Белащица

Белащица е българско село в южната част на страната, само на три километра от Пловдив. То е известно с близо хилядолетния си манастир „Свети Георги Победоносец”, изграден през 1020 година. През последните години селото се превърна в търсена вилна зона заради красивата природа и близостта си до големия град. По данни на ГРАО населението му наброява 1809 души, а административно се числи към Община Родопи и Област Пловдив.

Селото лежи в самото подножие на Родопите. Точно тук равнината на Пловдивското поле се среща с първите гористи склонове, а това съседство определя целия му облик.

Селото в подножието на Родопите

Белащица се намира само на три километра от Пловдив и е част от едноименната област. През селото минава третокласният републикански път 8604, който го свързва с града. През 2006 година е открит и нов път към вилната зона, който облекчи движението. Достъпът е лесен през цялата година.

Най-близките населени места са Браниполе, Гълъбово и Цар Калоян. Браниполе е толкова близо, на около петдесет метра, че често се говори за сливане на двете села. Наблизо е и парк „Родопи”, по-известен сред пловдивчани като хижа „Здравец”.

Общественият транспорт до Пловдив е чест и удобен. Автобусите свързват селото с града за броени минути, което го прави подходящо и за ежедневни пътувания. Маршрутните таксита също тръгват редовно от центъра на Пловдив през целия ден. Заради това мнозина живеят тук постоянно, а не само през топлия сезон.

Тази близост до областния център прави Белащица много удобна за хора, които искат да живеят сред природата, но на крачка от градския живот. Заради разположението си селото е сред първите, до които стигат пловдивчани, тръгнали към планината. Пътят минава през тихи улички и вилни зони, а оттам нагоре започват горските пътеки. Равнинното начало преди стръмнините е подходящо и за велосипеден туризъм. Паркирането в селото е спокойно почти през цялата година.

Манастирът и хилядолетният чинар

В центъра на селото стои паметникът на писателя Пенчо Славейков, който бил чест гост на Белащица. На километър югоизточно се намира манастирът „Свети Георги Победоносец”, основан от византийския пълководец Никифор Ксифий около 1020 година. Днес той е действащ девически манастир с красива градина, отворена за посетители, и чешма от 1831 година. Тишината в двора е почти осезаема.

Обителта отдавна е паметник на културата и грижливо се поддържа от монахините. Градината е подредена с любов, а водата от старата чешма още утолява жаждата на пътника. За мнозина пловдивчани неделната разходка дотук е малък обреден отдих от градската умора.

В местността „Чинарите” пък расте най-дебелото дърво в България. Това е чинар на повече от хиляда и сто години, с обиколка на ствола над тринайсет метра, обявен за защитен през 2011 година. Стволът му е толкова широк, че няколко души едва го обгръщат с ръце. Разходката дотам е кратка и приятна, подходяща и за семейства с деца. Малцина си тръгват оттук без снимка под вековните клони.

Историята, свързала селото с една битка

Белащица е селище на цяло хилядолетие. Легендата разказва, че византийският пълководец Никифор Ксифий, тогава управител на Филипополис, е сред главните виновници за победата над цар Самуил през 1014 година. В знак на благодарност император Василий Втори му подарил петнайсет хиляди пленени войници от разбитата войска. Ослепените воини впоследствие се заселили тук и дали на селото името му.

Разказът тръгва от прочутата битка при Ключ. Там войските на Василий Втори нанасят съкрушително поражение на цар Самуил, а победителят влиза в историята с ужасяващото си прозвище Българоубиец. Хилядите пленници са ослепени, а мнозина водят до дома. Според преданието именно те са първите заселници по тия склонове, а с тях в Белащица долита и споменът за края на едно царство. Съдбовното сражение пламва високо в клисурите на планината Беласица.

Филипопол, днешният Пловдив, е бил византийски команден център в онези размирни години. Оттам Ксифий ръководел походите си срещу българската държава на Самуил. Победата при Ключ на практика пречупва гръбнака на царството, което пада окончателно през 1018 година. Ехото от тези събития още се долавя в местните предания.

По-късно, през 1020 година, Ксифий основал и манастира „Свети Георги Победоносец”. През вековете на османското владичество обителта остава тихо духовно огнище на местността. Монасите пазят вярата и книжовността, а храмът преживява не един тежък период. Възстановяван и обновяван, той достига до наши дни като живо свидетелство за тази приемственост. Оттогава насам камбаната на обителта не е млъквала за дълго.

