Водопад Червената скала

Водопад Червената скала е отвесен 45-метров праг в гората над село Христо Даново, в централните части на Стара планина, на няколко километра южно от главното било и в близост до Карлово. Името му идва от червеникавия цвят на скалния венец, който водата постепенно е оголила в подножието си. Водопадът е сред по-малко посещаваните в планината, което го прави добра цел за тих уикенд без тълпи. Подхранва се главно от снеготопене, затова е истински пълноводен само през ограничен период от годината.

Село Христо Даново, над което се намира водопадът, лежи в подбалканската долина в община Карлово, област Пловдив, по линията на главния път и железницата между Карлово и Клисура. Селото носи името на видния български книгоиздател Христо Г. Данов и е сгушено точно в подножието на южните склонове на Стара планина, откъдето тръгват пътеките навътре в гората. Тази позиция прави водопада неочаквано достъпен за толкова уединено място, защото отправната точка е свързано селище, а не безлюдна местност.

Ако планирате деня, най-удобната отправна точка е Карлово, откъдето пеша или с нередовния обществен транспорт се стига до Христо Даново, а оттам нагоре по горска пътека. Преди да тръгнете, вижте и общата ни страница за водопадите в България, където Червената скала стои редом с десетки други прагове от Стара планина и Рила.

Отвесните 45 метра и оголеният червен венец

Скалата, от която пада водата, е напълно отвесна, без стъпала и без каскади. Струята се спуска директно надолу и удря в подножието с голяма сила. Точно този директен удар година след година отмива почвата и оголва основата на венеца, разкривайки характерния червеникав оттенък, на който водопадът дължи името си. Височината на падането е около 45 метра, а шумът, който водата вдига при удара, се чува от стотици метри в тихо и безветрено време. След скока потокът не спира, а продължава бързо надолу по стръмния склон и за кратко добива вид на пълноводна, буйна река.

Долният участък минава през гъста и добре запазена широколистна гора, която на места изглежда почти девствена. Преобладават бук, габър и дъб, типични за този пояс на средна Стара планина, а короните им затварят небето и държат пътеката в постоянна сянка. Тази стена от зеленина крие водопада до последния момент, така че го чувате доста преди да го видите. Именно контрастът между приглушената гора и внезапния тътен прави срещата с него запомняща се.

Самата вертикална стена е достатъчно висока, за да създаде усещане за камерна, затворена сцена в края на пътеката. Подножието е затрупано с обрасли с мъх каменни блокове, върху които струята се пръска на ситни капки, а при по-силен дебит над тях често увисва лека водна мъгла. В слънчево пладне, когато лъчите проникнат под короните, в тази мъгла понякога се появява и кратка дъга.

Ледената струя, подхранвана от снега

Една от особеностите на Червената скала е, че водата му е ледено студена дори в разгара на лятото. Температурата ѝ едва надхвърля нулата, защото голяма част от подхранването идва от топящите се снежни преспи по горните склонове, а снежната вода винаги тръгва с много нисък градус и не успява да се стопли по краткия път надолу. Затова, дори в най-знойните юлски дни, мястото пази усещане за свежест и хлад, което рядко се среща в равнинна България.

Това обаче има и обратна страна. Тъй като зависи от снеготопенето, водопадът е наистина мощен само през малка част от годината. В пълния си вид Червената скала се вижда през пролетта, когато тътенът на падащите води кънти из околността, а през останалите сезони струята ту се свива, ту отново набъбва според валежите и температурите. Точно тази зависимост от снега обяснява и защо мнозина посетители остават изненадани. Дошлите в средата на лятото често заварват тънка, почти срамежлива струйка, която няма нищо общо с пролетния рев на същото място. Затова при планирането си заслужава да се съобрази не датата на свободния уикенд, а състоянието на снежната покривка по горните склонове.

Пролет, лято, есен и онази замръзнала зима

Най-добрият момент за посещение е втората половина на пролетта, особено при рязко затопляне, когато снежните шапки над водопада се топят бързо. Тогава Червената скала за кратко изглежда почти неудържима, а раззеленяващата се гора наоколо допълва гледката с птичи песни и млада зеленина. Лятото носи приятни температури и много слънце, а гората е в най-буйната си зеленина, но струята вече е чувствително по-слаба, защото снеговете са се изчерпали. Есента отново подхранва водопада чрез обилните валежи, така че дебитът нараства и гледката става по-внушителна, отколкото в сухите летни седмици, на фона на топлите багри на широколистната гора.

