Калояново

Калояново е голямо равнинно село в Горнотракийската низина, административен център на едноименната община в Област Пловдив, с население около 2605 души по данни на ГРАО от 2015 година. До 1934 година носи името Селджиково, а днешното си име получава в чест на цар Калоян. Областният град Пловдив е на 24 километра на юг, а на 16 километра минава автомагистрала „Тракия“, до която се излиза по второкласния републикански път 64. Селото съчетава дълбоки тракийски корени, две действащи църкви от различни вероизповедания и един напълно нетипичен за региона зимен празник на рогатия добитък. Тази смесица от история, вяра и жив обичай прави Калояново любопитна спирка за пътника, който търси автентична Тракия далеч от утъпканите маршрути.

Двете лица на вярата: „Света Троица“ и неоготическият храм „Свети апостол Андрей“

Калояново е едно от малкото села в Пловдивско със смесено религиозно население. Около 1600 жители са православни християни, а близо 1100 изповядват католицизма, което е изключение за равнинна Тракия и личи в самия облик на селото.

Православният храм „Света Троица“ е осветен още през 1845 година, в десетилетията преди Освобождението, когато църковното строителство е било знак за заможна и сплотена селска община. Сградата стои в стария център и до днес е действаща, а датата я нарежда сред по-ранните възрожденски храмове в полето на юг от Стара планина. Католическата общност има свой отделен храм, построен много по-късно. Църквата „Свети апостол Андрей“ е завършена през 2004 година в неоготически стил, с островърхи прозорци и вертикални линии, които рязко се отличават от ниската равнинна архитектура наоколо. Изборът на покровител не е случаен, защото апостол Андрей се смята за пръв проповедник на християнството по тези земи. Двата храма, изправени почти един срещу друг в едно село, разказват историята на две вероизповедания, които векове наред живеят рамо до рамо. Към тях се добавя и капелата-паметник на Дева Мария, която допълва католическия облик на селището и е свързана с местните поклоннически традиции.

За посетител, тръгнал да обходи Калояново за половин ден, именно тези три постройки очертават най-краткия и смислен маршрут.

„Муфканица“ на Свети Влас: огньове, гевреци и благословия за стадото

Най-самобитното събитие в Калояново е празникът на рогатия добитък „Муфканица“, който се чества всяка година на 11 февруари, в деня на Свети Влас. Това е жив пример за тракийски аграрен обичай, оцелял до наши дни почти непроменен.

Подготовката започва със събиране на дърва из цялото село. Вечерта на всяко кръстовище се пали огън, а минувачите трябва да прескочат пламъците за здраве, точно както при по-известните огнени обреди в българския календар. Огънят на кръстопът има пречистваща роля, а самият Свети Влас в народния календар е закрилник на едрия рогат добитък. Самият добитък се извежда празнично окичен с гевреци и погачи, нанизани по рогата и шиите на животните. Стопаните раздават къшей хляб и бучка сирене за здравето и плодовитостта на стадото си, а обредът затваря кръга между човек, животно и земя. Името „Муфканица“ идва от звукоподражанието на мученето и звучи толкова местно, че трудно ще го срещнете в друго селище.

За разлика от фолклорните възстановки, организирани заради туристи, „Муфканица“ си остава автентичен селски празник, в който участват самите стопани. Обичаят пази спомена за времето, когато едрият рогат добитък е бил основното богатство на семейството, а здравето на воловете е решавало дали ще има оран и реколта. Който иска да го види, най-добре да дойде сутринта на 11 февруари, преди огньовете да угаснат.

Моторната писта от 2005 година и конната база „Тракиец“

Калояново държи и една неочаквана за равнинно село придобивка. В южната част на селището се намира състезателна писта, открита през 2005 година, която привлича любителите на моторните спортове от Пловдив и околността. Намира се удобно близо до автомагистрала „Тракия“, което я прави достъпна за гости от цяла Южна България, а през активния сезон тук се провеждат тренировки и състезания на двуколесна и четириколесна техника. Равнинният терен на низината позволява дълги прави и бързи завои, а близостта до големия пътен възел при Пазарджик и Пловдив обяснява защо съоръжението не остава празно.

На около 2,5 километра от селото, край Житница, работи конната база „Тракиец“, която предлага условия както за начинаеща, така и за професионална езда. Двете съоръжения превръщат района в малко гнездо за активен отдих насред равнината, докато за нощувка повечето посетители избират хотелите в Пловдив или съседните села. Комбинацията от мотори и коне е рядка за толкова малко населено място и говори за предприемчивост, каквато не се очаква в равнинното Пловдивско. За семейство с деца един ден тук лесно се пълни с разходка на кон сутрин и обиколка на пистата следобед.