През 2014 година Белащица отпразнува хилядолетнината от създаването си. Това е рядко достижение за българско село, което свързва съдбата си с едно от най-драматичните събития в средновековната история на Балканите. Малко места у нас носят толкова тежка и осезаема история в самото си име.

Вили, риболов и горски пътеки

Туризмът в Белащица е развит предимно около вилната инфраструктура. Селото е популярно място за закупуване на вили и има обособена вилна зона. Тук работи и малък хотел с басейн и джакузи за гостите, търсещи кратка почивка край Пловдив. Обяви за парцели и къщи в района почти не слизат от пазара.

Причината за растежа е проста. Много пловдивски семейства искат къща сред зеленина, но без дългото пътуване, а Белащица предлага точно това. Затова строителството тук напредва бързо, а старите лозя постепенно отстъпват място на нови дворове.

Малкият хотел с басейн допълва картината за онези, които предпочитат готов подслон пред собствена вила. Велосипедистите пък харесват района заради равното начало и близките горски отбивки. Оттук се тръгва леко, а истинското изкачване идва едва навътре в планината. Маршрутите наоколо се редуват по трудност и по дължина.

Природата наоколо предразполага към спокойни разходки. Парк „Родопи” с хижа „Здравец” е любима цел за пешеходен туризъм сред пловдивчани, а горските пътеки навлизат все по-навътре в планината. Оттам се откриват широки гледки към Пловдивското поле. Родопите започват буквално в съседство със селото, затова изкачването нагоре е въпрос на минути. За по-леко ходене равните алеи край вилите също вършат добра работа.

Язовир Марково и водата наблизо

На четири километра, до едноименното село, лежи язовир Марково. Той е известен с кристално чистата си вода и дълбочина над трийсет метра. Тук може да ловите риба без такса, сред улова попадат костур, каракуда, сом и шаран.

Водата стои спокойна между гористите баири. Бреговете му са удобни за пикник сред природата и за тих ден край язовира, а рибарите остават с часове край въдиците. Мнозина идват само за да починат на сянка, без изобщо да мятат кордата. Гладката повърхност отразява околните гористи хълмове като огледало.

За любителите на манастирите наблизо е и женският Кукленски манастир „Свети Свети Козма и Дамян”, на около четири километра и половина. Обителта е известна с лечителската слава на светците покровители. Така водата, гората и вярата се нареждат в един лесен и приятен маршрут.

Пловдив, Асеновград и манастирите наблизо

На първо място е самият Пловдив, един от най-старите градове в Европа, с Античния театър, Стария град и Капана. Наблизо е и Асеновград с прочутата Асенова крепост и множеството си обители. Любителите на духовния туризъм могат да съчетаят манастира в Белащица с богатата мрежа от манастири в Родопите. Съседните селища Браниполе, Гълъбово и Цар Калоян са на крачка и също предлагат тих живот сред природата.

Асеновград отваря и врата към Бачковския манастир, втория по големина в страната, скрит малко по-навътре в планината. Оттам пътят продължава към сърцето на Родопите, покрай манастири, крепости и стари чешми. Един ден рядко стига за всичко това, затова мнозина се връщат по няколко пъти.

Изборът е богат. За още идеи разгледайте и нашия преглед на българските села около Пловдив.

През четирите сезона край Пловдив

Белащица се посещава удобно през цялата година заради близостта си до Пловдив и добрата пътна връзка. Пролетта и есента са идеални за разходки до манастира и за излети в парк „Родопи”, когато горите са най-красиви. Лятото е сезонът за риболов и пикник край язовир Марково с неговата хладна вода. Всеки сезон има своя награда.

Зимата пък е кротка и рядко спира достъпа до селото. Дори в студените месеци манастирът приема поклонници, а тихите улици пазят свой сдържан чар. Който търси уединение, ще го намери именно тогава.

Най-добре е да планирате цял ден. Така спокойно ще съчетаете манастира, разходката до най-дебелото дърво в България и обиколката на старинния Пловдив. Близостта до града позволява гъвкав маршрут, при който започвате деня сред природата и го завършвате с вечеря в Капана. Такъв ден събира история, вяра и жива природа в едно.