Житница

Житница е село в община Калояново, област Пловдив, което заема десния бряг на река Пикла в Горнотракийската низина, на 5 км от общинския център и на 26 км от областния град. Към 2015 г. населението по данни на ГРАО наброява близо 1500 души, което нарежда селото сред най-многолюдните в общината. До 1934 г. то носи името Хамбарлии, а днешното му име пряко препраща към плодородната житна равнина наоколо.

Стига се дотук, като се отбиете от второкласния републикански път 64 между Черноземен и Граф Игнатиево и продължите по четвъртокласния път, който свързва Красново и Дълго поле. Така Житница се превръща в удобна отправна точка за обиколка на тракийското наследство в подножието на Същинска Средна гора. Самото село предлага скромен, но реален подслон с два семейни хотела, по-големият от които разполага със 70 места за гости.

Атмосферата тук е спокойна и подредена, с улици, потънали в зеленина, и дворове, в които лозата и овощните дървета все още носят дъх на старо тракийско стопанство. Пътникът, който търси тиха база за няколко дни сред природата и историята, ще оцени близостта на Житница до Пловдив, Хисаря и язовир Пясъчник, събрани в удобен радиус за еднодневни обиколки.

Река Пикла и равнината, която дава името на селото

Селото лежи върху десния бряг на река Пикла, малък воден път в Горнотракийската низина, който определя релефа и водния режим на землището. Около коритото се редуват ниви, ливади и тихи поляни. През пролетта водата напоява околните земеделски земи, а през лятото руслото притихва, както при повечето малки притоци в низината. Релефът е равнинен, надморската височина ниска, а климатът преходноконтинентален с топло лято, благоприятно за лозята и зърното, и тъкмо това обяснява защо селото векове наред остава предимно земеделско.

Плодородието на равнината стои зад смяната на името. Старото османско Хамбарлии идва от „хамбар”, тоест житно складище, а преименуването от 1934 г. в Житница запазва същата идея на чист български език. Топонимът остава верен на стопанския облик на мястото повече от три века, защото зърнопроизводството и до днес определя поминъка на хората.

Землището граничи с Дуванлии, Калояново, Ново Железаре, Старо Железаре, Черничево и Дълго поле. Тази близост подрежда селото в гъста мрежа от тракийски селища, всяко със свой дял от античната история на региона. Разходката между тях по полските пътища е сред най-спокойните начини да усетите ритъма на низината.

Сезоните променят чувствително облика на околността. Напролет нивите се покриват с млад посев, а покрай реката цъфтят диви цветя; в края на лятото житото пожълтява и въздухът се изпълва с мирис на ожъната слама. Есента носи багрите на лозята, а зимата застила равнината с тиха белота, в която далечните силуети на Средна гора изпъкват особено ясно.

Павликяни от Калъброво и Сопот, или как се ражда селото

Първото писмено сведение е от 1646 г., когато тук е отбелязан османски чифлик между река Тикла и съседния дол. Стопанинът заселва павликяни от Калъброво и Сопот, за да обработват земите му, и именно тези преселници се смятат за основатели на бъдещото село. Така Житница се ражда в средата на XVII век от земеделска необходимост, а не от стихийно заселване. Религиозната съдба на павликяните после се разделя: през по-късния османски период част от тях приемат православието, а друга минава към католицизма, процес, който засяга цялата павликянска общност в Тракия. Тази двойственост е характерна и за района около близкото Карлово, чиято история също пази следи от преселения и смесени общности.

След Освобождението през 1878 г. православните жители се изселват в околните села, най-вече в Царимир, а турското население също напуска. Това преподрежда населението из основи в рамките на едно поколение. На тяхно място идват нови български семейства от съседните райони, които възстановяват земеделския облик на чифлика и поставят началото на днешната общност.

Името на павликяните и до днес е ключ към разбирането на този край. Тяхното наследство личи в говора, в семейните предания и в имената на околните местности, а смесването на православни, католически и новозаселени родове е оставило пъстра следа в паметта на хората. Който се вглъби в местната история, ще усети как едно малко село събира в съдбата си големите движения на тракийското население през вековете.

