Златосел

Златосел е малко село в община Брезово, област Пловдив, с едва двеста и тринадесет жители по данни на ГРАО от 2015 година. То е известно наведнъж с три неща, които рядко се срещат заедно: отглеждането на маслодайна роза, най-големия открит у нас долмен и язовир Дондуково в южните склонове на Сърнена Средна гора. Селото лежи край река Златоселска, наричана още Сребра, която слиза от билото на планината само на няколко километра по на север. До него се пътува по четвъртокласен път, който се отклонява от посоката Брезово и Дрангово. Точно това странично положение и малкото жители пазят Златосел от тълпи и превръщат розобера, риболова и археологията в тиха и необичайна цел за пътника извън утъпканите маршрути.

Маслодайната роза и розоберът над селото

Землището на Златосел попада в район, особено подходящ за българската маслодайна роза, и розоберът тук е основен поминък от поколения. Розовите масиви се простират по полегатите склонове над къщите. През пролетта те боядисват околността в розово още преди първите слънчеви лъчи да огреят долината. Надморската височина и защитата на Сърнена Средна гора от резките ветрове създават мек микроклимат, в който розата развива гъсто и наситено с аромат цветче.

Брането започва в края на май и продължава до средата на юни. То се извършва винаги в ранните часове, когато цветът пази най-много етерично масло. Откъснатите рози се претеглят още същата сутрин и тръгват към казаните за дестилация, защото всяко забавяне понижава добива. От близо три тона цвят се получава само около килограм розово масло, което обяснява защо то остава сред най-скъпите суровини в света. Този занаят свързва селото с цялата традиция на розопроизводството в Южна България, която най-силно се усеща в Казанлък и Розовата долина. През розобера Златосел показва най-автентичната си страна именно сутрин, докато кошниците още се пълнят.

По обед ароматът на изваряваща се роза се носи над цялата долина. Освен за масло, част от цвета се изсушава за чай и за козметика, така че нищо от реколтата не отива напразно. Местните пазят стари рецепти за розова вода и сладко, които вървят ръка за ръка с гостоприемството в дворовете.

Язовир Дондуково и риболовът

Точно до Златосел, в обособена вилна зона, се намира язовир Дондуково с чиста вода и спокойна обстановка за разходка, пикник или въдица. Във водите му са зарибени шаран, балканска пъстърва, червеноперка, каракуда и костур. Това го прави подходящ както за начинаещи, така и за опитни рибари. Бреговете наоколо се ползват и от ловци, които излизат за диви прасета, елени и зайци в обраслите околности. Природата тук сменя характера си бързо, от тихата водна повърхност до гъстите храсталаци по хълмовете, а в тръстиките гнездят водни птици, които вечер делят брега със слизащите на водопой сърни.

На около пет километра, между Дрангово и Стрелци в подножието на Средна гора, лежи вторият воден обект, язовир Арбовия. Риболовът там е под строг контрол и се позволява единствено трофейното ловене, при което уловената риба се връща обратно във водата, затова рибите достигат внушителни размери. Двата язовира заедно дават достатъчно разнообразие за цял уикенд край водата, а който идва с палатка, намира сенчести места под върбите и щедро на звезди небе.

Мраморното езеро при могилата Байлъка

На дванадесет километра от Златосел се крие една по-необичайна гледка, така нареченото мраморно езеро на източния склон на могилата Байлъка, близо до село Православ. Водата му е изцяло дъждовна, а цветът ѝ преминава от светлосиньо до зеленикаво според светлината. Дълбочината стига около двадесет метра, а повърхността в безветрен ден остава равна като огледало. Заради стръмните стени и студената вода това е място по-скоро за гледане и снимки, отколкото за къпане, а най-добрата светлина пада около пладне, когато слънцето огрява водата отвисоко.

Контрастът между белезникавия камък и синьо-зеления цвят на водата е причината мнозина да свият по черния път дотук, макар слизането до самата вода да изисква внимание заради хлъзгавите каменни прагове. Името подсказва, че навремето тук е имало изкоп за добив на камък, който дъждовете постепенно са превърнали в тихо и почти непокътнато езеро.

