Кипра

Кипра е малко село в община Девня, област Варна, кацнало на около сто и двадесет метра височина в гористите поли на Франгенското плато. Разстила се точно над склона на Девненската низина, там където платото започва да слиза към морето. По данни на ГРАО от 2015 година тук живеят 507 души, а през последните години част от къщите се изкупуват от хора, които търсят тишина и по-бавен ритъм на живот. Името му идва от народния говор и описва жена с кръшна, гъвкава и изящна фигура, докато старото название на селището е било Таптък.

Селото привлича с близостта си едновременно до Черно море, до Девненските карстови извори и до автомагистрала „Хемус“, която минава само на няколко километра южно. За пътника, който бяга от шумните крайморски курорти, Кипра е удобна изходна точка, откъдето за по-малко от час се стига и до плажовете, и до тихите горски пътеки на платото.

Франгенското плато и тракийският некропол край селото

Селото лежи върху източния край на Франгенското плато, варовиков масив, който огражда Девненската низина от север. Билата слизат полегато към морето, обрасли с гъста гора, която задържа влагата и прави местния микроклимат по-мек, отколкото подсказва близостта на сухите низинни поля на юг.

Историята на самото селище е скромна. Точна дата на основаване не е запазена, а следите от древността са пестеливи. Единственото веществено свидетелство за древен живот се намира на северозапад, върху самото плато. Там е разположен тракийски некропол, датиран от пети век преди Христа. Находката показва, че хората са обитавали тези височини с широка гледка над низината столетия преди да се появи днешното село.

След Освобождението през 1878 година Таптък влиза в новото Княжество България. През 1934 година селото получава днешното си име Кипра, заменяйки турското название с дума от родния говор. Преходът отразява общата вълна на преименуване след войните. Тя обхваща крайбрежните и низинните селища. Така се заличава голяма част от османските названия в цяла Североизточна България.

Платото и до днес остава най-силната природна забележителност на землището, а горите по склоновете крият черешак, дрян, габър и други широколистни дървета. Напролет поляните се покриват с диви цветя в ярки багри, които правят разходката приятна още преди да се стигне до по-известните обекти в низината. Тъкмо тази смесица от тишина и сянка обяснява защо любителите на птици и на спокойствието все по-често търсят имот именно тук, далеч от градската суета и от натоварените крайморски курорти.

Етнографската сбирка в старата селска къща

В центъра на селото стои местната Етнографска сбирка, настанена в стара къща, строена в края на деветнадесети век и запазена в автентичния си вид. Така самата сграда вече е експонат, преди посетителят изобщо да е разгледал изложеното вътре.

Под покрива ѝ са събрани близо двеста предмета, които разказват за бита, занаятите и всекидневието на местното население през последния век и половина. Сред тях личат старите тъкачески станове. Личат също огнището, домашният текстил и грубите сечива за обработка на земята. Стойността на такива малки експозиции е, че показват живия бит, а не подредена и стерилна музейна витрина.

За село с под шестстотин жители това е забележителна концентрация на наследство. Тя е и напълно логична първа спирка преди обиколката на природните обекти в широката околност, богата на карстови извори и причудливи скали.

Девненските извори и тяхната мощна сладка вода

На около пет километра от Кипра бликат Девненските извори, най-големите карстови извори в България. Те са приблизително тридесет на брой и захранват цяла мрежа от поточета, които пресичат низината в различни посоки. Всяка секунда от тях извира огромно количество студена и бистра вода.

Отделните струи се събират и образуват река Девня, една от най-късите и същевременно най-пълноводни реки в цялата страна, чийто път до морето е съвсем кратък.

Водата им не замръзва дори през зимата, защото постоянната подземна температура на карста подхранва изворите през цялата година. Най-красивият сред тях носи името малкият Хавуз и отдавна е любима спирка за посетителите, ограден с елипсовидна каменна стена с височина близо четири метра.

Този мощен приток на чиста вода е хранел селища, воденици и по-късно цели промишлени мощности, затова районът е населен още в дълбока древност. Мнозина съчетават Кипра с обиколка на съседните общини и поемат към язовирите около Дългопол, където водата отново е водещата тема в пейзажа. Други предпочитат лозовите хълмове на Аврен, които се спускат меко към морето.

Музеят на мозайките и римското минало на Девня

В съседния град Девня, на броени минути от Кипра, се намира прочутият Музей на мозайките. Той е сред малкото в Европа, изградени директно върху мястото на разкритите находки.

В залите му са запазени оригиналните основи на сграда с подови мозайки, строени по времето на римския император Константин Велики. Тогава на това място е процъфтявал античният град Марцианопол, един от най-значимите центрове в провинция Долна Мизия. През него е минавал важен път, който свързвал крайбрежието с дунавските крепости на север. По него са се движели търговци, пътници и римски легиони.

Цветните мозаечни пана с митологични сцени и геометрични мотиви правят разходката кратка, но плътна с впечатления. За пътуващите от Варна към вътрешността Девня е удобна спирка по пътя. Останките на античния град и до днес изплуват при строеж в съвременна Девня, а музеят допълва картината, която Етнографската сбирка в Кипра започва да разказва от по-късна епоха.

Побити камъни и каменната гора край пътя

На запад от района се простира природният феномен Побити камъни, познат още като Дикилиташ. Комплексът заема около седем квадратни километра и представлява съвкупност от каменни колони и блокове с най-различна форма и големина. Някои от тях достигат внушителна височина, а между тях са разпилени множество по-малки каменни късове. Голата пясъчна повърхност между тях създава усещане за пустинен пейзаж, който рядко се среща в тази част на страната.

Произходът на колоните все още поражда научни спорове и прибавя загадъчност към пейзажа. Едни изследователи го свързват с древно морско дъно и подземни процеси, а други търсят обяснение в разпада на варовиковите пластове. Феноменът е лесно достъпен от автомагистрала „Хемус“ и се вписва естествено в маршрут за един ден заедно с Кипра и Девненските извори.

Как се стига и какво има наблизо

До Кипра се стига по четвъртокласен републикански път, който се отделя от третокласния път 2009. Южно от селото минава автомагистрала „Хемус“ и прави достъпа от Варна и от вътрешността на страната бърз и удобен. Пътят е приятен и добре поддържан през по-голямата част от годината, дори когато времето се влоши. Последните километри минават през горист участък, който подсказва, че се приближавате към полите на платото.

Климатът тук е умерено-континентален, но близкото Черно море смекчава четирите сезона осезаемо. Пролетта е слънчева и мека, а лятото остава приятно прохладно вечер, което прави селото удобно за почивка почти през целия топъл сезон.

Най-близките населени места са Чернево, Просечен, Баново, Суворово, Повеляново и общинският център Девня. Туризмът е добре развит за мащабите на селото, където работят един малък хотел и две къщи за гости, подходящи за семейни събирания. По-широкият маршрут може да включи и градове като Шумен на запад или морския Балчик на север, така че Кипра се превръща в спокойна основа, от която лесно се разклоняват еднодневни обиколки в няколко посоки наведнъж.