Описание

Алфатар е малък град, намиращ се в Североизточна България. С население от 1 577 души той е най-големият град в едноименната Община. Градът има богато културно-историческо наследство. Празникът на Алфатар е на 4 септември, когато на същата дата през 1974 година той е обявен за град.

Местоположение на Алфатар

Административно град Алфатар е част от Област Силистра. Намира се на 20 км от Силистра и на 24 км от границата с Румъния. През града минават железопътна линия и автомобилен път. Географски Алфатар се намира в Дунавската равнина и е част от Южна Добруджа.

Най-близките населени места са Бабук, Цар Асен и Алеково.

Туризъм в града

Край Алфатар има един семеен хотел, разполагащ с леглова база от 28 места. Той се намира на 10 км от града, в каньовидно суходолие край защитената местност „Малък Канагьол“, което е подходящо за спокойна и приятна семейна почивка.

Забележителности на Алфатар

В града се намира Добруджанска къща с етнографска експозиция. Тя е изградена през 1893 година и представя уникалните добруджански обичаи, традиции и фолклор.

Около града са разположени редица скални манастири, датиращи от 10 век, както и тракийски скални светилища, тракийски могилен некропол и праисторическа селищна могила.

Посетителите на Алфатар могат да видят и църквата „Света Троица“, която е изградена през 1846 година.

История на селището

Алфатар е старо българско селище, което е известно още от втората половина на 16 век. През лятото на 1773 година, по време на руско-турската война (1768 – 1774 година) близо 400 семейства биват изселени в Руската империя. Предполага се, че още през следващата година те основават селището Олшанка, в Украйна, около земите определени за Бугската казашка войска.

Безплодните земи, обаче, принуждават редица българи да се завърнат по родните земи, но поради репресии от страна на Руската империя, те остават насилствено в Олшанка.

Предполага се, че след руско-турската война (1828-1829 година) в днешен Алфатар се преселват хора от Сливенско и Ямболско.

След освобождението селото е едно от най-големите в Южна Добруджа с население от над 2 000 души.

След Втората балканска война (Междусъюзническа) и сключения Букурещки мирен договор през 1913 година, Алфатар става част от Румъния, заедно с цяла Южна Добруджа. За кратко се връща в територията на България по време на Първата световна война, но през 1919 година окончателно преминава към Румъния. Едва през 1940 година, с Крайовската спогодба се слага края на румънското владение на Южна Добруджа и селото отново става част от българската държава.

През 1942-1943 година за кратко селото се казва Генерал Лазарово, но името му се възстановява.

През 1974 година Алфатар е обявен за град, какъвто е и до ден днешен.

Името на града се смята за уникално в българската топонимия. В историческите извори се срещат имената Алфатар, Ахлатар и Ифлатар.  Последното е наименованието на южната страна на средновековната крепост Дръстър. Интересно е, че в централна Испания съществува селище с името Алфафар.