Буйновци

Буйновци е малко планинско село в Еленския балкан, разположено в община Елена и област Велико Търново. Селището стои високо и гледа на изток, по подстъпите на хълма Острец, край третокласния републикански път 662. Наоколо са пръснати махалите Котуци, Крилювци, Кожлювци, Нешевци и Лазарци, а най-близкият град е възрожденската Елена на седем километра.

По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят около 66 души. Името на селото се обяснява с две стари предания. Едното разказва за дядо Буйо, заселил се по тези места със стадото си, а другото го свързва с буйните гори, обграждали някога землището. Селото остава встрани от шумните маршрути и точно затова печели онези, които търсят тишина и истински балкански бит. Пътят дотук минава през живописни завои, които издигат пътника над долината и разкриват широки гледки към околните ридове. Заради откъснатото си положение Буйновци пази спокоен ритъм, който днес трудно се среща другаде.

Реките Боровщица и Веселина около селото

Водата очертава целия пейзаж на Буйновци.

Източно тече река Боровщица, бистра планинска рекичка, която набира сили от изворите по северните склонове на Елено-Твърдишкия дял на Стара планина. На запад се разполага водосборният басейн на река Веселина, чиито притоци събират дъждовете и снеговете от околните ридове. Тези две артерии не са просто фон, защото Веселина захранва големия язовир по-надолу по течението си, а Боровщица от векове пои ливадите и горските поляни, върху които животновъдството по тия баири се е крепяло. По бреговете растат елша, върба и стар дъб, а чистите потоци са богати на пъстърва. Заради водата и гората районът остава хладен и зелен дори в разгара на лятото. Който тръгне по черните пътища между махалите, постоянно чува ромон някъде наблизо.

През топлите месеци поляните покрай водата се пъстрят от билки и диви цветя, а вечер хладината слиза бързо от височините. Местните познават всеки извор и водят гостите до скритите чешми, ледени и в най-горещите дни.

Възрожденските къщи за гости и еленският бит

Селският туризъм е най-живата страна на днешни Буйновци. В селото работят седем къщи за гости, а най-голямата от тях разполага с 35 места и побира цели семейни компании. Постройките са в автентичен възрожденски стил, типичен за Еленския край, с каменни основи, дъсчени чардаци и дебели зидове. Те пазят прохлада през лятото и топлина през зимата, точно както са го правили от поколения.

Вътре обаче гостът намира съвсем съвременно удобство. Старата къщовна наредба е съчетана с модерни бани, отопление и добре подредени кухни, така че уютът на дядовия дом върви ръка за ръка с условията на градския апартамент.

Това прави селото удобно за по-дълъг престой, а къщите се пълнят най-вече при семейни събирания, кръщенета и тихи зимни празници. Кулинарията стъпва на еленския бит, известен в цяла България с прочутия еленски бут. Този деликатес се суши с месеци на чистия балкански вятър и е гордост за целия край. Същата традиция на сушеното месо ще срещнете и в близкия град Елена, и в съседни селища като Костел. Домакините посрещат гостите с домашна ракия, мед от собствени кошери и сладко от горски плодове. Вечер около огнището се разказват стари балкански истории, а сутрин ароматът на топъл хляб събужда цялата къща, затова мнозина се връщат отново.

Дъбът „Слона” и Марков камък край Усои

Заради две забележителности край Буйновци си струва да обуете туристическите обувки. Първата е огромно изсъхнало дърво, което местните наричат „Слона”. Това е летен дъб с височина около 23 метра и дебелина на стъблото близо 8 метра. Възрастта му се изчислява на около 1300 години, което го нарежда сред най-старите дървета в района. Изправено като сив великан сред поляната, то наистина напомня заобленото туловище на слон.

