Девня

Девня е малък град в Източна България, прочут с най-големите карстови извори в страната. Намира се в Област Варна, само на около двайсет километра от морската столица, в източния край на Девненската низина. Тук изворите бликат с общ дебит от близо 3 700 литра в секунда, а под съвременния град спят руините на римския Марцианополис.

Според данните на ГРАО към 2015 година населението наброява 9 193 души, което нарежда Девня на трето място по големина в своята област. За пътешественика това е удобна спирка между Варна и вътрешността, в която на крачка един от друг се събират природна забележителност и археологически паметник.

Затова мнозина включват градчето в по-голяма обиколка на черноморския регион, вместо да го подминат по пътя.

Къде се намира Девня

Девня е административен център на едноименната община и лежи в Област Варна, в самото сърце на Девненската низина.

Градът е разположен в нейния източен край, там, където равнината се среща с водите на Белославското езеро. Това езеро е свързано с морето и е част от Варненския залив, което прави околността изненадващо влажна и зелена за този район на страната.

Транспортната достъпност е сред силните страни на мястото: през града минава третокласният републикански път 2008, а съвсем близо до него преминава автомагистрала „Хемус“, която го свързва бързо със София и с черноморското крайбрежие.

Най-близките населени места са Повеляново, Разделна, Падина, Манастир, Кипра и Белослав, така че Девня рядко се усеща откъсната. Голямата Варна е на четвърт час с кола и често служи за изходна точка на пътуващите насам.

Заради тази близост мнозина съчетават градчето с обиколка на морския бряг.

Оттук лесно се стига до курортните селища край Константин и Елена или до по-северните плажове край Кранево, така че един делничен ден сред изворите може да завърши с вечер край морето.

Карстовите извори и река Девня

Истинската емблема на града са Девненските извори, най-големите карстови извори в България. Те наброяват близо трийсет отделни извора, чиято студена вода се процежда през варовиковите пластове на низината и излиза на повърхността с поразителна сила. Общият им дебит достига 3 700 литра в секунда, което ги поставя сред най-пълноводните в цяла Югоизточна Европа. Голяма част от тях образуват малки поточета, които, сливайки се, дават началото на река Девня, кратка, но изключително водоносна, и именно тя векове наред е захранвала мелници, чешми и стопанства в околността.

Най-известният сред изворите е малкият Хавуз, познат на местните още като Вълшебния. Той е обграден от елипсовидна каменна стена с височина близо пет метра, която придава на мястото почти митичен вид, а водата в него е толкова бистра, че дъното се вижда ясно дори в най-дълбоките участъци. Целият този воден свят е оформен като парк за разходки. Пътеките около басейните позволяват спокойно обикаляне, а сянката на дърветата прави мястото приятно дори в най-горещите летни дни.

Музеят на мозайките

Сред задължителните спирки в Девня е Музеят на мозайките, изграден директно върху античните останки на богата римска сграда.

Самата постройка датира от края на III и началото на IV век и е била част от градоустройството на тогавашния Марцианополис. По всичко личи, че е принадлежала на заможно градско семейство.

Археолозите са открили тук помещения, чиито подове са покрити с многоцветни подови мозайки, запазени забележително добре, едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство, намирани изобщо на българска земя. Музеят е построен така, че да предпазва находките на самото им място, без те да бъдат местени.

Сцените по подовете показват митологични сюжети, растителни мотиви и геометрични плетеници, изпълнени с дребни цветни камъчета, и дават ясна представа за вкуса и богатството на хората, обитавали града преди близо седемнайсет века.

Забележителности в района

Околностите крият още няколко находки, които си заслужават отклонението. На около пет километра от града се намира скалният манастир Кара пещера, чието име в превод означава Черната пещера. До него се стига както по обозначени екопътеки, така и с кола по черен път. Основното помещение е дълго близо четирийсет метра, а под нивото му се крият три монашески килии, днес затворени с метални решетки.

Мястото излъчва тишина и усещане за уединение, които са привличали отшелниците още през Средновековието. Югоизточно от града, край село Аврен, се издига късноантичната крепост Петрич кале. Тя е изградена през V век и просъществува до XI век, когато е разрушена за пръв път. По-късно е възстановена и оцелява чак до 1444 година, когато е превзета и окончателно сринала след похода на полския владетел Владислав III Ягело.

От крепостните стени се разкрива широка гледка към низината и долината на реката. За тези, които искат да продължат пътя си, наблизо има много допълнителни посоки. На запад се стига бързо до Каспичан и стария престолен Велики Преслав, а на юг се отварят тихи селски маршрути. Така Девня лесно се превръща в база за обиколка на цял регион.

