Буново

Буново е село в Софийска област, община Мирково, сгушено в Златишко-Пирдопската котловина на около 55 км от София. Към 2015 година преброяването на ГРАО отчита 294 души, а през землището тихо тече Буновската река. Селото има и своя жп гара. Около селото теренът се покачва рязко във всички посоки.

На север се извисява Стара планина, а на юг се нижат ридът Гълъбец и Средна гора. Тази тройна прегръдка от планина, рид и гора превръща мястото в удобна изходна точка за пешеходен, велосипеден и риболовен туризъм. Гарата по линията през Подбалкана го свързва с влак, а пътят Е871 южно от селото улеснява пристигането с кола.

Най-близките съседни села са Долно Камарци, Мирково и Бенковски. Самата котловина носи имената на двата си големи града, Златица и Пирдоп, и лежи затворена между Балкана на север и билото на Средна гора на юг. Климатът тук е по-суров от софийския, със студени зими и хладни сутрини дори в началото на лятото. Тази хладина си личи в трагедията под Баба от 1877 година, за която става дума по-долу.

Заради заслонеността и надморската височина снегът се задържа дълго по билата, а пролетта идва видимо по-късно отколкото в полето. За пътника, който търси тиха почивка близо до столицата, селото е сполучлив избор без шум и тълпи. Буново събира на едно място природа, история и спокойствие, без да изисква дълго пътуване от София.

Връх Баба и старопланинският хребет над селото

На 5.5 км северно от Буново, отвъд гористите ридове над селото, се издига връх Баба, висок 1782 метра. Той е вторият по височина в Етрополския дял на Стара планина и естествената цел за всеки, поел по склоновете над селото. Изкачването минава през гъста букова гора, която дълго държи пътеката в сянка и постепенно отстъпва на открити поляни и тревисти била близо до върха. От върха погледът обхваща котловината долу и съседните дялове на Балкана, а в ясен ден се очертават и по-далечните вериги на запад.

Гората пази хладина. Точно под Баба се е разиграла една от най-мрачните страници в местната история, за която иде реч по-долу. Малко встрани се намира връх Звездец с височина 1655 метра.

Името му идва от османска крепост със звездовидна форма, изградена някога на самия връх за наблюдение над прохода. Очертанията ѝ все още личат сред тревата. Двата върха се обвързват в по-дълъг кръгов маршрут за онези, които искат да прекарат цял ден горе по хребета. Пътеките са добре маркирани и почти навсякъде вървят под сянката на гората, което се оказва истинско облекчение в задушните летни следобеди, когато откритите била по хребета прежурят.

Тръгването е добре да е рано сутрин, защото към обед и следобед над билото често се струпват облаци и видимостта пада. Носете достатъчно вода и удобни високи обувки, тъй като чешмите по маршрута са редки и разположени далече една от друга. Теренът на места е стръмен и каменист, затова не бързайте по спускането и внимавайте къде стъпвате.

Хижа Чавдар и хижа Мургана за нощувка в планината

Край Буново, в местността Вихрушки поляни, е скътана хижа Чавдар. Заобиколена от гора, тя е удобна спирка за обяд или нощувка по време на по-дълъг преход. Присъствието ѝ спестява на туриста спускането обратно до селото в края на деня. Дворът отпред кани на почивка.

Втора база в района е хижа Мургана, разположена под едноименния връх в местността „Топалов кладенец“. Сградата е голяма, на три етажа, със столова и туристическа кухня. До нея води асфалтов път, което я прави достъпна и за хора без сериозна планинска подготовка. Изкачването на самия връх Мургана не отнема цял ден и подхожда на семейна разходка.

Двете хижи заедно дават гъвкавост. Може да тръгнете леко натоварени и да разчитате на топла храна и топло легло горе, вместо да мъкнете цялата екипировка на гръб по стръмното. За нощувка в самото село работи къща за гости със 17 легла в пет двойни стаи, голяма кухня с трапезария, двор с барбекю и паркинг. Така Буново се превръща в удобна база за няколко дни, от която всеки ден тръгва нов маршрут.

