Говедарци

Говедарци е село в Софийска област и част от община Самоков, стъпило по поречието на река Черни Искър в подстъпите на Рила. По данни на ГРАО към 2015 година населението му е 1 199 души, което го нарежда второ по големина в общината след самия Самоков. Котловината носи името на селото и е древна врата към билото. Затова всеки, който търси близост до Националния парк Рила без шума на голям курорт, обикновено започва обиколката си именно оттук.

До селото се стига по третокласния републикански път 6206, който тече през Говедарската котловина на границата между полето и стръмното било. Най-близките съседи са Бели Искър, Мала църква и Самоков, а само на няколко километра е ски курортът Боровец, което прави Говедарци тиха алтернатива за нощувка през зимата.

Селският туризъм тук отдавна е основен поминък. Селото разполага с над 10 хотела и над 20 къщи за гости, сред които има имоти за семейни събирания, но и места, скроени за двойки или приятелска компания. Голяма част от къщите имат дворове, барбекю кътове и паркинг, което ги прави удобни за пътуващите с автомобил и с деца през цялата година.

Черни Искър и Говедарската котловина

Реката, която дава ритъма на цялото село, е Черни Искър, една от двете съставящи на голямата река Искър в Северна България. Тя извира високо в Рила и слиза през котловината, преди да се влее в язовир Бели Искър и да поеме на север. Покрай водата минава голяма част от пешеходните маршрути към билото, а шумът ѝ се чува почти от всяка част на селото, особено в тихите утрини преди изгрев. Именно тази река оформя характера на котловината и подхранва ливадите по двата си бряга. Водата е първият знак, че си пристигнал в Говедарци.

Самата котловина не е само живописна рамка около селото, а и място с изненадващо тежко стопанско минало. През римско време районът е бил златодобивен, а през османския период из долината се е добивало желязо, което я превръща в цяла индустриална зона. Следите от тази усилена дейност личат и до днес в имената на околните местности, в старите изкопи по склоновете и в преданията за рудокопачите, които възрастните хора още разказват.

Днес поминъкът е друг, защото чистата вода, планинският въздух и близостта до върховете на Рила изведоха на преден план туризма и почивката сред природата. Сезонността тук е ясно изразена и дели годината на две почти равни и отчетливи половини. Лятото е за преходи и езда по горските пътеки над селото, а зимата води хората към ските в съседния Боровец. Тъкмо тази двойна сезонност държи Говедарци живо и населено с гости през цялата година.

През топлите месеци долината живее друг живот. Така реката и котловината заедно очертават естествената сцена, върху която се разгръща целият туристически живот на това планинско село.

Манастирите Света Троица и Свети Георги

Говедарци пази два манастира и двата са изградени през двадесети век, вече в новото българско време. Обителта „Света Троица” се намира в северната част на селото и посреща първи онези, които идват откъм полето и бавно се изкачват към първите къщи на Говедарци. Храмът „Свети Георги” пък е издигнат в самия край на Говедарци със средствата на местните жители. И до днес се поддържа от самите тях.

Двете църкви стоят настрана от туристическата суета и затова често остават извън плановете на бързащите посетители, макар кратка разходка до тях да дава ясна представа за духовния живот в котловината. От Говедарци поклонниците традиционно поемат към големите рилски светини, защото котловината някога е била замислена като отправна точка по пътя към Рилския манастир.

Хижа Мечит и пътеките към билото

На 4 километра от Говедарци, на надморска височина от 1 670 метра, стои хижа Мечит. Комплексът е от две сгради за общо осемдесет души. В хижата има столова, бюфет, ресторант и туристическа кухня, а близостта до ски пистата я прави удобна и през зимата. Мечит е една от класическите врати към високата Рила и често служи за нощувка преди преходите към върховете над котловината. От нея тръгват маршрути, които при добра подготовка извеждат към билните езерни циркуси на планината.