Долменът от второто хилядолетие преди Христа

Най-ценното откритие около Златосел е от археологическо естество. През 2015 година край селото е разкрит най-големият долмен, намиран у нас. Според проучвателите находката е от много ранен период, вероятно поне от второто хилядолетие преди Христа. Размерите и подредбата на плочите я нареждат сред паметниците с първостепенно значение за праисторията на Тракия.

Долменът представлява каменна фамилна гробница, най-вероятно на местен аристократичен род или дори на тракийска царска фамилия. Изправените каменни плочи са дялани без хоросан и пасват една в друга единствено чрез собствената си тежест, а подобни мегалитни съоръжения са рядкост в тази част на страната.

Откритието доказва, че по тези земи е имало живот от най-дълбока древност, макар по-късните писмени сведения за самото селище да остават оскъдни. За тракийското наследство в съседство си струва да се отбие човек и до Пловдив, и до музеите край Стара Загора. Тук историята започва хилядолетия преди първите писмени бележки за селото.

Между Сребра, Брезово и съседните села

Река Сребра, известна и като Златоселска, минава през самото село и идва от билото на Сърнена Средна гора на няколко километра по на север. Тя поддържа зеленината по поляните и захранва част от напоителните нужди в землището. Покрай коритото ѝ растат върби и елши, които правят летните разходки сенчести и хладни. Административно Златосел се води към община Брезово в област Пловдив.

Най-близките населени места са Дрангово, Стрелци, Върбен, Зелениково, Бабек, Отец Кирилово, Братя Даскалови и самото Брезово. До тях се стига по местни пътища, които се разклоняват от четвъртокласната отсечка за селото. Затова обиколка на няколко съседни села за един ден е напълно реалистична. След Освобождението през 1878 година Златосел остава в новосъздадената Източна Румелия. Едва през 1908 година, след обявяването на Независимостта, то влиза в територията на Царство България. Розоберът най-вероятно се е оформил като основен поминък още по време на османското владичество и оттогава не е изгубил значението си.

Оттук е удобно да продължите нагоре по долината към розарските и средногорските селища. Сред тях са Калояново, старопланинската Клисура и прочутата Копривщица. Всяко от тях добавя своя история към разходката из тази част на Средногорието. Така едно малко село се превръща в удобна изходна точка за цялата околност. Мрежата от черни и местни пътища държи съседните села близо едно до друго и позволява да ги обходите, без да се връщате всеки път до главния път.

Между водата и розовите масиви денят тук минава бавно и без бързане. Именно това забавено темпо остава в спомена на повечето гости. За кратка почивка сред природата Златосел предлага повече, отколкото подсказват скромните му размери.

Природата наоколо и склоновете на Средна гора

Над покривите на Златосел се издигат заоблените била на Сърнена Средна гора, които затварят долината от север и я пазят от студените ветрове. Склоновете са обрасли с дъб, габър и драка. По-високите поляни се изпъстрят напролет с диви цветя, а тази мозайка от гора и открити места дава подслон на богат дивеч и на множество пойни птици. Пешеходните пътеки водят към билото за няколко часа ходене и разкриват широки гледки към Тракийската низина на юг.

По пътя човек подминава стари кладенци, каменни огради и изоставени розови масиви, които напомнят за по-многолюдното минало на района. Есента боядисва склоновете в мед и охра и е може би най-тихият сезон за дълга разходка, докато зиме снегът се задържа кратко по южните склонове и пролетта идва рано.

Кога да дойдете и какво да очаквате

Най-оживеното време в Златосел е розоберът в края на май и началото на юни, когато долината ухае и работата започва още по тъмно. Който иска да види брането, трябва да тръгне рано. До обяд кошниците вече са на път към казаните, а селото показва истинския си ритъм и гостоприемството на отдадените на розата хора. Лятото пък е подходящо за риболов и дълги разходки край язовирите.

Ранната есен носи приятна прохлада и празни брегове, а заради страничното положение спрямо главните пътища тук не бива да се разчита на много заведения или магазини. Разумно е да се запасите предварително с храна и вода, защото и мобилният обхват по черните пътища отслабва, така че карта, изтеглена преди тръгване, върши добра работа.

Спокойствието и чистият въздух остават първото, което посетителят отнася оттук. Съчетанието от роза, вода и древна история допълва това впечатление и го прави трайно. Малко места събират толкова разнообразие на толкова тясно пространство.