Стара Загора

Описание на Стара Загора

Стара Загора се разполага в централната част на България и от десетилетия се нарежда сред най-значимите градове в страната. По данни на ГРАО към 2015 година населението ѝ наброява 149 266 души, което я подрежда шеста по големина у нас. Зад тази позиция стоят както сериозна стопанска тежест, така и богато културно-историческо наследство. По брутен вътрешен продукт на глава от населението градът се нарежда веднага след столицата и далеч изпреварва повечето свои връстници по големина.

Стара Загора е сред основните икономически центрове на страната и същевременно ключов транспортен възел за цяла Южна България. Тук широките модерни булеварди съжителстват с археологически пластове от няколко хилядолетия, а всяка отделна епоха е добавила по нещо от себе си.

Шестият по население град у нас е и сред водещите по стопанска мощ в страната. Тази двойна роля го превръща в естествена спирка за всеки, който опознава Южна България. Отделните епохи са наслоили своя облик, а общата картина е ставала по-богата с всяко следващо столетие.

Градът не търси показен блясък и предпочита да остави делата да говорят вместо него. Стара Загора не се хвали шумно, но числата ѝ говорят достатъчно ясно вместо нея.

Къде се намира и как да стигнем до Стара Загора

Географски градът е разположен в Старозагорското поле, в източната част на Горнотракийската низина. Полето е обградено от Светиилийските, Манастирските и Чирпанските възвишения. От юг го пазят Сърнена Средна гора и Сакар планина. Наблизо тече река Бедечка, ляв приток на Сазлийка, която на свой ред принадлежи към обширния басейн на Марица.

Така Старозагорското поле се свързва с една от най-важните водни артерии на целия юг. По течението ѝ открай време са минавали хора и стоки, а районът никога не е оставал встрани от големите пътища.

Стара Загора е административен център както на едноименната община, така и на едноименната област. Връзките с останалата част от страната са наистина отлични в почти всяка посока. През града преминават всички влакове по линиите София-Пловдив-Бургас и Русе-Подкова.

Южно от града минава автомагистрала „Тракия“, която го включва в основната пътна мрежа на страната. Освен нея през града преминава и първокласният републикански път номер пет.

Второкласните пътища петдесет и седем и шейсет и шест допълват картината и водят към по-малките съседни селища. Така всеки пътник избира сам между удобния влак, бързата магистрала и спокойния първокласен път. Около Стара Загора се нижат десетки по-малки населени места, свързани с града в едно общо ежедневие.

Сред най-близките са Малка Верея, Богомилово, Кирилово, Еленино и Християново, а всички те са на минути път и работят в полза на пътуващия. Малко по-нататък се редят Егрек, Маджерито, Загоре и Малко Кадиево, докато кръгът се затваря с Могила, Преславен, Калитиново и Хрищени, откъдето половин Южна България е само на един кратък преход.

Какво да очакваме от старозагорския туризъм

Туризмът в Стара Загора не е сред най-силно развитите в страната, но градът все пак привлича немалко гости. Настаняването е напълно достатъчно, за да поеме както деловите пътници, така и любопитните пътешественици.

Интересът тук е предимно културен и исторически, а именно историята води повечето хора насам. Гостите отсядат в някой от близо четиридесетте хотела в града, към които се добавят няколко приветливи къщи за гости и множество апартаменти под наем. Архитектурните забележителности, заведенията и нощният живот допълват причините за едно спокойно гостуване. Към тях се прибавят и природните обекти в близката околност, а всичко това оформя представата за дестинация встрани от големите туристически потоци.

Старозагорският туризъм тече в свой собствен, премерен и спокоен ритъм. Тук не е нито шумно, нито претъпкано, и точно в това се крие тихият чар на града. Мнозина идват заради дългата история и заради спокойствието, което трудно се намира по големите морски курорти в разгара на сезона.

Градът е удобна база за еднодневни обиколки, защото добрите пътни връзки водят еднакво достъпно към близките планини, манастири и съседни градове. За база на пътешественика едва ли има по-удобен избор в тази част на страната.

