Белене

Белене е дунавски град в област Плевен и административен център на община Белене, който към 2015 година наброява около 8 174 жители по данни на ГРАО. Стои на десния бряг на река Дунав, точно срещу остров Персин (известен още като остров Белене). Особеното тук е, че католицизмът е преобладаващото вероизповедание, нещо, което градът дели с почти никое друго българско селище. Името му се свързва едновременно с впечатляваща речна природа, с тежката памет за политическия лагер от социалистическото минало и с дългогодишния спор около проекта за атомна централа.

Кой пристигне за първи път, бързо разбира, че Белене не е поредният малък град покрай реката. Историята, природата и политиката тук се преплитат по начин, който трудно се среща другаде по българското течение на Дунав. Затова и посещението обикновено събира на едно място любители на птици, изследователи на близкото минало и хора, тръгнали по следите на павликянското и католическо наследство.

Градът е малък и спокоен, със ширнали се покрай водата улици и усещане за гранично място между сушата и реката. Денем животът тук тече бавно, а вечер тишината се нарушава единствено от гласовете на птиците откъм островите. Именно тази камерна обстановка кара мнозина да се връщат повторно.

Остров Персин и природен парк „Персина“

Остров Персин е най-големият български дунавски остров. Той е четвъртият по големина в цялото течение на река Дунав. Лежи точно срещу града и заедно с десетките по-малки острови около него оформя т.нар. беленски архипелаг, който дава облика на цялата околност. Островите и крайбрежните влажни зони са обхванати от природен парк „Персина“, създаден да опазва заливните гори, блатата и островните екосистеми по средното течение на реката. Тук се възстановяват естествени блата и заливни местообитания, изчезнали след пресушаванията през миналия век, а защитени паркове от този тип по нашия дунавски бряг почти няма.

Птиците са причината повечето хора да дойдат. По островите гнездят чапли, корморани и пеликани, а тихите ръкави между сушите са любимо място за фотографи и орнитолози. Към влажните зони на парка спадат и защитените местности „Кайкуша“ и „Киселец“, както и резерватите „Китка“ и „Милка“, които пазят късове недокосната дунавска природа.

Блатото „Кайкуша“ е сред най-достъпните за посетители кътчета и е любимо начало за разходка покрай водата. Тук тръстиките се огъват под вятъра, а по огледалната повърхност се появяват водни лилии и десетки видове водолюбиви птици. През пролетта и есента районът се превръща в спирка по миграционния път на много прелетни ята, което го прави особено привлекателен за орнитолозите.

Около Белене са обявени и няколко защитени зони по европейската мрежа, сред които „Свищовско-Беленска низина“, „Комплекс Беленски острови“ и „Никополско плато“. За пътешественик, който търси тишина и вода, малко места по поречието се доближават до тукашната атмосфера.

Павликяни, католици и името Дунавград

Историята на Белене е дълга и започва много преди средните векове. В землището му са открити над 20 тракийски могили, като най-ранните датират още от късния неолит, а земите тук са обитавани от тракийското племе гети от около IV век преди Христа. Съвременното селище възниква върху древно тракийско средище. По-късно то става римска крепост и митническа станция на дунавската граница. Според наличните сведения днешното селище се появява около 1086 година, а през Средновековието носи името Дунавград.

За първи път с днешния си облик селището е споменато в турски документ от 1591 година. Там то носи името Белнихи Пауликян. Изследователите свързват името с павликянството, което местните изповядват по онова време. По-късно павликяните приемат католицизма, който и до днес остава най-разпространеното вероизповедание сред беленчани и определя облика на местната общност с нейните храмове и празници.

След Освобождението турското население се изселва, а на негово място идват българи от Тревненско, Търновско, Габровско и Еленско, с което градът придобива изключително еднороден етнически състав. Тези преселници донасят със себе си балканджийски занаяти и навици, които се смесват с дунавския бит на местните и оформят особения характер на градчето. Белене остава село чак до 1964 година, когато е обявено за град, а от 1978 година става и център на самостоятелна община. Тази късна градска история обяснява донякъде защо духът на мястото и до днес е по-скоро селски и тих. Каменните католически храмове и старите крайречни къщи пазят следите на тази дълга и нееднаква съдба.

Паметта за лагера на остров Белене

На остров Персин се е намирал най-големият социалистически лагер в България. През него минават хиляди хора, обявени за политически противници на тогавашната власт, а част от тях намират смъртта си там. Лагерът е символ на едни от най-мрачните страници в новата българска история и днес е място на памет. Споменът за него превръща тихия зелен остров в тежко натоварено с история пространство, което изисква уважение от всеки посетител.

За хората, които искат да разберат миналото на тоталитарната епоха, Белене е важна спирка наред с други места на репресии в страната. Посещението обикновено се съчетава с разходка из природния парк, така че денят събира на едно място красотата на реката и трудната памет за случилото се по тези брегове. Контрастът между спокойната зеленина и тежките спомени прави преживяването особено силно. Тук природата сякаш е поела отново брега, докато историята остава записана в паметта на града и неговите хора.

Спорът за АЕЦ „Белене“

Малко български инфраструктурни проекти са предизвиквали толкова дълъг и разгорещен спор, колкото атомната централа край града.

Идеята за изграждане на АЕЦ „Белене“ на площадка близо до реката се появява още през социализма. Оттогава проектът многократно се възобновява и спира. Около проекта се сблъскват икономически, екологични и геополитически аргументи. Привържениците говорят за работни места и енергийна независимост, докато критиците изтъкват сеизмичните рискове на района и близостта до защитените дунавски територии. Темата отдавна излезе извън границите на града и се превърна в национален дебат, който периодично се връща в дневния ред.

За съседния модел на енергийно развитие по поречието често се сочи Козлодуй, където атомната централа работи от десетилетия и формира облика на града. Сравнението между двете дунавски места е любима тема на всеки, който се интересува от енергетиката на северна България. А за самия град проектът има и съвсем земно измерение: очакванията за работни места и инвестиции десетилетия наред крепят надеждите на местните хора, а всяко спиране на строежа се отразява тежко на настроенията. Така АЕЦ остава не само национален въпрос, а и част от ежедневния разговор на улицата в Белене.

Никопол, Свищов и съседните села

Белене е удобна изходна точка за обиколка на този участък от поречието. На около 16 километра се намира Никополската крепост край Никопол. От нея са запазени част от стената и Шишмановата врата. Любопитно е, че самата врата датира от XIX век, а не от Средновековието, а крепостта е завладяна и разрушена от руската армия през 1810 година.

На около 18 километра е и градът Свищов с неговите забележителности: Етнографският музей, къщата-музей „Алеко Константинов“, крепостта Калето, Часовниковата кула и Свищовският манастир „Св. апостоли Петър и Павел“. Това прави района подходящ за двудневна обиколка, в която реката, крепостите и музеите се редуват.

Най-близките до Белене села са Ореш, Деков и Бяла вода, а южно от града минава второкласният републикански път 52, който свързва поречието с вътрешността. Сред дунавските съседи в посока запад е и тихото село Загражден в община Гулянци. За по-широк поглед върху региона помага и областният център Плевен, а надолу по реката се нарежда крайдунавското Русе с неговата архитектура и пристанище.

Удобно е обиколката да се планира с тръгване рано сутрин, докато светлината над реката е най-мека. Тогава островите изглеждат като плаващи зелени ивици сред водата, а пътят между крепостите и музеите се изминава без бързане. Който разполага с два дни, може спокойно да съчетае птиците на парк „Персина“, крепостта край Никопол и музейните сбирки в Свищов в едно цялостно пътуване по този участък от Дунав.