Разград

Разград е средноголям областен град в североизточната част на България, разположен в долината на река Бели Лом и в сърцето на историко географската област Лудогорие. Градът е един от двадесет и осемте областни центъра в страната и се слави с пъстрото си минало. Тук античната древност и живата съвременна култура се редуват на съседни улици, а това рядко се случва в толкова спокоен град.

Описание на града

Разград се нарежда сред средноголемите градове на България и е административен център на едноименната община и област. Населението му към 2015 година по данни на ГРАО е 35 049 жители, с което заема двадесет и шесто място сред областните центрове и двадесет и девето в цялата страна. Мястото е спокойно, но съвсем не и заспало. Тук животът тече със свое, премерено темпо.

Най разпознаваемата гордост на града днес несъмнено е футболният клуб „Лудогорец“. От сезон 2011 насам отборът се състезава в елитната „А“ група и в продължение на осем поредни години неизменно печели първенството на страната. Клубът на няколко пъти влиза и в престижните групови фази на „Лига Европа“ и „Шампионска лига“. Така той осигурява на Разград срещи с някои от най силните европейски тимове. За град с подобни размери това е наистина рядко постижение, изнесло името му далеч отвъд границите на България.

Покрай спортната слава градът пази и впечатляващо културно наследство. Още от Античността край града се крие римският град Абритус, а сред силуета на стария център се откроява и джамията Ибрахим паша, която мнозина определят като третия по големина мюсюлмански храм на Балканския полуостров.

Точно местоположение

Разград лежи в южната част на Лудогорието, в обхвата на Дунавската равнина, върху бреговете на река Бели Лом. Релефът наоколо е леко хълмист, а плодородните обработваеми земи открай време определят поминъка и поставят града на кръстопът между Дунавското крайбрежие и морето.

Административно именно тук се събират нишките на цяла една обширна област. В нейния състав влизат общините Исперих, Кубрат, Завет, Цар Калоян, Лозница и Самуил. Разград е техният естествен център и притегателна точка за целия околен край. Това го прави важен възел за услуги, образование, търговия и здравеопазване в целия регион.

През и покрай града минават няколко важни артерии, сред които първокласният път 2, второкласният път 49 и третокласните пътища 204 и 205. Железопътната линия Русе Варна минава на около седем километра северно от Разград, а самата гара остава извън градската територия. Тази близост до релсите открай време свързва града едновременно с дунавското Русе и с морската Варна.

Най близките села около Разград са Стражец, Гецово, Радинград, Недоклан, Ушинци, Пороище, Осенец, Киченица и Ясеновец. Те образуват плътен пръстен от малки населени места, който обгражда града от всички посоки. Обширните им землища подсилват подчертано селскостопанския характер на цялата околност и на местната икономика. Заедно с областния център тези села оформят една компактна и оживена селска община.

На по голямо разстояние, но в същия край на страната, остават съседните областни градове Търговище, Шумен и Силистра. Разстоянията до всеки от тях се изминават лесно с автомобил за по няколко часа. Всичко това прави Разград удобна отправна точка за обиколка на Североизточна България.

Туризъм в Разград

Разград не е сред класическите туристически дестинации в страната, но точно това го прави любопитен за пътешественика, който търси нещо различно. Градът се обхожда леко за един или два дни, а спокойствието по улиците е добре дошло след шумните морски курорти в разгара на сезона. Базата за нощувка е напълно достатъчна за неголям областен център, защото в града работят над десет обикновени и семейни хотела. Очарованието идва най вече от напластяването на епохи, което се усеща почти на всяка крачка из стария център, където отделни сгради и площади пазят следите на няколко различни столетия.

Близостта до пътя Русе Варна позволява и удобни еднодневни излети към Велики Преслав или Каспичан, където средновековната българска история е оставила ярки следи. Тракийско, римско, османско и възрожденско наследство се срещат тук в радиус от няколко съседни улици.

Забележителности, на които да отделите време

Сред най значимите паметници в града е мавзолеят костница на площад „Възраждане“ в самия му център. В него почиват костите на руските воини, загинали при освобождението на Разград по време на Руско турската война. От 1967 година паметникът носи статут на културна ценност с национално значение и се поддържа с внимание. Мястото е тихо и тържествено и се превръща в естествено и подходящо начало за разходка из стария център.

На крачки оттам се издига най разпознаваемият силует на Разград. Джамията Ибрахим паша е сред най старите и най големите мюсюлмански храмове на Балканите. Строежът ѝ започва в периода от 1523 до 1536 година и носи името на тогавашния велик везир на Османската империя. След смъртта на Ибрахим паша работата е прекъсната за дълго време. Едва през 1616 година Махмуд паша довършва започнатото и придава на храма завършения му вид. Днес джамията не е действаща и има статут единствено на архитектурен паметник, но монументалната ѝ каменна зидария остава сред най внушителните свидетелства за османската епоха в Лудогорието.

В покрайнините на града се крие най ценното археологическо съкровище на Разград. Археологическият резерват Абритус заема площ от около 1000 декара и съхранява останките на едноименния римски град, чиито стени и улици разказват за античната и средновековната му съдба. Наблизо находките се разглеждат и в музея на резервата, който пази предмети от бита, монети и накити, открити при дългогодишните разкопки на терена.

Историята на града в кратък вид

Историята на Разград е дълга, но накъсана, защото в определени епохи животът тук е замирал, за да възкръсне отново под ново име. Първите следи от хора в района датират още от средния палеолит, когато са оставени копия с каменни върхове, кремъчни пластини и различни предмети от бита.

По късно плодородните земи в района населяват тракийски племена, които основават тук свое трайно селище. В епохата на Античността върху него постепенно израства град с името Абритус, влязъл в пределите на Одриското царство. При владичеството на Римската империя тук се изгражда стабилна крепост, а стратегическото положение на дунавската граница дълго държи Абритус в светлината на голямата история. След падането на Западната Римска империя градът остава в пределите на Източната Римска империя, известна още като Византия.

За средновековния период писмените сведения са по оскъдни, разпокъсани и често противоречиви. Историците знаят със сигурност, че на това място е имало селище, но спорят за точното му име, сред вариантите на което са Хръзград, Хръсград и Хризград. Предполага се, че по време на османското нашествие селището е било разрушено.

Едва към 1450 година тук отново се оформя малко селище. В запазен данъчен регистър от 1550 година то се споменава под името Хезарград с близо 200 мюсюлмански домакинства, което ясно показва почти изцяло мюсюлмански облик на новото заселване. През следващите векове постепенно се заселват и християнски семейства, но мюсюлманите остават преобладаващи. Към 1873 година в града има 563 християнски и 1244 мюсюлмански домакинства.

Освобождението идва на 28 януари 1878 година по време на Руско турската война, а след Берлинския договор Разград попада в пределите на Княжество България. През 1881 година градът е издигнат в окръжен център и остава такъв до 1901 година, когато е понижен до околийски и развитието му чувствително се забавя. След Втората световна война Разград отново получава областен статут, а изградените при социализма завод за порцелан и стъкло и фармацевтичното предприятие, по късно производител на лекарства, и днес определят индустриалния му облик.