Атина

Атина е столицата на Гърция и един от най-старите непрекъснато обитавани градове в света, с история, надхвърляща три и половина хилядолетия. Сърцето на туристическия град се събира в радиус от два километра около Акропола, а повечето ключови забележителности се обхождат пеша за два или три дни. Камъните тук помнят всичко, а всяка стъпка връща пътника векове назад.

Първата спирка при всяко пристигане е скалистото плато на Акропола, което се издига на сто петдесет и шест метра над покривите долу.

Името на града е свързано с богинята Атина Палада, а самото място векове наред остава родина на демокрацията, философията и театъра, тръгнали оттук по широкия свят. Оттам нататък маршрутът се разгръща надолу към античната Агора и нагоре към хълма Ликавитос. Ако планирате обиколка из страната, вижте и обзорната ни страница за Гърция, където са събрани островите и крайбрежните курорти.

Партенонът и новият музей на Акропола

Акрополът е укрепеният свещен хълм, а върху него се издига Партенонът, храмът на богинята Атина, построен в средата на пети век преди новата ера от архитектите Иктин и Каликрат. Дорийската колонада с осем колони по фасадата и седемнайсет отстрани и до днес остава еталон за класическата гръцка архитектура, повтарян по целия свят.

До него стоят Ерехтейонът с прочутите кариатиди, малкият храм на Атина Нике и монументалният вход Пропилеи. Голяма част от скулптурите по фриза днес се пазят в Британския музей под спорното име мрамори на Елгин. Заради тях гръцката държава води дългогодишен спор за връщането им. Билетът струва около двайсет евро през лятото и наполовина по-малко през зимата, а комбинираният дава достъп до още няколко обекта за пет дни.

В подножието на южния склон стои Музеят на Акропола, открит в края на първото десетилетие на нашия век по проект на архитекта Бернар Чуми. Стъклената зала на най-горния етаж е ориентирана точно спрямо Партенона. Под прозрачния под на приземния етаж се виждат основите на разкрит античен квартал. Музеят разполага и с просторен ресторант, чиято тераса гледа право към свещения хълм. Гледката оттам е сред най-запомнящите се в целия град.

На южния склон стои и Театърът на Дионис, родното място на старогръцката трагедия. Започнете изкачването рано сутрин, преди мраморът да се нагрее и преди тълпите от пристанището Пирея да заприиждат нагоре. Малко по-нататък е по-късният Одеон на Ирод Атически от втори век, в който и до днес през лятото се провеждат концерти под открито небе. Гледката от платото обхваща целия град чак до Сароническия залив.

Планирайте поне половин ден за целия хълм, защото всеки храм тук заслужава спокойно разглеждане. Ранната сутрин и късният следобед пестят и жегата, и навалицата.

Древната Агора и кварталът Плака

Под северозападния склон се простира Древната Агора, която в класическата епоха е търговското, политическото и съдебното сърце на града. Тук Сократ е водел разговорите си с младежите, а по-късно апостол Павел е проповядвал пред атиняните. Точно срещу входа е лятното кино Тисейон, едно от най-старите открити кина в света. Под звездите там се прожектират класически черно-бели филми с Акропола на фона.

Над развалините се извисява Хефестейонът, най-добре запазеният дорийски храм в Гърция. Той е посветен на бога ковач Хефест и датиран към средата на пети век преди новата ера. През средните векове храмът е превърнат в християнска църква, което обяснява добрата му запазеност. В реставрираната Стоа на Атал днес се помещава музеят на Агората. Колонадата ѝ дава добра представа как е изглеждала търговската галерия в древността. Сянката на портиците носи приятна прохлада дори в най-горещите часове.

На изток започва Плака, най-старият жилищен квартал на Атина. Тесните калдъръмени улички и стълбищата на Анафиотика създават усещане за островно селце в сърцето на голям град. Кварталът е застроен през деветнайсети век от майстори зидари от остров Анафи, с белосани кубични къщи и сини капаци. По стръмните улички са наредени таверните с традиционна кухня, където си струва да опитате мусака, сувлаки и рецина вместо обичайния гирос. Наблизо е и византийската църква „Капникарея“ от единайсети век, изправена насред търговската улица.

В сърцето на квартала е Музеят на гръцките народни инструменти, а магазинчетата за подправки, кожени сандали и керамика се редят по главната улица Адриану. Улицата носи името на римския император Адриан, оставил трайна следа в облика на града. Само на крачка от Агората шуми Монастираки, площадът с прочутия пазар за старини. В неделя сергиите се пръсват по уличките и предлагат всичко от стари грамофонни плочи до изтъркани медни джезвета.

От площада се вижда и Библиотеката на Адриан, издигната от същия император, дарил на града толкова сгради. Съвсем наблизо, в района на Римската агора, стои осмоъгълната Кула на ветровете, древен мраморен часовник, който едновременно е служел за слънчев часовник, ветропоказател и воден часовник. По всяка от осемте ѝ страни е изваян по един крилат вятър.