Заради близкото влекало хижата е удобна и за семейства, които искат сняг без тълпите на големия курорт. За любителите на по-леки разходки в съседното Бели Искър е прокарана едноименната екопътека. Тя е дълга 7 километра и изминаването ѝ отнема около три часа, като най-хубаво е да се върви между юни и октомври, когато коритото на реката е най-красиво.

Двете направления се допълват добре. Мечит е за онези, които искат да поемат нагоре към билото и към високите езера. Екопътеката край Бели Искър пък е спокоен вариант за половин ден сред гора и вода. И в двата случая изходна база спокойно може да бъде самото Говедарци, откъдето разстоянията се изминават лесно с автомобил.

Заради тази близост много гости избират селото за база и оттам тръгват в различни посоки всеки ден. Планината около Мечит остава главната причина хората да се връщат тук и през топлия, и през студения сезон.

Шишманово кале и средновековният Самоков

На 6,5 километра от селото се издигат останките на Шишманово кале, средновековна крепост от цитадела, предградие и град. Според историческата наука калето всъщност е средновековният град Самоков, съществувал между дванадесети и четиринадесети век. По-късно името преминава към днешния град долу в полето, а старата крепост над котловината остава само в спомена, в оскъдните развалини и в няколкото реда на старите летописи. С това място се свързва и една от най-драматичните страници на българската средновековна история. Смята се, че през 1388 година тук се е състояла битка между османските турци и българските войски.

В нея загива Иван Асен V Шишман, братът на цар Иван Шишман, така че крепостта се оказва свидетел на последните усилия на Второто българско царство да удържи земите си. Заедно с Шишманово кале районът пази и следите на по-старата крепост Цари Мали град. Тя е още едно доказателство, че долината е била заселена от дълбока древност, а двата обекта образуват естествена двойка за еднодневна обиколка с кратки и проходими разстояния през по-голямата част от годината.

Ранчо Рила и конната езда

На 7 километра от Говедарци, на място с широка гледка към Рила, Витоша и Верила, се намира Ранчо Рила. То е сред малкото места в целия район, където конната езда е изведена като отделно и добре подготвено туристическо изживяване, а не като случайна услуга към нощувката в някоя къща за гости. Тук се предлага езда за начинаещи и напреднали, както и еднодневни преходи по околните пътеки. Има и по-дълги маршрути с преспиване в хижи или къщи за гости, тоест удобен начин планината да се види от седлото.

Близостта до Боровец добавя още една силна забележителност в рамките на същия еднодневен план. Дворецът Царска Бистрица е изграден от цар Фердинанд като любима ловна вила и е обичан по-късно от сина му цар Борис III.

Така един ден край Говедарци спокойно съчетава езда сутрин и разходка из дворцовия парк следобед. Двете точки лежат съвсем близо една до друга. Заради това ранчото се е превърнало в любима спирка за семействата, които искат разнообразие в програмата.

Старото име Българене и Фердинандовият път

Преди да се нарича Говедарци, селото дълго време е носело старото име Българене. След Освобождението то става част от новосъздадената българска държава и постепенно променя облика си. В края на деветнадесети век по нареждане на княз Фердинанд тук започва изграждането на така наречения Фердинандов път. Той е трябвало да свърже Говедарци директно с Рилския манастир през планината, но заради тежкия терен и недостига на средства така и не е доведен докрай през онези години. Днес трасето му стига единствено до местността Кобилино бранище, откъдето пешеходците го ползват като удобна отправна точка за по-дълги преходи.

Историята на котловината пази и още един неочакван обрат от съвсем близкото минало. По време на Втората световна война старите пещери в района, изкопани някога за добив на злато и желязо, служат за бомбоубежище на Генералния щаб на армията. Така подземията, родени от стопанската нужда, неочаквано спасяват хора в най-тежките години на века.

Цялата тази история обяснява защо Говедарци не е поредното планинско селище за нощувка, а място с дълга памет. Древните крепости, недовършеният царски път и старите рудници по склоновете правят котловината интересна за разглеждане далеч отвъд преходите и ските.