Описание

Велино е българско село, което се намира в югоизточната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 303 души.

Местоположение на Велино

Административно селото е част от Община и Област Шумен. До него се стига по четвъртокласен републиканки път, а най-близките населени места са Живково, Иглика, Правенци и Царев брод.

Селото е разположено върху богата на извори земя и притежава много селски чешми. През селото минава и малка река, която се влива в местния микроязовир.

Туризъм в селото и околността

Селото разполага с една къща за гости, която предлага 11 места. Оборудвана е с всички основни удобства и предлага възможност за семейна почивка или събиране.

Селото е подходящи за разходки и каране на велосипед, а наблизо се намира язовир, в който се предлага спортен риболов.

Забележителности, които да видите

На 3.5 км се намира скалното образувание Червената скала. Най-вероятно името идва от кафяво-червения цвят на скалата. В района под скалата са открити редица археологически предмети като кости от домашен рогат добитък, глинени съдове, монети и прочие, които свидетелстват за наличието на тракийско светилище.

В района около Плиска се намират Девташларите, които представляват група менхири. Запазените до днес по-големи обекта съдържат над 150 менхира, някои от които все още изправени. Менхир означава зли, демонични камъни, в буквален превод от турски език.

На 7 км от Велино се намира най-голямото държавно стопанство – Кабиюк. В него се отглеждат племенни животни за търговия по най-нови методи. То съществува от 7 век. Към средата на 19 век в него започват да се отглеждат арабски коне, а в по-късни време то става стопанство и в него се отглеждат висококачествени расови животни и качествени семена за посев.

Наблизо се намира и Националният историко-археологически резерват Плиска, който се намира в едноименния град. В резервата се съхраняват останките от някогашната столица на българската държава. Там може да посетите и Голямата базилика, която е построена през 875 година и представлява религиозно-дворцов комплекс, в който се намират манастир, архиепископски дворец, както и базилика.

История на селището

Откритите край Червената скала археологически предмети свидетелстват за живот още от неолита (7 хил. преди Христа). В околностите на Велино се откриват и множество предмети от енеолита.

В самия център на днешното село са открити следи от тракийско селище. Близо до селото има две могили. През 20-те години на миналия век е открита каменна плоча с латински надпис от времето на императора на Римската империя Марк Аврелий. По маршрута на днешната железопътна линия е минавал римският път Марцианопол – Абритус – Сексагинта Приста.

Предполага се, че територията на днешното село попада в рамките на българската държава от самото ѝ начало, поради близостта му до столицата Плиска. Най-вероятно в селото е имало наблюдателен пост.

В края на 14 век селото попада под османска власт, заедно с Втората българска държава. По време на османския период то е носило името Имрихор. В османски документ от 1573 година селото е споменато с това име за пръв път.

През почти целия османски период селото е с преобладаващо българско население, едно от малкото в областта на Лудогорието. През 1854 година, по време на Кримската война, в Имрихор се заселват над 40 татари, с което се оформя и татарска махала в селото.

След освобождението селото става част от новосъздаденото Княжество България и се превръща в общински център. Към 1900 година в него живеят малко над 900 души, 785 от които българи.

След края на Първата световна война турското население в селото се изселва и то остава с изцяло българско население.