого привлича Атия. Мястото е по-скоро за хора, които предпочитат празен бряг и спокоен следобед пред анимация и заведения, тоест за рибари, семейства и любители на тихата морска природа. За търсещите уединение точно липсата на курортна суматоха е най-голямото предимство на селото.