Ямбол

Ямбол е областен град в югоизточна България, разпрострян по двата бряга на река Тунджа, на около 92 километра от Бургас и едва 77 километра от най-близката точка на Черно море. Това е един от 28-те областни центъра у нас, със стара градска тъкан, в чийто център се издига уникалният покрит пазар Безистен от XVI век. През вековете градът е носил много имена, сред които Диосполис, Дямполис, Диамболи и Янболу, като всичките са свързани с днешното наименование.

Населението на града намалява чувствително през последните десетилетия. Според данните на ГРАО за 2015 година тук са регистрирани 76 599 души. Докато НСИ отчита 68 074 жители към 2018 година, което поставя Ямбол на 13-о място сред българските градове. Пикът е достигнат през 1992 година с близо 92 000 души.

Който търси морски курорти, обикновено подминава Ямбол, но това е грешка за всеки, който цени античност и градска история. Близостта до антична Кабиле, османският Безистен и сбирката на художника Жорж Папазов превръщат града в самостоятелна цел, а не само в спирка по пътя към морето. Празникът на града се чества на 8 юни, на християнския ден на Светия Дух. А сред най-известните ямболци са революционерът Желю Войвода и художникът Жорж Папазов. Сравнен със съседния Сливен, Ямбол предлага по-равнинен и по-камерен ритъм на разглеждане.

Безистенът: единствената османска сграда, оцеляла в центъра

Безистенът е символът на Ямбол и единствената постройка, останала от османския период в сърцето на града. Името идва от персийската дума за плат. Защото навремето сградата е била покрит пазар за платове и скъпи стоки. Изграден е в началото на XVI век и до днес остава една от най-масивните каменни постройки в Ямбол.

Планът му е кръстовиден, с четири входа по посоките на света и редица куполи, които покриват търговските помещения отвътре. Дебелите зидове са пазели стоката от пожари и кражби, затова безистените са служели и като своеобразни средновековни трезори за богатите търговци. След дълга реставрация сградата отново е отворена за посетители и в нея се провеждат изложби и културни събития. Малко български градове разполагат с подобна автентична търговска постройка от XVI век, което прави ямболския Безистен рядкост в национален мащаб.

За разлика от много други османски постройки в страната, той е оцелял почти изцяло и пази оригиналния си облик. Разходката из центъра около него е удобна и за хора, които пътуват от Бургас само за един ден.

Покритият пазар стои в непосредствена близост до пешеходната зона, така че няма как да го пропуснете при първата си обиколка. Ако обичате османската архитектура, подобни паметници ще откриете и в Стара Загора, която е сред най-близките големи градове до Ямбол.

Река Тунджа и зеленият гръбнак на града

Река Тунджа е най-дългата вътрешна река в България. Тя дели Ямбол на две части, свързани с няколко моста. Извира под връх Ботев в Стара планина и след Ямбол продължава на юг към Одрин, където се влива в Марица. Покрай коритото ѝ в чертите на града са оформени крайбрежни алеи и градски парк, които поемат голяма част от ежедневния отдих на ямболци, а за любителите на дългите разходки бреговете на реката са естественият маршрут през града. Водата и зеленината омекотяват равнинния пейзаж, типичен за Тракийската низина.

Именно плодородната долина на Тунджа е причината тук да възниква живот още в дълбока древност, за което свидетелстват над 30 селищни могили в района. Точно тук, привлечен от плодородието на земите, римският император Диоклециан през 293 година основава селище, прераснало в значимия античен Диосполис. Гъстата мрежа от селища около града има същия корен.

Тунджа свързва Ямбол с цяла поредица селища нагоре по течението, сред които е и Казанлък в Розовата долина. Надолу по реката пък само на около 30 километра е Елхово, второто по големина селище в областта, а още по-нагоре по поречието се намира китният Калофер.

В близост до брега минават и важни пътни артерии. През територията на града преминава второкласният републикански път 53. А на няколко километра северно тече трасето на автомагистрала „Тракия”, което прави Ямбол лесно достъпен от всички посоки. Третокласните пътища 555, 5303, 5305 и 7072 пък го свързват с околните села като Кукорево, Кабиле, Дражево и Безмер.

Регионалният исторически музей и над 90 000 експоната

Регионалният исторически музей е логичната първа спирка за всеки, който иска да разбере Ямбол. Институцията е официално открита през 1953 година, като в началото фокусът ѝ е върху революционното движение в България. Днес фондът наброява повече от 90 000 експоната, подредени в няколко тематични отдела като археология, етнография, нова и най-нова история. Сред находките са предмети от античния и средновековния период, които очертават хилядолетното заселване на долината, а музеят пази и материали, свързани с близкия археологически резерват Кабиле.

Историята на самия град е достатъчно дълга, за да изпълни няколко зали. Хан Тервел присъединява Ямбол към българската държава през 705 година. А през 1373 година градът е превзет от османците след продължителна обсада. След Освобождението през 1878 година Ямбол става част от автономната област Източна Румелия, а по-късно приема и бежанци от Одринска и Беломорска Тракия.

Именно Кабиле е голямата причина да отделите повече от един ден за района. На около 10 километра северно от града се намира археологическият резерват Кабиле, един от най-значимите тракийски и късноантични градове по нашите земи, с базилики, антична улична мрежа и светилище на хълма Зайчи връх. В радиус от десетина километра са също Кабиленският манастир „Рождество Богородично” и Бакаджишкият манастир „Свети Спас”. Резерватът е лесен за съчетаване с обиколката на музея, защото обектите се допълват тематично, а голяма част от находките от разкопките в Кабиле се пазят именно в градската сбирка. Тази концентрация на антични и средновековни обекти доближава Ямбол до маршрутите на ценители, които иначе обикалят Карнобат и тракийските могили на юг.

Галерия „Жорж Папазов" и художественото лице на града

Художествената галерия в Ямбол носи името на родения тук художник Жорж Папазов, който става известен във Франция като част от европейския сюрреализъм. Сградата ѝ има статут на паметник на културата, а архитектурата ѝ е сред най-изразителните в Ямбол и заедно с Безистена очертава културния център на града.

Колекцията наброява около 3500 произведения, голяма част от които са дело на самия Папазов. Освен неговите платна тук са изложени творби на майстори като Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и Димитър Казаков. За град с мащаба на Ямбол това е сериозна сбирка, която рядко се очаква извън столицата. Папазов впрочем не е единственото известно име, свързано с града: оттук произхождат и революционерът Желю Войвода, музикантът Митко Щерев и народната певица Славка Калчева, чиито песни се пеят на трапези из цяла България.

Празникът Свети Дух и маскарадните игри

Празникът на Ямбол се чества всяка година на 8 юни, когато се отбелязва християнският ден на Светия Дух. Тогава градът оживява с концерти, събори и улични прояви, които събират хора от цялата област. Така календарът предлага поводи за посещение и извън летния сезон, а не само в горещите месеци покрай морето.

Отделно от това Ямбол е известен с маскарадните си традиции и фестивала на кукерските игри, който привлича групи от различни краища на страната. Кукерите гонят злите сили със звън на чанове и пъстри маски, обичай с дълбоки тракийски корени, който е жив и до днес. Зрелището с тежките кожуси, рогатите маски и проглушителните чанове превръща улиците в открита сцена. А звукът на чановете се чува от другия край на града и носи усещане за древен ритуал. Подобни маскарадни празници са характерни за целия този край на България и привличат и чуждестранни гости.

Регионът около Ямбол пази и други по-малки селища с автентичен бит. Сред тях е Болярово на юг към границата, където традициите се усещат осезаемо.