Добротица

Добротица е село в община Ситово, област Силистра, в географската област Южна Добруджа, с население от 451 души по данни на ГРАО към 2015 година.

Селището лежи в плитка долина, през която минава третокласният републикански път 216, а съседните му села са Любен, Ирник, Босна и Златоклас. Заради близостта си до биосферния резерват Сребърна и до природната забележителност Острата канара то е удобна спирка за хора, които обикалят добруджанските равнини и крайдунавските села. Името му пази паметта за добруджанския владетел Добротица от XIV век.

Макар да остава встрани от големите туристически потоци, селото предлага тих и спокоен подстъп към някои от най-интересните природни и исторически кътчета на областта.

Острата канара на три километра северно

На около три километра от селото стърчи Острата канара, скален феномен, който прекъсва равния добруджански хоризонт по неочакван начин.

Вятърът и водата са я изваяли в остри ръбове и разклонения, които отдалече приличат на застинала вкаменена корона. Гледката изненадва. През 1981 година мястото е обявено за природна забележителност, а по-късно получава и статут на защитена територия; заеманата площ е близо 1000 квадратни метра, тоест компактна за обхождане за час или малко повече. Геоложки погледнато, такива варовикови форми са характерни за цяла Южна Добруджа, чийто терен е изграден от стари морски седименти.

Острата канара е едно от малкото места, където тази скална основа излиза открито на повърхността, вместо да остане скрита под почвата и нивите. Затова и местните я ползват като ориентир от поколения, а защитеният ѝ статут пази формите от иманяри и от добив на камък. Формата ѝ се мени според часа на деня. На обедна светлина ръбовете изглеждат сухи и сиви, а привечер хвърлят дълги сенки върху стърнището наоколо. Пътят дотам минава през ниви и обработваеми земи, тишината наоколо е почти пълна, а семействата идват с деца; фотографите пък търсят светлината при изгрев и залез. Подходящи обувки и малко вода стигат за разходката, защото маршрутът е равен и не изисква специална подготовка.

Добруджанските равнини и съседните села

Около Добротица се разстила класическият добруджански пейзаж от широки ниви, плитки долини и редки горички, който се мени с всеки сезон. Тази земя минава за житница на България, а нивите със слънчоглед и пшеница изпълват хоризонта чак до хоризонта в средата на лятото. Полето диша. Почвата е прочутият добруджански чернозем, една от най-плодородните в Европа, заради който областта от десетилетия носи името житница и привлича труда на цели поколения земеделци.

Съседните села Любен, Ирник, Босна и Златоклас са малки и тихи, със запазена селска атмосфера и старинни къщи от каменна и кирпичена зидария. Между тях минават черни и третокласни пътища, удобни за бавно обикаляне с автомобил или с велосипед извън натоварения сезон. Дворовете тук още пазят кладенци, лозници и навеси с останки от стопански инвентар, които напомнят за един по-самостоен селски живот. Местните хора живеят предимно от земеделие и животновъдство, поминък, който не се е променил особено през последния век. Гостоприемството тук е непресторено, а който се отбие в селска кръчма или дворче, лесно ще чуе разкази за миналото на този граничен край и за неговите имена.

По пътя през добруджанското поле

Добротица се достига най-лесно по третокласния републикански път 216, който се вие през полето и свързва селото с по-големите пътни артерии на областта. Асфалтът е тесен. Покрай него се редят синори, телеграфни стълбове и единични дървета, останали като знак на стари межди и изоставени пътеки. Който пътува без бързане, ще усети особения ритъм на този край, в който разстоянията се мерят повече с тишина, отколкото с километри.

Областният център Силистра остава на север, край самия Дунав, а оттам се отклоняват и пътищата към вътрешността на Добруджа и към морето. През пролетта крайпътните ивици се покриват с мак и подрумиче, а в края на лятото прахта от вършитбата виси над платното чак до вечерта. Местните се придвижват предимно с леки коли и стари велосипеди, защото редовният транспорт е оскъден, а разстоянията между съседните села са къси и лесни за изминаване.

Сребърна и пеликаните на петнадесет километра

На около петнадесет километра от Добротица се намира биосферният резерват Сребърна, едно от най-ценните влажни местообитания на Балканите и обект на ЮНЕСКО. Езерото край едноименното село е дом на единствената гнездяща колония на къдроглавия пеликан в България. Птиците са стотици.

В природонаучния музей на резервата може да се разгледа експозиция от препарирани обитатели на блатото. В самото водно огледало е поставена камера, която предава картина в реално време, така че пеликаните се наблюдават от музея, без да бъдат обезпокоявани. Освен пеликана езерото подслонява стотици видове птици, сред които малкият корморан, червеногушата гъска и блестящият ибис, особено по време на пролетната и есенната миграция.

