Иваново

Иваново е село в Дунавската равнина, административен център на Община Иваново в Област Русе, на около 20 километра южно от областния град. Населението му възлиза на 854 души по данни на ГРАО към 2015 година, а най-голямата му притегателна сила са Ивановските скални църкви, обявени за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 година. През землището преминава река Русенски Лом, която прорязва варовиковите скали и оформя каньоните на едноименния природен парк. Тъкмо тази връзка между тихо равнинно селище и дълбоко вкопан речен пролом прави мястото различно от съседните дунавски села.

Накратко: идвате тук заради средновековните стенописи в скалите, а оставате заради каньоните, крепостите и пещерите наоколо. Половин ден стига за самите църкви, но цял уикенд лесно се запълва с обиколка на парка и съседните обители.

Селото е малко и спокойно, без шумна туристическа инфраструктура, и тъкмо това му придава особен чар. Гостът тук се чувства повече пътешественик, отколкото курортист, защото всяка стъпка из околността разкрива по нещо от дълбоката история на поломието.

Ивановските скални църкви и манастирът Свети Архангел Михаил

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, познат сред местните като Църквата, е изсечен високо в отвесните варовикови скали над река Русенски Лом. Според преданието обителта е основана през 13 век от монаха Йоаким, по-късно търновски патриарх, а около първоначалната църква постепенно се оформя разклонена мрежа от параклиси, килии и трапезарии, издълбани направо в камъка. Стенописите в храмовете датират от 13 и 14 век и се смятат за един от върховете на средновековното изкуство по българските земи. Изкуствоведите разчитат в тях развитието на Палеологовия и Комниновия живописен стил, дошъл от византийската столица и претворен от местни майстори. Изящните удължени фигури, драматичните евангелски сцени и наситените багри са причината обителта да попадне сред първите български обекти в списъка на ЮНЕСКО. Част от стенописите са поръчани от цар Иван Александър, чийто ктиторски образ присъства сред изображенията.

Има и друга следа, по-ценна за историците от официалната живопис. Това са графитите на Иво Граматик, надраскани по стените надписи, които пазят имена, молитви и битови бележки от епохата. Тези скромни драскотини са рядък пряк глас от Средновековието. Те допълват тържествените стенописи с гледната точка на обикновения човек, минал оттук преди седем века.

Достъпът до храмовете е по стълби и пътека, изсечени по склона, затова добрите обувки са от полза. Заради крехкостта на стенописите броят на посетителите вътре се следи, а влажността се поддържа щадяща, за да оцелее живописта за идните поколения. Който отдели време да разгледа спокойно, ще усети защо тези скали се смятат за свято място вече осем столетия.

Природният парк Русенски Лом и каньоните край селото

Землището на Иваново попада в сърцето на природен парк Русенски Лом, обявен през 1970 година върху площ от около 3260 хектара. Паркът обхваща дълбоко врязаните долини на реките Бели, Черни и Малки Лом, които се събират, преди да се влеят в Дунав при Русе. Отвесните скали, меандрите и пещерите създават пейзаж, нетипичен за иначе плоската Дунавска равнина. Тук гнездят редки грабливи птици, сред които египетски лешояд, бухал и черен щъркел, което прави района любим на орнитолозите. По стръмните склонове растат над осемстотин вида растения, а скалните корнизи служат за убежище на колонии прилепи.

Маркираните пътеки тръгват от селото и водят край реката към скалните църкви и нагоре към платата. Каньонът е удобен и за по-кратки разходки покрай водата, а скалите често се ползват и от катерачи, които идват заради естествените отвесни стени. Пролетта и есента са най-подходящи за обхождане, когато въздухът е прохладен, а склоновете не са обрасли гъсто.

За семействата паркът предлага леки маршрути с информационни табла, по които децата научават за птиците и растенията на поломието. По-подготвените туристи продължават нагоре към платата, откъдето меандрите на реката се откриват като на длан. Тишината тук е почти пълна и се нарушава единствено от крясъка на птиците по скалите.

