Драгижево

Драгижево е село с характер, сгушено в централната част на България, в зелените подстъпи на Стара планина. Тук е тихо и спокойно. Предбалканът е съвсем наблизо. И природата щедро раздава покой на всеки, който потърси кратък отдих далеч от шума.

Селото е малко, но съвсем не безлично, защото около него се редят манастири, музеи и пластове история, които без усилие го превръщат в приятна и съдържателна спирка.

Кое отличава селото и неговото землище

Драгижево брои около 771 души население, а за село в Предбалкана това е сериозен брой, който придава на мястото осезаемо усещане за живот. Селището е разделено на няколко махали, сред които личат Долна махала, Чаршията и Тържището. А самите им имена пазят спомена за стария поминък.

Административно то е част от Община Лясковец и влиза в Област Велико Търново. Старата столица остава съвсем наблизо. Географски селото лежи в живописния район на Предбалкана, където Стара планина се издига на хоризонта, а меките зелени гледки се разтварят във всяка посока.

Северно от него минава второкласният републикански път, който се свързва с първокласен път от международната мрежа и прави достъпа едновременно лесен и бърз. Сред най-близките населени места са Мерданя, Лясковец и Шереметя. А малко по-нататък остават Церова кория и Пчелище, всяко от които си струва кратка отбивка. Старите махали още личат в облика на селото, защото имена като Чаршията и Тържището напомнят за някогашния оживен пазарен дух, който и днес присъства тихо, но осезаемо.

Туризъм сред зеленина и тишина

Драгижево залага преди всичко на спокойствието и бавния ритъм, които предлага на своите гости. В селото има подреден къмпинг, чиято леглова база е скромна, но уютна и приветлива. Той е разположен в тиха долина малко след селото, сред зеленина и ненарушим покой.

Удобствата изненадват приятно, защото гостите намират климатизация, отопление и дори луксозни мебели в стаите си. Не липсват и атракции, сред които изпъкват басейн, просторна градина и ресторант с панорамна гледка. Има и широка тераса, от която гледката се разтваря над цялата долина. А вечерите тук са дълги и тихи. Тишината е истинска.

Предлагат се собствени каравани под наем, както и място за кемпери, палатки и мотоциклети, тъй че свободата на открито е пълна. Това е база за бавна почивка сред природата, замислена за хора, които искат тишина, но и за такива, които обичат пътя. Сутрините тук започват бавно, под песента на птиците и шумоленето на листата, без бързане и без излишен шум.

Гостите лесно намират свой собствен ритъм, защото нищо наоколо не ги пришпорва, а денят се подчинява единствено на тяхното желание. Мястото е еднакво подходящо за двойки, които търсят усамотение, и за семейства с деца, на които простора и зеленината се отразяват добре.

Околността щедро кани за разходки, защото полята са широки, а хълмовете на Предбалкана се извиват меки и приветливи. Велотуризмът също е истинско удоволствие тук, понеже пътищата са спокойни. А трафикът остава рядък и ненатрапчив. Близостта до Велико Търново е голям плюс, защото старата столица е на ръка разстояние и денят лесно се изпълва със забележителности.

Забележителности, които да посетите

Съвсем наблизо те очаква Мерданският манастир, който носи името на Свети четирийсет мъченици и стои в съседното село Мерданя. Той е стар и грижливо пазен, защото е построен още през Средновековието и е част от Великотърновската епархия. Около обителта витае красива легенда, според която тук е посрещнат цар Иван Асен Втори след голямата си победа при Клокотница. Денят на срещата съвпада с празника на Свети четирийсет мъченици, затова и манастирът носи това име, а историята и вярата се преплитат в едно. Легендата още се разказва от местните хора. Тя придава на това тихо място допълнителна тежест и го прави още по-любопитно за всеки, който се отбие.

Друг свят дом е Лясковският манастир, посветен на Свети Петър и Павел и сгушен в покрайнините на Стара планина край Лясковец. Той е средновековен, действащ и днес девически, а в двора му се издигат църква и параклис. Тишината в двора предразполага към кратък размисъл и бавна разходка под старите дървета.

Самият Лясковец крие и един любопитен музей, посветен на градинарството и единствен по рода си в България. Експозицията разказва за стария занаят чрез снимки, инструменти и дрехи, които грижливо пазят паметта за местното зеленчукопроизводство. Любителите на занаятите ще оценят детайлите. Подредбата връща посетителя във време, в което градинарството е било основен поминък и истинска гордост за хората от целия край.

Наблизо има и още един музей, посветен на туризма и туристическите спортове, разположен в комплекса Момина крепост край Велико Търново. Той е сравнително нов, тъй като е открит през 2009 година, а експонатите му надхвърлят двеста и са подредени в две зали. Те разказват над стогодишна история и пазят паметта на едно от първите туристически дружества у нас, което го прави любопитна спирка за всеки пътешественик.

Двата манастира лесно се вписват в един и същ маршрут, тъй като разстоянията помежду им са къси и приятни за изминаване. Посещението на музеите пък добавя дъх на история към деня и показва занаятите, с които е живял този предбалкански край. Така само за един следобед пътникът преплита вяра, история и природа в едно цялостно и спокойно преживяване, което остава в спомена за дълго.

Историята на едно предбалканско село

Днешното Драгижево има пъстро начало, защото е образувано от сливането на стари махали като Джуровец, Шарковец и Фъшковец. Предполага се, че те възникват през османския период, когато поминъкът е бил скромен, а хората са живели предимно от земята. През осемнайсети и деветнайсети век селото постепенно оживява, тъй като жителите му се захващат със земеделие и скотовъдство. Трудът е бил тежък, но постоянен.

Просветата идва тук изненадващо рано, защото през 1829 година отваря врати първото килийно училище. А за малко село това е голяма крачка. След Освобождението животът осезаемо закипява, селото става част от свободна България и хората се захващат за работа с нов дух.

Градинарството бавно се превръща в местна гордост, а през 1882 година се учредява градинарско дружество, което събира стотици членове. Така селото намира своето истинско призвание, понеже зеленчукопроизводството дава поминък на хората и дори дава име на целия край. Промяната дойде бавно, но остана трайна.

Възрожденският дух се усеща и в архитектурата, защото през този период никнат първите възрожденски къщи, които макар и малко на брой, красят селото. Малко по-късно идва и читалището, тъй като народното читалище отваря врати в края на века и се превръща в огнище на местната култура. Така Драгижево върви напред, бавно, но уверено и със свой собствен характер.