Мнозина идват само за да го зърнат отблизо. Втората забележителност е скалният феномен Марков камък на около четири километра, до съседното село Усои. Според преданието самият Крали Марко изместил канарата, понеже му пречела на пътя, и тя останала завинаги забита в склона. До нея води екопътеката Раюв камък, която тръгва от Елена към прохода между Елена и Твърдица, изкачва планински рид и открива гледки към съседните дялове на балкана. Пътеката минава през букова гора и покрай стари каменни чешми, затова за любителите на пешеходния туризъм тя е най-силното преживяване в района. Разумно е да тръгнете рано сутрин с вода и удобни обувки, тъй като някои участъци са стръмни, а пролетта и ранната есен са най-подходящото време за поход.

Язовир Йовковци и риболовът наблизо

На около десет километра от селото лежи язовир Йовковци, един от най-големите изкуствени водоеми в страната.

Той е основен източник на питейна вода за цялото Великотърновско и затова водите му се пазят особено строго. Изграден е на река Веселина и носи името на село Йовковци, което е било разрушено и потопено при вдигането на стената.

Стената и съоръженията са пуснати в действие през седемдесетте години на миналия век. Оттогава водите на язовира достигат по тръбопроводи чак до съседната Златарица и остават ключови за водоснабдяването на целия край. Водоемът е зарибен с над десет вида риба, заради което е любимо място на въдичарите от региона. По спокойните заливи може да се плава с лодка или каяк, а около обраслите брегове има широки поляни, удобни за къмпинг и почивка на открито сред природата. Сутрешната мъгла над огледалната повърхност е една от най-запомнящите се картини тук. Около язовира действат няколко заслона и кътове за отдих, където уморените туристи си поемат дъх.

Тишината по обраслите брегове привлича и любителите на птиците, защото водоемът е важна спирка за много ята прелетни видове по пътя им на юг. Привечер брегът се обагря в меко злато. Тогава притихналата сцена сякаш спира самото време. Йовковци свързва Буйновци с цяла верига интересни места наоколо. На юг се отварят маршрути към Жеравна и Котел, на изток към Дрента и старите еленски колиби, а на север пътят води към Велико Търново и минералната Вонеща вода. Така малкото село се оказва удобна изходна точка за обиколка на целия Еленско-Котленски балкан.

История между гори и махали

Сведенията за миналото на Буйновци са оскъдни, но общата посока е ясна. Селището най-вероятно възниква след падането на България под османска власт, когато труднодостъпните гори на Еленския балкан стават убежище за бягащото от равнините население. Гората ги пазела от честите набези. Затова и тук, както в съседните Катунище и Кипилово, се раждат десетки горски махали. След Освобождението селото влиза в новосъздаденото Княжество България.

През 1905 година към него се присъединява махалата Шоевци и землището се разширява. Старите родове запазват къщите си по баирите, а животновъдството и горското стопанство остават поминък чак до средата на двадесети век.

С обезлюдяването на планината постоянните жители оредяват до няколко десетки, а много махали утихват. Днешният образ на селото израства точно от тази история, защото запазената възрожденска архитектура и разпръснатите махали са онова, което днес привлича гостите. Местните предания пазят спомена за тежките години на робството и за смелостта на хората, които не напуснали родните си баири. Покрай старите къщи още личат каменни огради и чешми, които мълчаливо свидетелстват за живота на изчезналите вече родове.

Как да стигнете до Буйновци

До Буйновци най-лесно се пристига през град Елена, откъдето тръгва третокласният път, който се вие през гъстата гора към селото. Разстоянието е съвсем малко, но пътят изисква внимание заради тесните завои и стръмните горски участъци. През зимата снегът понякога затруднява движението по високите отсечки. Затова е разумно пътуването да се планира предварително през студените месеци, а колата да е добре подготвена с вериги и зимни гуми за истинските планински условия по билото. Най-подходящи за посещение са месеците от късна пролет до средата на есента, когато времето е меко, а природата грее в най-пълния си блясък. Любителите на снега ще оценят и зимата, когато махалите потъват в бяло, а тишината става почти осезаема и някак тържествена.