Кметовци

Кметовци е малко село в община и област Габрово, в самото сърце на Предбалкана, на около 7 километра от Габрово. Жителите му са около 65 души по данни на ГРАО, а през селото минава река Божана, която го дели на две махали.

Това е място за бавни разходки сред габърови, букови и борови гори, с чиста планинска вода и автентична възрожденска атмосфера. Стигате до него по четвъртокласен път, който свързва Донино с прочутия резерват Боженци.

Селото пази стар двуарков каменен мост от 1872 година, екопътека към тракийската крепост Градище и читалище със самодеен фолклорен състав. Тук идват хора, които искат тишина, гора и история, а не шумни курорти.

Точно тази комбинация прави Кметовци удобна изходна точка за обиколка на цялата Габровска котловина. Малкото жители и липсата на големи хотели правят селото подходящо за всеки, който търси усамотение. Тук денят започва с песен на птици и шум на реката, а вечерта носи дълбока тишина и звездно небе. Именно тази скромност е най-голямото богатство на Кметовци.

Каменният двуарков мост над Божана

Най-разпознаваемият символ на Кметовци е старият двуарков каменен мост над река Божана.

Изграден е още през Възраждането, а върху самото съоръжение е запазен паметен строителен надпис. От него научаваме, че мостът е построен през 1872 година от майстор Минчо Богданов-старши, брат му Иван и майка им Злата.

Конструкцията с две каменни сводести арки е типична за предбалканското мостостроене и понася водите на Божана вече над век и половина. Перилата и настилката са скромни, но самата дъга на свода е изящна и фотогенична, а това, че мостът се използва пълноценно и днес, говори за майсторството на строителите му. Подобни мостове са се градили из цяло Габровско, за да свържат пръснатите махали през пълноводните реки. Фактът, че този тук носи името на конкретен майстор и точна година, го прави особено ценен паметник на местното строително изкуство. За посетителя мостът е и удобен ориентир. Оттук тръгват пешеходните маршрути из двете махали, а наблизо се чува постоянният шум на реката.

Спрете за няколко минути и разгледайте зидарията отблизо, защото камъните са подредени без излишен разкош, но изключително здраво.

Екопътека Градище и тракийската крепост над селото

На около 4 километра от Кметовци, в местността Градище, започва едноименната екопътека.

Тя е лека и приятна за изминаване, маршрутът ѝ преминава през смесена гора, а по пътя има няколко обособени места за отдих и детски съоръжения. Изкачването е подходящо и за семейства с деца, защото наклонът е умерен и сенчест, а крайната точка е скалното плато с разкопките на крепостта Градище. Самата крепост се отнася към периода на 4 до 6 век. При археологическите разкопки тук са открити останки от 45 помещения, които свидетелстват, че това е било типично тракийско селище. През 80-те години на миналия век част от крепостните стени са реставрирани, така че днес очертанията на укреплението личат добре. Гледката от платото към околните предбалкански ридове е сред най-хубавите в района.

Препоръчително е да тръгнете рано сутрин, когато гората е най-свежа, и да си носите вода и удобни обувки. Пътеката е достъпна през по-голямата част от годината, но след дъжд каменистите участъци стават хлъзгави и налагат повече внимание.

Природата на Предбалкана и габъровите гори

Кметовци лежи в характерен предбалкански релеф, с меки, заоблени ридове и долини, прорязани от малки реки. Около селото се редуват габърови, букови и борови гори, а въздухът остава хладен дори в горещите летни дни. Реката Божана и множеството извори осигуряват чиста вода през цялата година, тази влага храни гъстата зеленина и създава приятен микроклимат за дълги пешеходни обиколки. Сезоните менят облика на гората изцяло: през пролетта склоновете се покриват със зеленина и полски цветя, лятото остава прохладно заради сянката на буките, а есента багри габъра в топли медени тонове.

