Описание

Ботевград е български град, намиращ се в Западна България, втори по-население в софийска област след Самоков. По данни на ГРАО към 2015 година броят на жителите наброява 21 241 души.

Предишното име на града е Орхание, след което през 1934 година бива сменен с настоящото си.

Местоположение на Ботевград

Разположен между Стара планина и Предбалкана, в южната част на Ботевградската котловина, градът предлага красива и приятна гледка.

Административно Ботевград е част от Софийска област и е център на едноименната община. Климатът е умереноконтинентален. Намиращата се наблизо автомагистрала „Хемус“ позволява бърза връзка, както със столицата, така и с околните населени места.

Туризъм в и около града

Туризмът в града не е толкова развит, като има няколко хотела и семейни къща. Близо до града има и хижа, която е подходяща за любителите на планината. В града има и няколко ресторанта, предлагащи добра храна.

Забележителности, които могат да се видят

Градът разполага с няколко забележителности, част от Стоте национални туристически обекти. В центъра на града се простира Часовниковата кула. Тя е построена между 1862 – 1864 година. Извисявайки се на 30 метра, тя е най-високата подобна кула в страната. Тя е отворена за посетители всеки ден, а от върха ѝ се разкрива гледка към центъра на града.

Историческият музей в Ботевград също е значима забележителност. Той разполага с богата експозиция във всеки от четирите си отдела – Археологически, Възрожденски, Нова и Най-нова история.  В музея може да посетите и художественият отдел, в който гостуват изложби на редица български художници, както и представления на актьорски и танцови състави.

Край града се намират и зелинският манастир Рождество на пресвета Богородица, скравенският манастир Св. Николай Мирликийски, както и врачешкият манастир Св. Четиридесет мъченици.

Посещение заслужава и паметникът-костница на Ботевите четници, намиращ се в центъра на село Скравена, само на 5.5 км от Ботевград.

История на Ботевград

Смята се, че на мястото на днешен Ботевград се е намирало тракийско селище от 5 век преди христа. От това селище са запазени разнообразна керамика, оръдия на труда, както и мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник.  Близо до града са намерени и фрагменти от римска пътна колона, за която се предполага че е била в чест на римските императори Валент, Грациан и Валентиниан I.

Поради близостта си до римски път, жителите на селото решават да го изоставят и да се установят около 3 км по-надолу, където основават селото Зелин. По време на масовото славянско заселване по тези земи, Зелин придобива ярък славянски облик.

По време на Втората българска държава селището е част от феодално владение.

По време на османския период от Зелин са запазени тимарски регистри от 1515, 1541-1544 и 1622 година. През този период регистрите потвърждават и за още едно селище в околността, носещо името Самунджи, а населението му е било със специален чакърджийски статут. Към началото на 19 век Самунджиево се разраства значително, докато селото Зелин почти се обезлюдява.

По време на Танзимата в Османската империя, в края на 1865 година Самунджиево получава статут на град и околийски център с новото име Орхание. Тази административна реформа прави новоизлюпения град важен център, който се развива значително с изграждането на поща, часовникова кула, конак, ханове, дюкяни, фурни, кафенета и оживена чаршия.

След освобождението градът става част от Княжество България. През 1881 година той е център на един от най-големите седмични пазари за едър и дребен добитък в страната.

Тъй като през възрожденската епоха Орхание е тясно свързан със съдбата на част от Ботевите четници, градът е преименуван на 1 декември 1934 в тяхна чест – Ботевград.