Ботевград

Ботевград се разполага в Западна България, в южната част на Ботевградската котловина, притисната между Стара планина и Предбалкана. Той е център на едноименна община и вторият по население град в Софийска област след Самоков. По данни на ГРАО към 2015 година жителите му наброяват 21 241 души. Автомагистрала „Хемус“ минава току до котловината и я свързва бързо със столицата и с околните селища.

Днешното си име градът носи от 1 декември 1934 година, когато бившето Орхание е преименувано в чест на загиналите тук Ботеви четници. Преди тази промяна селището се е казвало Орхание, а най-старото градско ядро е носело името Самунджиево.

Зад веригата от преименувания стоят тракийско селище, славянски Зелин и цял низ османски тимарски регистри, така че разходката из центъра е и кратък урок по история на Балкана. Климатът в котловината е умереноконтинентален, с прохладни нощи дори в разгара на лятото заради планинския пръстен наоколо, докато зимата затрупва склоновете със сняг, а пролетта държи долината зелена. Заради удобната отбивка от магистралата градът се посещава приятно почти през цялата година и лесно се включва дори в половиндневен престой по пътя на запад или на изток.

Часовниковата кула, най-високата в България

В сърцето на града се извисява Часовниковата кула, изградена между 1862 и 1864 година. С височината си от 30 метра тя е най-високата градска часовникова кула в страната и е включена в Стоте национални туристически обекта. Камбанарията ѝ отброява времето над площада вече над век и половина и остава първият ориентир за всеки новодошъл. Кулата е дело на възрожденски майстори и се появява точно когато Орхание получава статут на град, затова местните я смятат за свой гербов знак и до днес.

Отворена е за посетители всеки ден, а изкачването до върха отплаща с панорама към целия център и към наследената от османския период чаршия. В ясно време погледът стига до билото на Стара планина, а наоколо са музеят, площадът и кафенетата, така че кулата е удобно начало за пешеходна обиколка.

Историческият музей и Тракийският конник

Историческият музей в Ботевград пази богата сбирка, подредена в четири отдела: Археологически, Възрожденски, Нова и Най-нова история. Експозицията проследява пътя на селището от древността до съвремието и е добра първа спирка за разбиране на региона. Сред най-ценните находки е мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. Тя е останала от тракийско селище от пети век преди новата ера. От същия пласт са запазени и разнообразна керамика, и оръдия на труда, които допълват представата за ежедневието по тези земи.

Подреждането върви от тази тракийска древност, през римския пласт и средновековния Зелин, до възрожденското Орхание и новата история на града. Освен историческите отдели музеят поддържа и художествен отдел, в който гостуват изложби на български художници. Тук се играят и представления на актьорски и танцови състави, така че програмата се мени през годината и мястото прилича по-скоро на жив културен център, отколкото на хранилище на експонати.

Археологическият интерес към района не спира с тракийската плоча. Край града са открити фрагменти от римска пътна колона. Предполага се, че тя е била издигната в чест на императорите Валент, Грациан и Валентиниан I. Тези находки свидетелстват, че през котловината е минавал важен римски път, а именно неговата близост по-късно тласка местните жители да изоставят селището си.

От Зелин и Самунджиево до Орхание

Историята на града е дълъг низ от премествания и преименувания, който трудно се събира в едно изречение. Заради близостта до римския път жителите на тракийско-римското селище решават да го напуснат и се установяват около три километра по-надолу, където основават село Зелин.

По време на масовото славянско заселване Зелин придобива подчертано славянски облик, а през Втората българска държава попада в едно феодално владение. От османския период са запазени тимарски регистри от 1515, 1541-1544 и 1622 година, които рисуват доста подробна картина на тогавашния живот в котловината и позволяват да се датира появата на всяко съседно селце. Те потвърждават съществуването на още едно близко селище на име Самунджи, чието население е имало особен чакърджийски статут, свързан с лова със соколи за султанския двор. Соколарството е било доходоносно и почетно занятие. Към началото на деветнадесети век Самунджиево се разраства бързо, докато старият Зелин почти напълно се обезлюдява и остава само в паметта на околните манастири.

Истинският прелом идва през Танзимата, реформената епоха на Османската империя. В края на 1865 година Самунджиево получава статут на град и околийски център с новото име Орхание. Като нов административен център то бързо се сдобива с поща, конак, ханове, дюкяни, фурни, кафенета, часовникова кула и оживена чаршия. Тази концентрация на занаяти и услуги превръща котловината в малък регионален възел още преди Освобождението.

След Освобождението Орхание влиза в Княжество България и продължава да расте като търговско средище, а през 1881 година е домакин на един от най-големите седмични пазари за едър и дребен добитък в страната. На него се стичат стопани от целия Предбалкан. Това обяснява защо центърът и днес е така плътно застроен около площада, а старите регистри позволяват да се проследи как едно соколарско селце израства до околийски град за по-малко от век.

Ботевите четници и паметникът край Скравена

Името на града пази паметта за четата на Христо Ботев. През Възраждането Орхание е тясно свързан със съдбата на част от Ботевите четници, заради което през 1934 година приема сегашното си име. Тази връзка не е символична, а напълно конкретна за всеки, който се отбие в околните села.

На 5,5 километра от Ботевград, в центъра на село Скравена, се намира паметникът-костница на Ботевите четници. Тук са пренесени и съхранени костите на загинали участници в четата, а мястото е сред най-почитаните поклоннически точки в района. Костницата е изградена като достоен паметник на падналите за свободата и привлича посетители особено около националните годишнини. Посещението ѝ допълва картината, която музеят в града само загатва, и обяснява защо селището избира тъкмо това име. Наблизо се намират и три действащи манастира, Зелинският „Рождество на Пресвета Богородица“, Скравенският „Свети Николай Мирликийски“ и Врачешкият „Свети Четиридесет мъченици“.

Имената им пазят следата на старите селища Зелин, Скравена и Врачеш, които и днес обграждат града. Обхождат се с кола в рамките на половин ден и заедно с музея, кулата и костницата се нижат в един маршрут, който дава пълна представа за район с пръсната из котловината история.

Котловината под Стара планина и пътищата наоколо

Планинският пръстен на Стара планина огражда котловината от север и държи зимата снежна, а лятото прохладно. Близката хижа е удобна база за любителите на пешеходния туризъм по склоновете над града. Самият Ботевград е скромен по отношение на нощувки, с няколко хотела и семейни къщи за гости, а неколцината ресторанта около центъра предлагат домашна балканска кухня. За много пътници това е предостатъчно, тъй като градът се разглежда за един ден, а планината остава за по-дългите маршрути.

Заради възела на „Хемус“ Ботевград е удобна спирка по пътя към няколко известни места, а на изток съседният Етрополе допълва обиколката със своя манастир и старо железарство. На юг през билото се стига до миньорската Златица и до възрожденската Копривщица, скътана зад старопланинското било.

На запад магистралата отвежда бързо към столицата София и към Враца в подстъпите на Врачанския Балкан. Подбалканската долина пък продължава към Калофер, родния град на Ботев, а своя страница има и малкото съседно селище Караш в полите наоколо. Така за един ден тук се събират кула, музей, манастир и поклонение при Скравена, а планината остава за следващото идване.