Тръстиките по бреговете достигат внушителна височина и образуват естествена крепост за гнездата. Оборудваните пътеки и наблюдателните кули позволяват дълги часове орнитоложки наблюдения. Сезонът с най-богат птичи живот е пролетта, когато колонията на пеликаните е най-оживена. Тогава над тръстиките се вдига глъч от хиляди крила, а водното огледало отразява белотата на птиците като живо платно. Край резервата е обособено място за къмпинг със същото име, което побира общо до 100 каравани и палатки. То превръща еднодневния излет в по-дълъг престой сред тръстиките и водните птици.

За хора, тръгнали от близкия областен център, маршрутът лесно се съчетава с разходка из Силистра и нейните римски паметници, а оттам пътят води и към Русе покрай Дунав.

Айдемирският манастир и Добруджанската къща в Алфатар

На деветнадесет километра от селото, близо до Айдемир, действа Айдемирският манастир „Покров Богородичен“, девически и до днес обитаван от монахини. До него се стига по отбивка вляво от главния път Силистра-Русе, отбелязана с указателна табела, а обителта посреща поклонници в тиха обстановка сред зеленина.

Дворът ѝ е подреден и спокоен, а тишината се нарушава само от птичи песни и от стъпките на редките посетители. На около двадесет и два километра, в град Алфатар, се пази Добруджанската къща с етнографска експозиция, построена през 1893 година, в чиито стаи е подреден автентичният бит на добруджанското семейство отпреди столетие. Тук се виждат вълнени черги, бродирани кърпи и везани възглавници, а в стаята с огнището е събрана цялата покъщнина на едно типично семейство.

Отделна експозиция показва сечивата и съдовете за лозарство и винарство, един от старите занаяти на този край. Подредбата напомня, че виното тук не е било разкош, а част от всекидневния селски стол.

Любителите на музейните сбирки могат да продължат към Добрич, столицата на Добруджа, или към крайбрежните селища около Каварна.

От тракийски могили до деспот Добротица

Край селото са открити надгробни могили, които свидетелстват, че районът е бил населяван от тракийски племена още в дълбока древност.

По-късно земите попадат в римската провинция, чието име на латински звучи като Селетика. Днешното селище най-вероятно възниква през османския период под името Хаскьой, което в превод значи „истинско“ или „хубаво село“, а поминъкът на хората е бил земеделие и животновъдство, както личи и от равнинните ниви наоколо. Южна Добруджа дълго е била гранична зона между държави и империи, което оставя отпечатък върху населението и топонимите ѝ. Границата се местеше често. След Берлинския договор и особено след войните в началото на XX век областта сменя няколко пъти своя стопанин, преди да се върне окончателно към България през 1940 година със Крайовската спогодба. Тези размествания обясняват пъстрата смес от български, турски и добруджански имена на местностите.

Самото име Хаскьой е именно такова османско наследство. След Освобождението, по силата на Берлинския договор, Хаскьой влиза в новосъздаденото Княжество България. На 25 май 1880 година Народното събрание издава указ, с който селото става околийски център с прилежащи му 67 села, а между 1930 и 1933 година то е и център на самостоятелна община. По-късно името му се сменя на Добротица, по добруджанския владетел на Добруджанското деспотство, средновековно владение, простряло се по черноморския бряг и в равнините на север през втората половина на XIV век. Управленската тежест личи и от близостта му до Генерал Тошево и останалите добруджански общини.

Една къща за гости на хълма

Селото разполага с една къща за гости с леглова база от 18 места, изградена върху хълм с открита гледка към околните възвишения и широколистни гори. Сградата е нова и предлага ресторант, фитнес, кът с камина и телевизия, както и външна тераса с барбекю.

Базата е удобна за нощувка преди или след посещение на Сребърна, тъй като намалява пътуването до резервата сутрин, а гледката от хълма се отваря към гъстите широколистни гори и равнините на Южна Добруджа. За хора с автомобил Добротица става отправна точка към няколко еднодневни маршрута, включително към праисторическите находки край Дуранкулак на север. Тихата обстановка и липсата на туристическа навалица са основното, което селото предлага. Тук е тихо.

Вечер над хълма се спуска плътен мрак, а небето остава ясно и обсипано със звезди, каквото рядко се вижда край осветените градове. Климатът в Южна Добруджа е умереноконтинентален, с горещо лято и сравнително меки, но ветровити зими.

Най-подходящи за обикаляне на равнините и резервата са месеците от април до октомври, когато дните са дълги, а нивите наоколо сменят цвета си от зеленото на пролетта до златистото на жътвата. През този период и колонията в Сребърна е най-активна, което прави съчетанието между село, скала и резерват пълноценно за един уикенд.