Забележителности в Стара Загора: къде и какво трябва да видим

Забележителностите в Стара Загора са дълбоко преплетени с историята на самия град. Тук се откриват паметници на културата, археологически находки и запазени свидетелства от различни епохи. Всеки обект разказва своя страница от дългия летопис на мястото, а изборът далеч не се изчерпва с няколко имена. Затова изборът по-долу насочва вниманието към няколко ключови паметника, храма и музея, които дават най-добрата първа представа за града.

• Ески джамия
• Музеят на религиите Хамза Бей
• Къщата-музей Гео Милев
• Регионалният исторически музей
• Храмовете на Августа Траяна
• Държавната опера Стара Загора
• Астрономическата обсерватория Юрий Гагарин
• Хилендарския метох

Към храмовете и музеите се добавят места за отдих, зеленина и всекидневно оживление. Те разнообразяват дневната програма и дават на посетителя възможност да си поеме дъх между обиколките. Паркът Аязмото се издига над града и предлага сянка и широка гледка към околността. Музеят на бирата Загорка разказва историята на една от най-разпознаваемите марки в страната. Зеленината и водата допълват каменните паметници и правят престоя по-разнообразен. Така културната обиколка се преплита с няколко часа спокоен отдих сред природата.

• Музеят „Неолитни жилища“
• Музеят на бирата Загорка
• Паркът Аязмото
• Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“
• Залата на смеха
• Местният зоопарк
• Езерото Загорка
• И много други

Списъкът е дълъг, а денят обикновено къс, затова Неолитните жилища и храмовете на Августа Траяна остават задължителни. Останалото спокойно подреждате според вкуса си, а повечето музеи стоят близо един до друг и пестят и крачки, и часове.

Най-любопитното от историята на града

Историята тук се губи в хилядолетията, а Стара Загора е сред най-древните градове не само в Европа, но и в целия свят. През различните епохи градът е носил множество имена според своите владетели. Сред тях се открояват Августа Траян, Иринополис, Верея, Ески Загра, Железник, Боруй и Берое. През 1968 година на негова територия са открити неолитни жилища от средата на шестото хилядолетие преди новата ера.

Има и по-ранни, макар по-скромни следи, които подсказват живот тук още от края на седмото хилядолетие преди Христа. Край Стара Загора е открито дори ритуално съоръжение, за което се смята, че е на близо осем хиляди години. Селището Берое се приема за основано преди около две хиляди и петстотин години точно на мястото на днешния град. Това го прави наследник на едно от най-старите непрекъснато обитавани места в тази част на Европа. През 46 година след Христа Берое влиза в границите на римската провинция Тракия. През 106 година император Траян дарява широки права за самоуправление и кръщава града на свое име Августа Траяна.

Така мястото постепенно се издига до втория по големина център в провинция Тракия след Филипопол, днешния Пловдив. През следващите две столетия градът преживява невиждан дотогава разцвет. Издигат се редица инфраструктурни и културни съоръжения, които затвърждават неговото значение. През трети и четвърти век готски нападения го разрушават частично, но той бързо е укрепен наново. След голямото разделяне на Римската империя името на града се връща към старото Берое.

По това време започва масово християнизиране на местното население, особено след Медиоланския едикт. Градът се превръща в едно от най-дейните средища на ранното християнство по българските земи. През 705 година хан Тервел оказва решителна военна помощ за връщането на сваления император Юстиниан Втори на престола в Константинопол. В резултат е сключен мирен договор между българската държава и Византийската империя, а областта Загоре влиза за първи път в български владения.

През 784 година градът отново преминава към Византийската империя. Тогава той е посетен лично от императрица Ирина и нейния син Константин, а името му е сменено в нейна чест на Иринопол. През 812 година Иринополис отново е присъединен към българската държава, този път за много по-дълъг период.

Името му е върнато на Берое, а до края на десети век той вече носи името Боруй, видоизменено от тракийското Берое. С падането на Първото българско царство Берое отново минава под византийска власт. При възстановяването на държавата през 1185 година градът за пореден път става български. През 1372 година Боруй пада под османска власт и средновековното съществуване на крепостта приключва.

В документ от 1430 година градът се споменава вече под името Ески Хисар. Според сведения от 1738 година населението му по онова време е преобладаващо турско. По-късно градът се превръща в ключово средище на българското Възраждане и на националноосвободителните борби.