Районът е известен и с гъстата си мрежа от малки, но многобройни махали. Сред най-близките са Семерджиите, Редешковци, Съботковци, Харачерите, Цвятковци, Калчовци, Влаховци, Спасовци, Овощарци и Трапесковци. Тази разпръсната структура е типична за Габровско, където родовете са се заселвали на отделни поляни, а имената на махалите често пазят корена на основателя си. Така самата карта на района е своеобразна родословна книга, а кратка разходка между махалите е истинско пътуване назад във времето.

Спокоен ритъм и автентична атмосфера

Кметовци не предлага шумни атракции, а тъкмо обратното, спокоен ритъм, който трудно се намира в големия град.

Местните хора са приветливи и пазят живи старите обичаи, а читалището често събира самодейния фолклорен състав за репетиции и празници. Който се вслуша внимателно, ще чуе автентични габровски песни и ще усети духа на отминалото Възраждане.

Гостоприемството тук е непресторено. Случайният разговор с някой от малкото постоянни жители често се превръща в разказ за старите махали, за майсторите строители и за живота преди десетилетия. Така посещението се превръща не само в разходка сред природата, но и в среща с живата народна памет. Селото е удобно както за кратко бягство от ежедневието, така и за по-дълъг престой сред тишина и зеленина. Сезонните празници и съборите връщат глъчка и веселие в селото, а гостите винаги са посрещани с усмивка и почерпка.

Боженци, Габрово и обиколките в околността

От Кметовци за минути се стига до архитектурно-историческия резерват Боженци, една от най-посещаваните дестинации в района, с напълно запазени възрожденски къщи и калдъръмени улици. Това е задължителната първа спирка за всеки, който отсяда тук. Областният център Габрово е само на около 7 километра и предлага музеи, зоопарк и удобна база за изхранване и пазаруване.

Тук си заслужава отбиване и до зоопарка, единствения общински зоопарк в Северна България, който допада особено на най-малките. Любителите на природата и историята могат да продължат към екопътека Римският път, крепостта Стринава и тракийското светилище Сечен камък, които са в досег с района. Маршрутите се връзват удобно в общ еднодневен план, а повечето от тях са обозначени с табели. По-надалеч, но в същата посока, се отварят и Дряново с прочутия си манастир, старопланинският град Елена и старата столица Велико Търново. Така Кметовци се превръща в тиха база за обхождане на целия централен Предбалкан.

Откъде идва Кметовци

Писмената история на селото е почти непозната заради липсата на ранни документи, затова повечето сведения идват от архитектурата и от устното предание. Предполага се, че селото е възникнало през османския период, най-вероятно в началото на Възраждането, а каменният мост от 1872 година е едно от малкото точно датирани свидетелства за този ранен живот. Типично за Габровско, жителите му най-вероятно са се препитавали с дребни занаяти и дребно земеделие сред горите. Близостта до търговските пътища към Габрово, който е известен с предприемчивия си дух, е давала допълнителна прехрана и поминък на местните родове. Самият каменен мост е косвено доказателство за това стопанско оживление, защото изграждането на такова съоръжение през 1872 година е изисквало средства и организация, а това говори за работливо и сравнително заможно за времето си население. След Освобождението през 1878 година Кметовци влиза в територията на новосъздаденото Княжество България и оттогава запазва тихия си облик почти непроменен.

Полезни съвети за посещение

Кметовци се намира на четвъртокласен път, затова е добре да тръгнете със собствен автомобил, защото редовният обществен транспорт е оскъден. Пътят от Габрово е къс и живописен, а отбивката към Боженци е обозначена с табели. През зимата каменистите и горските отсечки могат да бъдат заснежени, така че проверете прогнозата за времето предварително. В самото село няма голяма търговска мрежа, затова е разумно да заредите вода, храна и гориво още в Габрово.

За пренощуване потърсете къщите за гости в близкия резерват или в областния център, където изборът е по-богат.

Носете удобни обувки за пешеходните маршрути и фотоапарат за каменния мост и гледките от платото Градище. Така еднодневната екскурзия ще остане приятен и спокоен спомен, а не припряно бягане между отделните точки. Най-подходящото време за посещение е от късна пролет до ранна есен, когато горите са най-зелени, въздухът е свеж, а пътеките остават сухи и удобни за ходене.