Кромлехът при Чолакова могила, тракийската „обсерватория”

На едва 7 км от Житница, край Старо Железаре, се намира Кромлехът в Чолакова могила, едно от малкото подобни мегалитни съоръжения в България. Паметникът е известен още като Тракийската обсерватория заради подреждането на камъните спрямо посоките на света, което подсказва астрономическа и култова употреба. Изграден е от 24 каменни стълба, някои високи близо 2 метра и широки до 7, а кръговата им подредба около централна могила навежда изследователите към ритуален и календарен смисъл, обвързан с движението на слънцето. За съжаление съоръжението не се поддържа и днес е в окаяно състояние, което прави самостоятелното му посещение по-скоро находка за любители на археологията, отколкото обозначена туристическа спирка. Въпреки това мегалитът остава едно от най-интригуващите свидетелства за тракийско присъствие в Пловдивското поле.

Достъпът до могилата минава през полски пътища, затова е добре да тръгнете в сухо време и с подходящи обувки. Самотата на мястото има своя чар: тук рядко ще срещнете други посетители, а тишината усилва усещането за древност и за връзка със звездите, която тракийските жреци навярно са търсели сред тези камъни. Носете вода и фотоапарат, защото изгревът и залезът разкриват подредбата на стълбовете в най-изразителната ѝ светлина.

Който се интересува от тракийското наследство в по-широк план, ще намери продължение на темата из цялата област около Пловдив и подножията на Средна гора.

Язовир Пясъчник и риболовът край село Любен

На около 11 км от Житница, край село Любен, се простира язовир Пясъчник, притегателно място за любителите на риболова. Във водите му се ловят сом, костур, каракуда, шаран, толстолоб и бял амур, което прави бреговете оживени през топлите месеци. Точно белият амур носи на язовира известност отвъд региона: през 2009 г. тук е поставен световен рекорд за улов на екземпляр от 39 килограма, цифра, която и днес впечатлява спортните риболовци.

Откритите брегове и спокойната вода го правят удобен дори за начинаещи, които искат да прекарат деня край водата без специална подготовка, а тревистите брегове дават простор за разходки и за наблюдение на водолюбиви птици в по-тихите заливи. Денят край Пясъчник лесно се съчетава с отбиване до Калояново за бърза почивка преди връщане в селото.

Язовирът е приятен и за семейства, които не държат непременно на риболова. Покрай водата има място за пикник на сянка, а спокойната шир е чудесен повод за дълга разходка по здрач, когато светлината се отразява в гладката повърхност. Препоръчително е да се запасите предварително с храна и вода, тъй като край самия бряг услугите са оскъдни, а най-близките магазини са в съседните села.

Хисаря на 15 километра: минерални води и късноримски гробници

Само на около 15 км от Житница е Хисаря, град, прочут с лечебните си минерални извори и римското си минало. Минералните басейни тук са естественото допълнение към един спокоен ден в околността и причина мнозина да удължат престоя си в района.

Сред паметниците изпъква Късноримската семейна гробница, датирана към IV век и смятана от мнозина за най-красивата от трите открити в землището на града; според изследователите тя е изградена в чест на знатен робовладелец. Археологическият музей, основан през 1953 г., пази близо 3000 експоната в три зали, две археологически и една етнографска, и разказва историята не само на Хисаря, но и на целия регион. Самата крепост, известна още като Хисарлъка, пази впечатляващи късноантични стени с прочутата порта „Камилите”, а градът се числи към най-старите балнеоложки центрове на Балканите.

Хисаря е удобен завършек на обиколката, защото съчетава история и възстановяване в едно. След ден сред нивите и мегалитите топлите минерални басейни предлагат заслужена почивка за тялото, а паркът с минерални чешми кани на бавна разходка под сянката на вековни дървета. Любителите на балнеологията могат да продължат към Баня или да свържат маршрута с историческата Клисура в съседната долина.