Божичен

Божичен е малко село в община Иваново, област Русе, разположено върху десния бряг на река Русенски Лом. От областния център Русе го делят около двадесет километра на юг. До самата вода се слиза само за няколко минути. Къщите му се катерят по стръмния склон между варовиковите скали и крайречните гори над реката.

През землището минава третокласният републикански път 501, който свързва Русе с Бяла. На гарата спира и влакът по линията от Русе за Горна Оряховица, тъй че селцето остава достъпно и без собствен автомобил. В старите документи името се среща и под формите Божинен и Божиченъ, а местните го произнасят с ударение на втората сричка. Землището е едва няколко квадратни километра и почти изцяло повтаря извивките на реката. Ниската застроеност и тъмното нощно небе го нареждат сред предпочитаните места за наблюдение на звезди в Русенско.

Малките улички тръгват от водата и бързо се губят нагоре по склона, където дворовете опират чак в скалата. Тишината се нарушава единствено от речния ромон и от птичите гласове откъм пролома, а тъкмо това усещане за откъснатост привлича гостите за ден или два сред природата.

Реката, която е издълбала каньона под къщите

През Божичен тече Русенски Лом. Това е последният десен приток на Дунав по неговия български бряг. Тук водата се е врязала дълбоко в плиоценските варовици и е изсякла отвесните стени, заради които долината печели прозвището малкия каньон на Северна България.

По-нагоре по течението реката се събира от три ръкава, известни като Черни Лом, Бели Лом и Баниски Лом. В участъка край селото водите ѝ са бистри и спокойни, затова местните и гостите охотно ги ползват за риболов на кротушка, скобар и речен кефал. Бреговете са обрасли с гъста върба, топола и единични вековни дъбове, а по голите скали над тях гнездят черни щъркели и рядката двойка египетски лешояди. Сутрин гледката към пролома, обвит в млечнобяла речна мъгла, остава сред най-запомнящите се картини по цялото поречие на Ломовете.

От тясната пешеходна пътека покрай водата се откриват и входовете на няколко скални ниши, скрити в подмолите. Геолозите ценят особено тукашните разкрития, защото в голите варовикови стени се чете историята на цели геоложки епохи, наслоявани милиони години наред. За обикновения посетител обаче най-силно остава простото усещане да върви по дъното на каньон, който реката търпеливо е дълбала през дългите хилядолетия на своя път.

Високите стени менят цвета си с часовете на деня. Призори са сивкави и влажни, по пладне почти бели под слънцето, а привечер пламват в топла охра. По первазите им кръжат пъстри земеродни рибарчета и скални лястовици, а самият каньон живее със свой собствен нрав.

Природен парк Русенски Лом пред прага

Землището на Божичен попада изцяло в границите на Природен парк Русенски Лом. Паркът е обявен още през далечната 1970 година. Паркът обхваща около 3408 хектара по стръмните и гористи долини на четирите Лома и опазва рядък каньоновиден речен ландшафт. Това е първата защитена територия от подобен тип у нас, посветена именно на такъв релеф. В нея са картирани над деветстотин вида висши растения, което недвусмислено говори за изключително богата и разнообразна природа.

По отвесните скали гнездят десетки двойки скалногнездящи птици, заради което районът е признат за орнитоложки обект от европейско значение. Любителите на дивата природа тръгват оттук към девствената гора Батаклията и към величествения скален масив Мамулса. Съвсем наблизо е и птичето свърталище, познато сред местните като Бакаджика. Пещерите по обраслите склонове пазят следи от човешко обитаване още от дълбоката каменна епоха. Маркираните екопътеки свързват отделните забележителности в удобни еднодневни маршрути, подходящи и за неопитни туристи. Затова е разумно селото да се ползва за спокойна нощувка, а през деня целият парк да се обхожда пеша или с колело покрай реката.

Сезонът тук решава много. През пролетта лешоядите и щъркелите се връщат по гнездата си и склоновете оживяват от птичи глъч, докато есента бавно ги боядисва в мед и охра. Лятото е горещо в дъното на пролома, затова повечето туристи тръгват рано, а зимата оголва скалите и разкрива скритите иначе входове на пещерите.

Ивановските скални църкви на крачка

На няколко километра нагоре по реката, в землището на съседното Иваново, се намират прочутите Ивановски скални църкви. Това е единственият български обект от този род в списъка на ЮНЕСКО, разклонена мрежа от издълбани в скалата параклиси, църкви и монашески килии. Заедно те образуват скалния манастир Свети Архангел Михаил, свързан с XIII век и с покровителството на царете от Второто българско царство. В църквата Свети Богородица, наричана от местните просто Църквата, са запазени стенописи от средата на XIV век, смятани за връх на търновската живописна школа.