Зимата превръща мястото в нещо съвсем различно. Продължителните застудявания и седмиците с отрицателни температури карат водите почти напълно да замръзнат, а буйният праг се превръща в едвам прокапваща ледена скулптура. По вертикалната стена увисват дълги ледени колони и завеси, които заради червеникавата основа добиват необичаен топъл оттенък.

Зимното посещение обаче изисква повече опит и сериозна екипировка, защото горската пътека става хлъзгава и трудна за разчитане под снега. За повечето хора балансът между усилие и гледка е най-добър именно през пролетта, когато стичането е мощно, но условията остават поносими.

Пешеходният подстъп през гората над Христо Даново

До водопада не води път за автомобил. Последните километри се изминават единствено пеша, нагоре по горска пътека, която тръгва от района над Христо Даново, и това е причината мястото да остане сравнително тихо и ненатоварено с посетители.

Баирът сам по себе си е сравнително лек, без особено стръмни участъци, но пътят през гората все пак изисква известна подготовка и спокойно темпо. Не всеки е свикнал да върви толкова дълго в планинска среда, затова добра форма и удобни обувки тук не са излишен лукс.

Самото село Христо Даново се достига лесно от Карлово, дори без собствено превозно средство, тъй като между двете има обществен транспорт, макар и не особено редовен. През селото минава и железопътната линия по подбалканското трасе между София и Бургас, така че за пътуващите с влак гарата в Христо Даново е удобна алтернатива на автобуса, а кратък преход я свързва с началото на горската пътека. Заради непосредствената близост посещението се връзва добре с обиколка на самото Карлово, родния град на Васил Левски.

Полезно е маршрутът да се изходи, докато е светло, тъй като пътеката не е маркирана като туристически път от висок клас и в гъстата гора се ориентира по-трудно привечер. Вода, лека закуска и резерв от време правят разходката осезаемо по-спокойна, особено ако се води и дете. Връщането обикновено отнема по-малко усилие от изкачването, защото наклонът работи в полза на ходещия.

Какво още да видите наоколо в подбалканската долина

Червената скала рядко се посещава самостоятелно, защото районът на средна Стара планина е изключително богат на прагове и пръскала. В самото Карлово е градският водопад Сучурум, а по-нагоре в планината се крие Карловско пръскало, два контрастни обекта, които се връзват в един маршрут. На запад по подбалканската ос лежат Клисура и нейният водопад Скока, а на изток е Калофер с пътеките към връх Ботев. Наблизо е и Сопотският водопад, удобен за по-кратка разходка.

Който търси по-сериозно изкачване, може да насочи стъпките си и към Видимско пръскало над Априлци, един от най-високите водопади в страната. Така един уикенд в подбалканската долина лесно обхваща няколко водопада в рамките на едно пътуване, а Червената скала остава тихата, по-малко позната спирка сред тях, която обикновено впечатлява именно с уединението си.

Какво да внимавате по пътеките

Дивата природа около Червената скала носи и реални рискове. Горските пътеки са стръмни и хлъзгави на места, затова всеки трябва сам да се грижи за безопасността си, без да разчита на маркировка или ограждения като в градска среда. Невниманието тук се наказва бързо. Не бива да се пренебрегват и дивите обитатели. В доста райони на средна Стара планина се срещат мечки и вълци, а макар повечето животни да отбягват хората, среща с по-едър хищник в гъстата растителност не е изключена. Шумът от собствените крачки и гласове обикновено е достатъчен, за да предупреди животните отдалеч.

През пролетта се добавя и опасността от кърлежи, които стават особено активни след зимата, когато цяла зима са се спотайвали под камъните и кората на дърветата. Дълги ръкави, затворени обувки, светли дрехи и внимателен преглед на тялото и облеклото след разходката намаляват риска осезаемо. При движение край самата вода трябва да се внимава и за хлъзгавите, обрасли с мъх камъни в подножието на стената.