Санторини

# Санторини

Островът не е нищо друго освен останка от грамадна експлозия, потънала в морето преди близо три хиляди и петстотин години. Санторини е вулканичен къс в южните Циклади, на двеста километра югоизточно от континентална Гърция. Морето тук пълни стария кратер. Гледка като тази се среща рядко.

По ръба на калдерата се крепят варосаните Фира и Оя, чиито бели кубове сякаш всеки миг ще се плъзнат към синята бездна.

Островът привлича заради три неща наведнъж: куполи над пропастта, плажове в черно и червено и вино от чиста вулканична пепел. Рядко съчетание. Островът носи името Тира, а столицата също се казва Фира.

Сушата е дъга от втвърдена лава, пемза и пепел, обагрена в охра, ръждиво и въглено черно. Дълга е едва осемнайсетина километра. Постоянните жители са около петнайсет хиляди, но през лятото гостите ги надхвърлят многократно.

Калдерата, Фира и Оя по ръба

Калдерата е сърцето на острова и белегът от едно от най-мощните изригвания в историята, заляна с морска вода падина, оградена с отвесни скали, високи до триста метра. Селищата не са край брега, както би могло да се очаква. Те са залепени за горния ръб на скалите, откъдето заливът се отваря заедно с малките вулканични островчета насред него. Фира е столицата и най-оживеният възел.

От нея до пристанището водят близо петстотин стъпала, които местните някога изкачвали на гръб на магаре. Тясната пътека на ръба разкрива истинския мащаб на бездната отдолу.

Оя е по-тихото и по-изтънчено село на северния нос, прочуто с галериите и тесните стълбищни улички между белите тераси. Преходът между двете отнема няколко часа пеша и минава покрай Имеровигли и Фиростефани. Над Имеровигли се издига скалата Скарос, останка от средновековна венецианска крепост, която някога е пазела острова от пирати. За онези, които предпочитат водата, обиколка с лодка около кратера разкрива скалите в цялата им шеметна височина.

Насред залива стърчат двете тъмни островчета Палеа Камени и Неа Камени, родени от по-късни изригвания и все още геоложки активни. До кратера на Неа Камени води къса пътека по гола черна лава, от която дъха на сяра. Вулканът тук не е заспал. Само дреме и чака часа си.

Разстоянията са малки и островът се обхожда лесно, затова мнозина го свързват с други цикладски спирки при обиколка с ферибот. Пътят продължава към зеления Наксос или към космополитния Миконос, без повече от час-два по морето. Модерна въжена линия днес вдига пътниците от пристанището за минути, макар опашките в пиковите часове да са дълги. Мнозина обаче предпочитат да изкачат стъпалата пеша, за да усетят истинската височина на скалата под краката си.

Самата калдера е учебник по геология под открито небе. Пластовете охра, червено и черно по скалите разказват за поредица изригвания през хилядолетията, а морето е нахлуло в кратера едва след последната голяма експлозия. Круизните кораби, хвърлили котва долу, изглеждат като играчки на фона на трийсетметровите отвесни стени. Оттук се разбира защо островът често оглавява класациите за най-красиви места по света.

Червеният, белият и черният плаж

Тук плажовете носят буквалните си имена, защото цветът им идва от различни вулканични скали, рушащи се бавно в морето. Звучи невероятно. Червеният плаж при Акротири е заслонен от стръмни ръждивочервени скали от вулканична пемза и е сред най-сниманите места на острова. Белият плаж наблизо е достъпен предимно с лодка и е обкръжен от светли варовикови канари.

Черният бряг по югоизточното крайбрежие пък е покрит с дребен въгленочерен пясък, който се нагрява силно под слънцето. Гори под стъпалата. Оживеното трио Периса, Периволос и Агиос Георгиос е за любителите на нощния живот и на водните спортове като уиндсърфинг и джет ски. Дългите им черни ивици са пълна противоположност на тихите села по ръба.

Още по на юг лунната Влихада изненадва с бели скали, изваяни от вятъра в причудливи форми. Камари пък предлага дълга крайбрежна алея с таверни и малка въжена железница до древната Тира на скалата над него. Всеки плаж тук носи различен цвят и различно настроение.

