Дъбовица

Дъбовица е малко планинско село в Котленския балкан, на територията на Община Сунгурларе и Област Бургас, край бреговете на река Луда Камчия.

По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят само 88 души, а старото име на селището е Шехово. Днешното название идва от дъбовите гори наоколо, в които преобладават церов и мешов дъб. Селото е подходящо за тих престой сред природата, риболов и кратки излети до средновековни крепости и възрожденски резервати. Заради малкия си брой жители и отдалечеността от шумните курорти, Дъбовица запазва облика на автентично планинско селище.

Тук животът тече бавно, в ритъма на реката и горите, а гостите бързо усещат покоя, който трудно се намира в по-натоварените туристически центрове.

За мнозина именно тази простота е причината да изберат селото за своята почивка.

Дъбовите гори и старото име Шехово

Името на селото идва право от церовите и мешовите дъбови масиви по околните склонове. Старото Шехово се пази в османските регистри и в спомена на местните, а Дъбовица се налага едва в годините на социализма, когато дъбовата гора става символ на селището.

Тези гори са характерни за югоизточните склонове на Стара планина и поддържат хладен, влажен микроклимат. През лятото носят сянка и прохлада. А през есента обагрят билата в топли тонове. За посетители, тръгнали към Котленския балкан, дъбовата шума е първият белег, че навлизат в по-диво и по-тихо кътче от планината. Масивите тук са и местообитание на дребен дивеч и горски птици, типични за планинските пояси на Източна Стара планина.

Местните познават горите като източник на дърва и паша, а в по-ранни времена и на суровина за дървени въглища.

Тъкмо тази вековна връзка между селото и дъба обяснява защо името на местността се запазва дори след всички исторически промени, преживени от тукашните хора.

Как се стига и съседните села

Административно Дъбовица попада в Община Сунгурларе. Но географски е здраво сраснало с Котленския балкан по югоизточните склонове на Стара планина. До селото се достига по четвъртокласен републикански път, а само на няколко километра минава първокласният път I-7, който свързва района с по-голямите центрове. Най-близките населени места са Медвен и Садово, както и Бероново и Градец.

От Дъбовица за около половин час с автомобил се стига до възрожденския Котел, който е удобна база за по-дълъг престой в района. По-голямата областна врата е Бургас, а на запад остава Сливен с прохода към морето.

Тази смесена пътна мрежа прави селото леснодостъпно за пътуващи откъм Черноморието. Но е и достатъчно встрани, за да запази покоя си. Препоръчва се пътуване със собствен автомобил, тъй като общественият транспорт до толкова малко селище е рядък и не покрива всички околни забележителности.

Луда Камчия и риболовът край селото

В покрайнините на Дъбовица протича река Луда Камчия, която тече точно покрай селото и определя голяма част от ежедневието му. Реката извира високо в Стара планина и е сред основните водни артерии на Източния балкан. За посетителите тя означава най-вече риболов и къпане. А тревистите ѝ брегове канят на дълги излети.

Бистрата планинска вода и сенчестите дъбови гори създават спокойна обстановка за почивка край течението. Самото село разполага с една единствена къща за гости в центъра, с леглова база от 6 места, разделена на два етажа. Дворът е уреден с лятна кухня, беседка, вътрешна чешма и кладенец, а оградата е изградена от зидан камък по местната традиция. Чистият въздух на Котленския балкан и гледката към билата допълват преживяването за всеки, който търси тишина далеч от градската забързаност. Край реката човек лесно намира сенчесто място за пикник, а равните участъци на брега са удобни за лагеруване с палатка. През топлите месеци водата е достатъчно плитка и спокойна, за да се освежат и децата под наблюдение на възрастен.