Язовир Смолско за риболов и къмпинг

В частта на Средна гора южно от селото лежи язовир Смолско, на 7.5 км от Буново. Водоемът е свит между стръмни брегове.

На единия от тях стои малък параклис, който се вижда отдалече над водата.

Язовирът е зарибен с пъстърва, шаран, амур, каракуда и толстолоб, а полегатите брегове предлагат равни площадки за палатка, излет и дълъг риболовен ден. Достъпът от Буново става по черен път през гората, удобен както за разходка, така и с подходящ автомобил.

Мнозина идват тук за цял ден или за нощувка под открито небе. Сутрин водата е огледално гладка, а вечер по бреговете пламват огньовете на дошлите за нощния кълвеж риболовци. Параклисът горе и гората наоколо създават спокойна атмосфера, рядка толкова близо до столицата.

Мястото е подходящо и за семейства, които искат ден край водата без шумни плажове.

Революционният комитет на Левски и трагедията под Баба

Има сведения, че Буново е съществувало още през Средновековието, макар ранната му история да е слабо документирана. През Възраждането, в годините преди Освобождението, селото става център на революционен комитет. Комитетът е основан лично от Васил Левски при обиколките му из Средногорието. По време на Руско-турската освободителна война край селото се случва тежка трагедия.

През декември 1877 година около 860 руски войници и български опълченци загиват от студ под връх Баба. Те загиват, докато се опитват да преминат Балкана откъм Етрополе в люта зима. След войната селото влиза в новосъздаденото Княжество България.

Модерната история пази по-черен спомен. На 9 март 1985 година на гара Буново е извършен атентат с бомба, заложена във вагон за майки с деца. При експлозията загиват жени и деца, а извършителите по-късно са осъдени. Този ден остава в паметта на цялата страна, а не само на малкото село.

Тези пластове история придават на тихото днес село особена дълбочина. Който тръгне по пътеките над Буново, върви и през спомена за хора, борили се за свобода. Цената е била висока.

Етрополе и манастирът наблизо

На около 14 км от Буново е градът Етрополе, естественият по-голям съсед за еднодневен излет. Тук се пазят Часовниковата кула, Историческият музей и конна база, удобна за любителите на ездата. Над града се издига Етрополският манастир „Света Троица“, средище на книжовност през Възраждането.

Тук работи богата ръкописна школа, преписвала и украсявала книги. Манастирът се обвързва добре с разходка из стария Етрополе и дава културна тежест на иначе чисто планинския ден.

В двора му цари тишина, а старите стенописи и иконите си струват отделеното време.

Пътят дотам минава през живописни поляни и е приятен както с кола, така и пеша за по-издръжливите. По-натам в котловината се нижат Златица и средногорските градчета Копривщица, Клисура и Долна Баня.

Всяко градче заслужава спиране.

Как да стигнете и кога да тръгнете

Най-удобният път до Буново е с автомобил по магистрала Хемус и отбивката към Средногорието. Оттам пътят Е871 води близо до селото и скъсява последните километри. Влаковете по линията през Подбалкана също спират на гарата, което прави възможно пристигането без кола. Пролетта и есента са най-щедри.

Тогава гората е свежа или обагрена, а жегата отстъпва по склоновете. Лятото е подходящо за риболов и нощувки край язовира, когато водата примамва в горещините.

Зимата заснежава билата и подхожда повече на опитни планинари с нужната екипировка.

Каквото и да изберете, тръгвайте рано и съобразявайте плановете си с прогнозата за деня, защото времето в котловината се обръща бързо и слънчевата сутрин лесно преминава в дъждовен следобед. С малко предварителна подготовка Буново се отплаща богато на всеки гост.

Тук ви чакат тишина, чист въздух и пейзажи, които трудно се намират толкова близо до София.