Водата остава над двайсет градуса от началото на лятото чак до средата на есента, а за уединение е достатъчно отместване встрани от главните плажове. За по-мек пясък и по-широки заливи маршрутът може да се допълни с по-големите острови на юг и изток, където пясъкът е мек, а заливите по-спокойни.

Обиколката лесно се проточва към Крит на юг или към Родос в Додеканезите, без вулканичният Санторини да губи мястото си на най-драматичната спирка.

Акротири и праисторическата Тира

Акротири е минойски град, погребан под пепел при изригването около хиляда шестстотин и петдесета година преди новата ера. Лавата го е запазила почти непокътнат до разкопките през миналия век. Днес пътеката минава между двуетажни сгради, улици и канализация от бронзовата епоха, всичко това под общ навес. Заради сходната съдба обектът наричат егейските Помпей, макар че тук, за разлика от Везувий, не са открити човешки останки. Тесните улици, площадите и водопроводът разкриват общество, живяло с удобства, невиждани другаде по онова време. Именно затова мнозина учени свързват внезапната гибел на този процъфтял град с древната легенда за изчезналата Атлантида.

Жителите явно са избягали навреме.

Затова руините пазят особена, почти спокойна тишина, лишена от трагичния привкус на италианския им събрат. В Музея на праисторическата Тира са изложени стенописи с риболовци, антилопи и пролетни пейзажи, сред най-старите образци на егейското изкуство. Пълния им смисъл се долавя едва след отбиване и през Атина. Северната порта на страната, Солун, допълва картината с богатите си музеи.

Асиртико и Винсанто от лозята

Виното на Санторини е дело на вулкана точно толкова, колкото и плажовете, защото лозите тук не растат на колове.

Те се сплитат в ниски кошницоподобни венци, наречени кулура, които пазят гроздето от вятъра и събират сутрешната роса в сухата пепел.

Бялото грозде Асиртико дава сухо, минерално и леко солено вино, което узрява без капчица сладост дори в най-голямата жега. Заслужава да се опита. От същото грозде правят и кехлибареното десертно Винсанто, при което плодовете първо се сушат на слънце. Лозята около Мегалохори и Пиргос са сред най-старите на острова и техните изби охотно приемат гости за дегустации.

Почвата ражда и две лакомства.

Дребните чери домати са толкова сладки, че от тях правят паста и мезе, а светлозелената фава от жълт грах се поднася топла с лук и зехтин. И двете носят вкуса на пепелта.

Много от избите са се превърнали в места за цял следобед. От терасите на кооператива Санто Уайнс дегустацията върви успоредно с гледка към цялата калдера, а слънцето слиза бавно над лозята. Чашата минерално Асиртико и залезът се сливат в едно.

В таверната „Катина“ на пристанището рибата на скара се съчетава с чаша свежо Асиртико, докато барът „1800“ в неокласическо имение в Оя гледа по-творчески на гръцките рецепти. Местните водят към узериите встрани от ръба, където мезето се поема с ароматно узо на разумна цена. Гастрономичната пъстрота на архипелага продължава и на Корфу със собствените му зехтини и вина.

Залезите на Оя и горещите извори

Привечер жители и гости се събират по ръба на вулканичните скали, най-вече в Оя, за да гледат как розови и оранжеви нюанси бавно обливат варосаните къщи. Светлината се мени минута по минута. Ранното идване се отплаща. Тълпите в часа преди залез са толкова гъсти, че е разумно мястото да се заеме доста по-отрано.

Най-търсената точка е при руините на крепостта Лонца в горния край на селото, откъдето слънцето пада точно зад калдерата.

По-тихата алтернатива е същата тази гледка от Имеровигли или от ръба край Фира, където тълпата оредява и се чува единствено вятърът и далечният плисък долу. Тишина, която се помни дълго. Вулканът обаче не дарява само цвят на небето, а и топлина на самата вода. Насред калдерата лодките спират при горещите серни извори край островчето Палеа Камени, където гостите се потапят в топла минерална вода с жълтеникав оттенък.

Много посетители посрещат залеза направо от водата. Платноходките обикалят калдерата привечер и спират, за да гледат как слънцето потъва зад черните скали. След връщането на брега тесните улици на Оя светват в топла жълта светлина, а сините куполи на църквите потъмняват на фона на морето.

Това е приятен завършек на обиколката около кратера, преди пътят да поеме към съседните Циклади или към далечния Закинтос в Йонийско море.