Скалният комплекс Грамовец и пещерите наоколо

На около 3 километра от Иваново се намира скалният манастирски комплекс Грамовец, още едно гнездо на отшелническия живот в долината. В скалите тук са издълбани няколко изкуствени пещери, които някога са служели за килии и за молитвени помещения на монаси, търсещи усамотение далеч от пътищата. Тези ръкотворни кухини показват колко гъсто е било населено скалното монашество по поломието през Средновековието. Заедно с обителта Свети Архангел Михаил те очертават цяла верига от вкопани в камъка храмове покрай реката. Преходът между двата обекта минава през типичния за парка пейзаж от варовикови корнизи и крайречни ливади.

Любителите на подземния свят имат и още една цел наблизо. Пещерата Орлова чука, една от най-дългите в България с над 13 километра проучени галерии, се намира в близкото землище и пази следи от праисторическо обитаване. Археолозите са открили там оръдия на труда и кости от епохата на палеолита, а в залите ѝ зимуват хиляди прилепи от няколко защитени вида.

Заради зимуващите прилепи част от галериите се затварят за посетители през студените месеци, така че сезонът за разглеждане е ограничен. Това обаче е малка цена за опазването на едно от най-богатите пещерни местообитания в страната. Който планира посещение, добре е да провери предварително работното време.

Средновековният град Червен и манастирите по поломието

На около 9 до 10 километра от селото се издигат руините на средновековния град Червен, един от най-важните военни, административни и духовни центрове на Второто българско царство. Крепостта е разположена върху скален полуостров над меандър на Черни Лом и в разцвета си е имала десетки църкви, болярски домове и занаятчийски работилници. Наблизо действа и Басарбовският скален манастир, единствената жива скална обител в България, посветен на Свети Димитър Басарбовски. Монашеският живот тук не е прекъсвал напълно през вековете и днес обителта приема поклонници и пътници целогодишно. Комбинацията от Червен, Басарбово и Иваново оформя удобен еднодневен маршрут из поломието, който събира крепост, жив манастир и музейни скални църкви на съвсем кратко разстояние.

От тази изходна точка лесно се стига и до по-големите центрове на региона: областният Русе с неоренесансовата си архитектура е само на двайсетина минути, а през Бяла минава старият път на юг към Дунавската равнина. Реставрираната кула на Червен се е превърнала в емблема на средновековното ни строителство и често попада по кориците на исторически издания. Изкачването до крепостта се отплаща с широка гледка към меандъра на реката долу.

Селото, паметникът на Романови и пътищата към него

Писмените сведения за самото село са оскъдни. Намиращите се наблизо скални обители и пещери подсказват за живот през Античността и Средновековието, но днешното селище най-вероятно се оформя през османския период, а след Освобождението през 1878 година става част от Княжество България. В Иваново се пази паметникът на Сергей Лайхтенбергски, руски княз от рода Романови и генерал-майор, който загива тук от вражески куршум по време на Руско-турската война от 1877 и 1878 година. През 2008 година паметникът е възстановен и днес напомня за боевете покрай дунавския фронт.

Достъпът е удобен по релси и по шосе. През селото минава железопътната линия Русе и Горна Оряховица, както и третокласният път 501, който свързва Русе с Бяла по стария маршрут. Сред най-близките съседни села са Кошов и Божичен, а от тук тръгват преки разклонения и към Велико Търново на юг.

Как да планирате посещението

Най-благодатно за идване е времето от април до юни и от септември до късна есен, когато въздухът е прохладен, а зеленината не закрива скалните корнизи. През лятото равнината се нагрява силно, затова разходките са по-приятни в ранните часове на деня. За самите скални църкви е добре да се съобразите с работното им време, тъй като обектът се пази и не е отворен непрекъснато.

Иваново се обхожда най-удобно с автомобил, който отваря достъп до Червен, Басарбово и Орлова чука в рамките на един ден. Който разчита на влак, слиза на гарата в селото и оттам тръгва пеша по маркираните пътеки на парка. Носете удобни обувки, вода и шапка, защото голяма част от пътеките минават по открити варовикови склонове без сянка.