От площадката пред църквата се разкрива гледка към целия пролом, а фигурите на светци, библейските сцени и портретите на дарителите се броят сред най-ценните средновековни изображения в страната. Достъпът е по стъпала, изсечени в самия камък, а обектът влиза под закрилата на ЮНЕСКО още през 1979 година, сред първите български места в престижния списък.

Басарбовският манастир и крепостта Червен

Надолу по долината, в посока Русе, се издига Басарбовският манастир Свети Димитър Басарбовски. Той е единствената действаща скална обител в България. До него се стига по стъпала, изсечени в отвесната стена. Над двора личат скална площадка и нишата, в която според преданието е спял самият светец.

В обратна посока, на около дванадесет километра от Божичен край село Червен, се издигат развалините на средновековния град и крепост Червен. През XIII и XIV век това е било едно от най-укрепените и многолюдни средища на царството, с епископска катедра и оживени занаятчийски работилници.

От някогашния град днес стърчи изцяло запазена триетажна крепостна кула от XIV век, превърнала се в емблема на Поломието. Самият град запада след османското нашествие в края на XIV столетие, а долината събира на едно място три различни лица на Поломието, природното, духовното и крепостното. На пет километра от селото се крие и по-малко познатият скален комплекс Грамовец на левия бряг на Черни Лом, откъдето тръгва кратка екопътека край изсечените в камъка пещери.

Читалището и поминъкът на хората

Точни сведения кога възниква днешният Божичен не са запазени. През османския период населението живее предимно от земеделие и животновъдство по тесните крайречни ниви, а след Освобождението селото влиза в новосъздаденото Княжество България.

През 1927 година жителите основават своето читалище. То носи името на възрожденеца Петко Рачев Славейков. Дълго време то остава средище на местния културен живот и събира хората около книгата и сцената. В читалищната библиотека поколения деца се учат на четмо и писмо. Салонът пък събира цялото село за големите празници и за сватбите.

Поминъкът тук винаги е следвал реката и скалата, с жито, царевица и зеленчук по крайречните ниви. По припечните склонове хората отглеждат лозя и овошки, а стадата овце и кози намират паша по баирите над пролома. Част от младите отдавна слизат към Русе за работа, ала дворовете и до днес пазят градинки и пълни с пчели кошери.

И до днес малката общност пази спокойния си ритъм между реката и скалите. На големите празници камбаната на църквата още отеква в пролома, откъдето пътят води и до близките Кошов и Русе.

Небе за звездоброене над пролома

Малко са кътовете в Русенско, където нощта пада толкова плътна, колкото над Божичен. Селото почти няма улично осветление, а високите скали отрязват заревото на далечния град. В ясна лятна вечер Млечният път се изпъва над пролома като светла река, повторила извивката на земната под нея. Тъмнината тук е истинска. Безлунните нощи около новолуние са най-щедри, защото тогава изплуват и най-слабите звезди. Тъкмо заради това селцето отдавна е сред любимите места за наблюдение на звезди в областта.

Най-добрата гледка се открива от някоя поляна над последните къщи, далеч от речната мъгла в дъното. Опитните любители идват с одеяло, термос и обикновен бинокъл, който вади из мрака десетки звездни купове, а през август над долината прорязват и метеорни потоци. Тишината прави преживяването почти обредно, а призори мъглата бавно се вдига и връща деня над водата.

Как се стига и кога да дойдете

Най-лесно Божичен се достига с автомобил по пътя от Русе към Бяла, откъдето отбивка води до селото за около половин час. Любителите на влака могат да слязат направо на гарата и да продължат пеша покрай реката, което само по себе си е приятна разходка. За обиколката е добре да носите удобни обувки, вода и бинокъл, защото повечето забележителности се обхождат пеша по екопътеки. Подходящото облекло пази от хладния речен въздух в пролетните и есенните сутрини, докато лятото изисква шапка и ранен старт заради жегата в дъното на пролома.

Който иска да остане за нощувка, ще намери настаняване в селските къщи за гости наоколо и в близкото Иваново. Вечерите тук са истинска награда за всеки, тръгнал да види звездите далеч от градските светлини, а един спокоен уикенд събира река, скали, средновековна история и звездно небе.