Садовско кале и крепостните стени

Само на 7 километра от Дъбовица се намира средновековната крепост Садовско кале, която някога охранява пътищата по Садовската река. От нея днес личат останки от източната стена, висока над 3 метра. Край крепостта е открита керамика, датирана от 4 до 7 век, което свързва мястото с късноантичното и ранносредновековното население на района. Запазените зидове говорят за стратегическото значение на тукашните проходи през Средновековието. Контролът над долината на Садовската река е позволявал на крепостта да следи движението между планинските села и низините. За любителите на историята това е първа спирка, преди да продължат към по-известните забележителности наоколо.

Калето е достъпно пеша и не изисква специална подготовка, което го прави подходящо и за семейства с деца, а в съчетание с разходка из околните гори излиза приятен полудневен излет от селото.

Добре е да се вземат удобни обувки и вода, тъй като последната отсечка минава по горска пътека сред дъбовете.

Водопадът Сини вир и резерватът Жеравна

На 8,5 километра от Дъбовица, близо до съседното село Медвен, се намира водопадът Сини вир. Самият праг е висок едва няколко метра, но красотата му идва от скалите, които превръщат местността в живописно и спокойно място за разходка. На 14 километра пък е архитектурно-историческият резерват Жеравна, известен със запазената си възрожденска архитектура. Тук може да се посетят къщите-музеи на Йордан Йовков, на Руси чорбаджи и на Сава Филаретов, наред с десетки автентични къщи от епохата на Възраждането. В рамките на около половин час с автомобил е и Котел с Пантеона на Георги Раковски, Музея на котленските възрожденци, Кьорпеевата къща, Галатанското училище, Природонаучния музей и квартала Галата. Тук спокойно може да се прекара цял ден в разглеждане на улиците с каменни къщи и стари чешми.

С крепостта, водопада и двата възрожденски центъра наоколо Дъбовица излиза удобна изходна точка за обиколка на целия Котленски балкан.

Разстоянията са къси, а пътищата свързват забележителностите в един логичен маршрут за уикенд.

От османския регистър до кюмурджийството

Съвременното село възниква през османския период. Но археологическите разкопки наоколо откриват три християнски гробища отпреди османското нашествие. Това се приема за доказателство, че тук е имало живот още от Средновековието, а вероятно и от Античността. Османски регистър от 1654 година посочва, че Шехово е имало 100 български домакинства, плащащи данъка „джезие”, който се събира само от немюсюлманското население. През 18 и 19 век съставът на жителите се променя: част от българите се изселват, а останалите приемат исляма.

При влизането си в селото през Руско-турската освободителна война от 1877 и 1878 година българските опълченци заварват 38 семейства, изповядващи исляма. След Освобождението тук се заселват изселници от Беломорска Тракия, предимно от село Ибриюрен, днешното Горноселци в община Ивайловград. Тяхното основно занятие е кюмурджийството, тоест производството на дървени въглища, за което тукашните дъбови масиви се оказват напълно подходящи. Тъкмо този занаят затвърждава връзката между селото и неговите гори. От дъба идва и днешното име Дъбовица, наложено в годините на социализма вместо старото Шехово. Така историята на селото минава през Средновековие, османско владичество, Освобождение и преселения, за да стигне до тихото планинско селце от днешните дни.

Кога да посетите селото

Дъбовица има какво да предложи през всеки сезон. Но всеки период носи различно настроение. През пролетта горите се събуждат, реката е пълноводна от топящите се снегове, а ливадите наоколо се покриват с диви цветя. Това е добро време за дълги разходки и наблюдение на птици. Лятото е сезонът на риболова и къпането в Луда Камчия, когато прохладата на дъбовите гори е особено ценна в жегите.

Тогава къщата за гости се търси най-много, затова резервация предварително е разумна. Есента пък обагря билата в злато и мед и е любима на фотографите и на любителите на спокойните излети.

Дори зимата има своя чар, когато селото притихва под снега и предлага истинско усещане за уединение.

Заради планинския климат обаче е добре пътят да се проверява предварително, особено при снеговалеж. Така, независимо кога изберете да дойдете, Дъбовица ще ви посрещне с тишина, чист въздух и история на всяка крачка.