Описание

Дерманци е българско село, което се намира в северната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 2 203 души, което го прави най-голямото село в своята община и едно от най-големите в областта си.

Местоположение на Дерманци

Административно е част от Община Луковит и Област Ловеч. Намира в района на Предбалкана.

До селото протича река Вит, а през него преминава третокласният републикански път 305.

Най-близките населени места са Торос, Тодоричене, Угърчин и Ъглен.

Туризъм в селото

Селото разполага с един комплекс за гости, в която да отседнете. Легловата му база е 17 места, като те са разделени в две къщи. В тях има две самостоятелни стаи, две тройни, две стандартни двойни, една луксозна и един апартамент.

Екстрите включват лятно барбекю, механа с кухненски бокс и пълно обзавеждане, летен двор с овощни дървета, както и детски кът.

Намиращата се наблизо река Вит предоставя страхотни условия за риболов, както и за отдих.

Забележителности в района

Село Ъглен се намира на около 6 км от Дерманци и освен, че е единственото населено място в България, чието име започва с буквата „Ъ“, то ще ви впечатли и със скалния мост, който се намира над река Вит, край селото. Мостът е естествено оформен и на места е познат под името Дупката.

На около километър северозападно от центъра на Ъглен се намира и средновековната крепост, носеща същото име. Крепостта е била изключително добре построена, използвайки природните дадености за свой отбранителен пояс. Днес са открити единствено останки от нея.

На около 7 км, но в западна посока, се намира язовир Тодоричене, разположен край едноименния град. Язовирът е подходящ за риболов и пикник, а мястото около него е изключително спокойно.

На 11 км се намира град Луковит, а там може да посетите геопаркът Искър-Панега. Паркът обхваща всички природни и исторически забележителности на територията на съседното село Карлуково, като в същото време свързва два различни района – този на ландшафтния парк Панега с този на Карлуковия карстов комплекс. Геопаркът ще успее да ви отдели от ежедневието и да ви пренесе в едно приказно място, от което няма да искате да си тръгнете. Освен разходката из красивите местности, може да си направите пикник или просто да се наслаждавате на природата на някоя от множеството пейки.

В Луковит може да посетите и едноименния язовир. Той е изграден над река Златна Панега от едноименния воден синдикат. Строежът се извършва в периода между 1926 и 1938 година. Язовирът се използва за производство на електрически енергия, както и за напояване на полетата между Луковит и Радомирци.

История на Дерманци

В местностите между Дерманци и Торос са открити редица могили, които свидетелстват за племената, които са обитавали този район преди новата ера.

През 1 век районът бива превзет от Римската империя и бива присъединен към провинцията Долна Мизия.

През 5 век, по време на Великото преселение на народите, в района на днешното село се заселват племената остготи (остроготи, източни готи), които прокуждат местното население отвъд Дунава.

В края на 5 век Византийската империя сключва споразумение с остготския крал Теодорих и племето се изселва на Апенините. На тяхно място започват да се заселват български племена, които овладяват цялата територия на провинцията Мизия. Доказателство за това е промяната на името на река Утус на българското Вит, което се запазва и до ден днешен.

През почти целия средновековен период, местността остава в българско владение.

По време на османския период в района на днешното село Дерманци се дава чифлик на ловешкия управител (аянин). На мястото на чифлика започват да се заселват хора от най-различни места, като дори идват преселници от Румъния и Сърбия.

До към 19 век населението на чифлика се занимавало със земеделие и скотовъдство, а впоследствие по течението на река Вит са започнали да се строят и множество воденици.

В началото на 19 век положението за населението започва да се влошава, като освен лоши управници, то се сблъсква и с заселилите се наблизо татари и черкези в следствие на Кримската война (1853-1856).

След освобождението Дерманци става част от новосъздадената българска държава и получава статут на околийски център, което се отразява благоприятно на развитието му. В Дерманската околия влизали общо 14 общини.