През 1858 година местният възрожденец Тодор Шишков налага сред съгражданите си идеята градът да носи българското име Железник, като остра реакция срещу турското название Ески Загра. Макар името да не е сменено официално, то бързо се появява в документите, в печата и дори по надгробните надписи. Заради будността на населението през 1871 година, по време на Народния църковен събор в Цариград, е учредена Загорската епархия. На 13 април същата година градът е официално преименуван на Стара Загора по идея на хаджи Господин Славов, така че се нарежда като първия български град с българско име още преди Освобождението.

Скоро градът се превръща в ключов елемент от подготвяното Априлско въстание, за чийто център е избран именно той. По време на Руско-турската освободителна война от 1877 и 1878 година тук се водят едни от най-ожесточените битки по южния фронт. Прочутата Битка при Стара Загора коства живота на множество местни жители и опълченци, а самият град е опожарен почти до основи, преди по-късно да бъде отвоюван и окончателно освободен.

След решенията на Берлинския конгрес и разделянето на българската територия градът остава в пределите на Източна Румелия. Веднага след Освобождението през 1878 година започва възстановяването, за което пристига австроунгарският архитект Лубор Байер.

Именно той проектира модерното правоъгълно шахматно устройство, а с изграждането на новия град населението нараства бързо и през 1968 година достига сто хиляди души. Заслуга за избора на града за център на въстанието има и дейният местен старозагорски комитет, а днес Стара Загора е сред водещите стопански, културни и транспортни центрове в страната. Малко градове носят толкова много имена и епохи в паметта си, а всяко от старите названия още звучи някъде между редовете на съвременния град.

Градът на правите улици и липите

След опожаряването по време на Освободителната война Стара Загора е изградена изцяло наново. Резултатът е почти уникален за България, защото улиците са прави като опънат конец и се пресичат под идеален прав ъгъл.

Точно затова градът носи прозвището „градът на правите улици и липите“. Шахматната мрежа, начертана от Лубор Байер, определя облика на центъра и до днес. Широките булеварди, ниската застройка и обилната зеленина създават усещане за подреденост, рядко срещано у нас. Малко европейски градове могат да се похвалят с толкова последователно изпълнен градоустройствен план, доведен докрай още в самото начало.

Из града се ходи лесно и геометрията на улиците е сред първите неща, които всеки гост забелязва. Липите подреждат тротоарите, а през пролетта целият център ухае на цвят. Планът е запазен почти непокътнат и до днес личи в облика на всяка централна пресечка.

Разходката тук е удоволствие сама по себе си. Именно тази подредена красота остава в спомена дълго след като посетителят си тръгне.

Вкусове, сцена и нощен живот

Стара Загора е родният дом на бирата Загорка, една от най-разпознаваемите марки в страната. Музеят на пивоварната разказва историята ѝ от самото начало до наши дни. Вечер заведенията се пълнят, а по улиците се усеща спокойно, ненатрапчиво оживление. Нощният живот е по-спокоен от този по големите морски курорти, но пази свой собствен, топъл и лесно разпознаваем почерк.

Културната сцена също държи високо ниво през цялата година. Държавната опера Стара Загора е сред най-старите в България и предлага редовна програма без прекъсване. Любителите на спокойствието почти винаги избират зелените градски паркове. Аязмото се издига над града и предлага сянка, пейки и широка гледка към околните възвишения. Зеленината приканва към бавна разходка, а пейките канят за кратка почивка между обиколките. Така културата и природата вървят ръка за ръка в рамките на един спокоен ден.

Кухнята е типично тракийска и щедра, със сочно месо на скара и местни вина. Домашните сладкиши по стари рецепти допълват трапезата и връщат вкуса на детството. Порциите са обилни, а подправките остават верни на местната традиция. Гостоприемството личи във всяко меню и в отношението на стопаните. Тук храненето е повод за неспирен разговор, не просто набързо преглътнат обяд.

Цените остават приятелски, а порциите рядко разочароват дори най-гладния пътник. Затова мнозина си тръгват оттук с обещанието да се върнат за още.