Храмът на Зевс Олимпийски и Панатинейкосът

На петнайсет минути пеша от Плака се издигат петнайсетте оцелели колони на храма на Зевс Олимпийски, най-големия храм, строен някога в континентална Гърция. Изграждането му започва през шести век преди новата ера и завършва едва при император Адриан. Така строежът се проточва близо седем века, повече от историята на мнозина цели народи.

Първоначално храмът е имал над сто коринтски колони, всяка висока над седемнайсет метра. Днес от някогашната гора колони стоят само шестнайсет. Една от тях е съборена от буря в средата на деветнайсети век и още лежи на земята. Поваленият барабан на колоната дава ясна представа как античните строители са нареждали мраморните блокове. Гледан отблизо, разрезът разкрива идеалната прецизност на всяко съединение.

Точно до храма стои Арката на Адриан, мраморна порта, разделяла стария град на Тезей от новия град на императора. Само на няколко минути е Панатинейкосът, мраморният стадион, изграден изцяло от бял пентелски мрамор. На него са проведени първите модерни Олимпийски игри в края на деветнайсети век. На същото място в Античността са се провеждали Панатинейските игри в чест на богинята покровителка. Подковообразната форма на трибуните побира около петдесет хиляди зрители. Цялата зона свързва античната и новата история в един кратък пешеходен маршрут.

Разходката между двата обекта отнема по-малко от четвърт час. По пътя зеленината на Националната градина предлага сянка и спокойствие встрани от движението. Оттук до площад Синтагма остават само няколко минути пеша.

Синтагма, Ликавитос и панорамата над града

Гражданският център на съвременна Атина е площад Синтагма, чието име означава конституция и напомня за документа, обявен тук в средата на деветнайсети век. На площада се издига сградата на гръцкия парламент, бивш кралски дворец, пред която стои Гробницата на незнайния воин.

Смяната на караула с евзоните в традиционни носии се извършва на всеки кръгъл час. Униформата им включва плисирана пола с точно четиристотин гънки, символизиращи годините под османска власт. Тежките обувки с пискюли се изработват изцяло на ръка. Оттук тръгва и метрото, чиято станция е същински малък музей с витрини за археологическите находки от прокопаването на тунелите.

Над всичко се извисява Ликавитос, най-високата точка в централна Атина, достигаща двеста седемдесет и седем метра. До върха се качва кабинков фуникуляр от квартала Колонаки. По-издръжливите поемат пеша по обраслите с борове пътеки, които се вият по склона. От параклиса „Свети Георги“ гледката обхваща целия град и Акропола под него. В ясно време на хоризонта се откроява синята ивица на Сароническия залив.

Според преданието хълмът е каменен къс, изпуснат от самата богиня Атина. Залезът оттук е сред най-търсените гледки в цялата столица. Мнозина се качват специално привечер, за да изпратят слънцето над покривите.

Националният археологически музей

На около километър северно от Акропола, встрани от обичайния туристически поток, стои Националният археологически музей. Мнозина го смятат за най-богатата сбирка на старогръцко изкуство в света, подредена в просторна и тиха неокласическа сграда.

Тук се пази златната погребална маска от Микена, наречена маската на Агамемнон. Тя е изкована от тънък златен лист още във второто хилядолетие преди новата ера, дълго преди да се изправят колоните на Партенона. В съседните зали стоят строгите мраморни фигури на голи юноши, наречени курос. Сковаността им постепенно се размеква от зала на зала, докато камъкът сякаш проходва.

Сред бронзовете изпъква мощната статуя, извадена от морето край нос Артемисион, в която едни виждат Зевс, а други Посейдон. В отделна витрина се пази и механизмът от Антикитера, оплетена от зъбни колела бронзова машина, минаваща за най-ранния известен изчислителен уред, способен да предсказва затъмнения и движението на небесните тела. На горния етаж са изложени стенописите от Акротири на Санторини, оцелели под пепелта на вулканично изригване, чиито багри и до днес поразяват със свежестта си.

Еднодневни пътувания от Атина

Атина е удобна база за пътувания към континентална и островна Гърция. От пристанището Пирея тръгват фериботи към островите от Сароническия залив и Цикладите, сред които Санторини и Миконос. До близкия остров Егина се пътува под час, което го прави лесна цел дори за половин ден.

По суша, на час и половина северозападно, се намира древният оракул в Делфи. Малко по-надалеч се издигат скалните манастири на Метеора, кацнали върху отвесни каменни стълбове. Ако пътувате на север към Солун и полуостров Халкидики, Атина остава естествената отправна точка по магистралата. Разстоянието се покрива удобно с кола за няколко часа. По пътя се редят исторически градчета, които заслужават кратка спирка.

Любителите на островите обикновено продължават към Крит, Родос или Корфу. Всеки от тези острови има пряка въздушна или морска връзка със столицата. На юг се простира крайбрежната ивица на Атинската ривиера с плажовете при Глифада и Вулягмени. Тук морето е на крачка от центъра, което е рядкост за голяма столица.

Друга популярна цел е античният театър в Епидавър на Пелопонес, прочут с идеалната си акустика, а полуостровът се свързва с Атика през тесния Коринтски канал, дълъг над шест километра. За един ден се покрива и нос Сунион, където на скала над морето стои храмът на Посейдон, търсен заради залеза над Егейско море.