Историята на града

Историята на Девня започва през 106 година, когато римският император Траян основава тук селище и го кръщава Марцианополис. Според преданието името идва от сестрата на императора, Марция, и е свързано с победите му в походите срещу даките. Скоро селището израства и се превръща в главен град на римската провинция Долна Мизия, средище на търговия, занаяти и администрация. От онази епоха частично е запазен и античен амфитеатър, който обаче и до днес остава слабо проучен.

Именно тогавашният разцвет обяснява богатството на мозайките, открити под съвременния град.

През Средновековието и османския период сведенията за селището са оскъдни. Най-вероятно през втория от тези периоди то се превръща предимно в земеделско и животновъдско селище, изгубило предишния си блясък.

След Освобождението Девня става част от новосъздадената българска държава и поема бавно по пътя на възстановяването.

Решителната промяна настъпва едва през втората половина на XX век: в края на петдесетте години започва строежът на големите девненски заводи и системното оползотворяване на карстовите извори. През 1969 година селището получава официален статут на град.

Така днешна Девня съчетава античното си минало с облика на индустриален център край Варна.

Паркът на изворите и птиците на низината

Изворите на Девня не са само природно чудо, а и любимо място за разходка. Около басейните е обособен зелен парк с алеи, мостчета и пейки край бистрата вода. Върбите свеждат клони до самата повърхност, а патиците плуват лениво между тях. Мостчетата над каналите са любимо място за снимки. Тук е прохладно и сенчесто дори в най-задушните летни дни.

Реката и близкото езеро превръщат цялата низина във влажен, зелен оазис. Тръстиките шумолят на вятъра, а въздухът мирише на застояла вода и тиня.

Река Девня, макар и къса, е пълноводна и студена през цялата година. Някога по нея са се въртели десетки воденици, които мелели брашно за целия край. Днес водите ѝ подхранват рибарниците наоколо, където се въдят пъстърва и шаран.

Тъкмо тази влага прави мястото рай за птиците. По Белославското езеро и околните разливи зимуват хиляди водолюбиви птици. Тук се събират корморани, чапли, лебеди и диви патици, а понякога и грациозни бели чапли се задържат до късна есен. Напролет над водата прелитат и розови пеликани, поели по големия миграционен път над Черно море. Заливите на езерото са обявени за защитена зона именно заради това птиче богатство. Орнитолозите идват с бинокли и търпеливо броят ятата от брега.

Зимата паркът има свое очарование. Когато мразовитият вятър брули езерото, тук е топло и завет, а изворите изпускат лека пара над водата. Тогава птиците се скупчват край незамръзващите басейни.

Паркът е удобен за семейна разходка и за тих пикник край водата, а децата с радост хранят патиците. Малко градове предлагат такъв жив къс природа в самото си сърце.

Античният амфитеатър на Марцианополис

Под улиците на съвременна Девня се крие едно от най-любопитните римски съоръжения у нас, античен амфитеатър. Той е бил част от блесналия Марцианополис и е събирал жителите му на зрелища, борби и състезания. Строен е от масивни каменни блокове, издигнати във формата на широка елипса. Стотици зрители са изпълвали каменните пейки в дни на празник. До днес личат редиците на трибуните и входовете, през които някога са излизали гладиаторите.

Съоръжението все още не е напълно проучено и разкрито, а голяма част от него остава скрита под съвременната застройка. Мнозина минават над него, без да подозират какви зрелища е помнил този камък. Дори такова, каквото е сега, то подсказва колко голям и богат е бил градът в най-добрите си векове.

Туризъм и настаняване

Девня посреща гостите си скромно, но достатъчно за кратък престой.

В града работят две къщи за гости, по-голямата от които може да приеме до двайсет и пет души. И двете предлагат базови удобства и са подходящи както за почивка, така и за хора, пристигнали по работа.

Заради близостта до големите центрове мнозина все пак избират да нощуват във Варна или дори в Шумен и да идват в Девня само за деня.

За хапване си заслужава местната механа, изградена в традиционен селски стил. Кухнята е разнообразна и съчетава български ястия със средиземноморски и общоевропейски вкусове, а заведението има и външна градина с детски кът, засенчена от няколко вековни дървета.

Оттук е лесно да се продължи към Балчик, Бяла или Добрич, в зависимост от посоката, един ден сред изворите и мозайките се вписва естествено в по-дълга обиколка на крайбрежието.