Одриското царство и царският дворец в околностите

Земите около Калояново са населени от най-древни времена. Тук в периода от 8 век преди Христа до 5 век след Христа са живели тракийските племена одриси и койлалети, оставили след себе си богат пласт от находки. Регионът е сред сърцевините на Одриското царство, най-ранната държавна организация в Древна Тракия, основана през 5 век преди новата ера от цар Терес I, управлявал между 480 и 440 година. Един от ранните центрове на това царство се е намирал именно в Горнотракийската низина.

В околностите на селото археолозите откриват останки, сред които и царски дворец, свързан с одриската власт, което поставя равнината около Калояново сред възможните средища на ранната тракийска държавност. На малко разстояние стоят и едни от най-големите праисторически селищни могили у нас, Чераджийската и Камшиковата могила, разположени между Житница, Дуванлии и Калояново. Тези височини са натрупвани хилядолетия наред и пазят пластове от различни епохи, което ги прави ценен извор за археолозите. Който пътува към тракийското минало, лесно свързва Калояново с гробниците при Казанлък на изток, но и тук, в полето около Житница, пръстта пази следите на едно от най-старите царства в Европа.

От Селджиково до Калояново: освобождението от 4 януари 1878 година

Първите писмени сведения за селото през Средновековието идват от католическия епископ на София Петър Богдан Бакшич, който е софийски архиепископ между 1646 и 1674 година. Това ранно католическо присъствие обяснява и днешния смесен религиозен състав. През османския период селището носи името Селджиково или Селджикьой, кръстено на местния феодал Селджик, и това име остава в употреба векове наред, чак до началото на двадесети век. На 4 януари 1878 година Селджиково е освободено от кавалеристите на руския генерал Павел Карцов, в дните на стремителното настъпление към Пловдивско, а през 1934 година селото получава днешното си име в чест на цар Калоян.

Историята на двадесети век е оставила в Калояново и необичайно много паметници за размера на селото. Сред тях е паметникът на героите от Отечествената война, който силно наподобява храм-паметника на връх Шипка, както и паметникът на репресираните по време на комунизма, рядко срещан знак за помен в малко селище. Тази струпаност от знаци показва, че селото е държало да отбележи всеки повратен момент от новата си история. Кой обикаля историческите места в равнината, лесно стига и до Пазарджик на запад.

Кромлехът в Чолаковата могила и обиколката из тракийската равнина

На около 11 километра от Калояново, край село Старо Железаре, се намира кромлехът в Чолаковата могила, наричан още „Тракийската обсерватория“. Това е едно от малкото мегалитни съоръжения в равнинна Тракия. Изграден е от 24 каменни стълба с височина между 0,5 и 2 метра, подредени в кръг, който според изследователите е служел за наблюдение на изгрева и за обредни цели. За съжаление при ранното проучване находката не е била опазена и днес е в лошо състояние, така че гостите трябва да я гледат повече с въображение, отколкото с очакване за подреден паметник.

Самият район около Калояново се обхожда удобно с кола за един ден. На изток равнината води към лозята и термалните места на Хисарско, а на запад пътят свързва селото с Пазарджик и долината на Марица. За по-дълга обиколка от Пловдивско добре се връзват и подбалканските градчета като Карлово и родния град на Ботев Калофер. Кой иска да съчетае история, фолклор и активен отдих, ще намери в Калояново рядко струпване на поводи за едно равнинно село.

FAQ

Колко жители има Калояново и в коя област се намира?
Калояново има около 2605 жители по данни на ГРАО от 2015 година. То е административен център на община Калояново в Област Пловдив и се намира в равнинната Горнотракийска низина, на 24 километра северно от Пловдив.

Какво е „Муфканица“ и кога се празнува?
„Муфканица“ е местен празник на рогатия добитък, който се чества на 11 февруари, в деня на Свети Влас. На кръстовищата се палят огньове за прескачане за здраве, добитъкът се окичва с гевреци и погачи, а стопаните раздават хляб и сирене за плодовитостта на стадото.

Има ли къде да се отседне в Калояново?
В самото село няма места за настаняване. Най-удобно е да се нощува в Пловдив на 24 километра или в някое от съседните села, а оттам да се правят дневни обиколки до забележителностите в района.

Защо в Калояново има католическа църква?
Селото е със смесено религиозно население, като около 1100 жители са католици. Католическото присъствие е документирано още през 17 век от епископ Петър Богдан Бакшич, а през 2004 година е завършен неоготическият храм „Свети апостол Андрей“.