Горочевци

Горочевци е тихо старопланинско село в западната част на България, разположено в община Трън, област Перник, само на крачка от границата със Сърбия. Намира се по склоновете на западна Стара планина, край река Явор. По данни на ГРАО към 2015 година населението му е едва 105 души, което го нарежда сред малките, но запазили автентичния си облик селища в района на Перник. Името му се споменава за първи път в османски документ още от 1576 година и оттогава почти не се е променяло.

Кой поема натам, го прави заради тишината, заради планинските гледки и заради историята, скрита в околните хълмове. Точно тази комбинация прави Горочевци находка за хората, които търсят неутъпкани маршрути.

Селото не разчита на показни атракции, а на спокойствие, чист въздух и усещане за откъсване от забързаното ежедневие.

Къде се намира Горочевци

Селото лежи в планински район, по склоновете на западна Стара планина, в най-западния край на България. Административно то е част от община Трън и област Перник, а през землището му протича река Явор. Релефът е хълмист и зелен, с гори, които обграждат къщите и дават на мястото неговото име.

До Горочевци се стига по четвъртокласен републикански път, а съвсем наблизо преминава третокласният път 637, който свързва района с по-големите пътни артерии. Най-близките населени места са Видрар, Лева река, Мрамор и Кожинци, а оттук е лесно да продължите към съседните долини и към другите малки селища в пограничния район със Сърбия, който е изпъстрен с манастири и природни забележителности. От областния център Перник селото отстои на около седемдесет километра, а от София пътят отнема приблизително два часа през Брезник и Трън. Достъпът с лек автомобил е напълно възможен през по-голямата част от годината, макар пътищата да са тесни и да изискват внимание при разминаване.

Зимата носи сняг и затруднения, затова топлите месеци остават най-подходящи за пътуване. Желателно е да тръгнете с пълен резервоар, тъй като бензиностанции в непосредствена близост липсват, а покритието на мобилните мрежи на места е слабо.

Туризъм и настаняване в селото

Тук има един туристически комплекс от три къщи за гости.

Общата леглова база е 30 места, а къщите са обзаведени с основните екстри като телевизор, кабелна телевизия и собствена веранда. Към комплекса работят ресторант, детска площадка и безплатен паркинг.

Ресторантът предлага традиционна българска кухня, приготвена от домашно отгледани продукти, което е сериозно предимство за всеки, който цени автентичния вкус.

На масата често попадат ястия от местно месо, прясно мляко и зеленчуци от собствените градини, а вечер верандите се превръщат в любимо място за дълги разговори под звездите. Самото село е спокойно, въздухът в него е изключително чист, а тишината е почти осезаема и точно затова мястото е отдушник за уморените от градското ежедневие. Подходящо е за дълги разходки сред природата, най-вече за семействата с деца и за любителите на пешеходния туризъм. Препоръчително е да носите удобни обувки, дрехи за разходка и малко провизии, тъй като магазини в селото почти няма.

Селото е скромно по размер, но именно това е неговата сила.

Забележителности в Горочевци и околността

Близо до селото се намира Ерулският манастир „Света Троица“, разположен в подножието на едноименната планина. Манастирът е изграден през Средновековието, а до днес е запазена единствено църквата. На няколко метра от нея извира аязмо със студена вода, на което местните приписват лечебна сила. Това е едно от най-атмосферните места в района и често е първата спирка на пътешествениците.

На около осем километра е Одранишкият манастир „Свети свети апостоли Петър и Павел“, също разположен в Ерулската планина и изграден върху основите на средновековен манастир. Днешният комплекс се състои от църква, два параклиса и жилищна сграда, които пазят духа на отминалите векове. В намиращото се на девет километра село Бусинци може да разгледате местния Керамичен музей. Той представя традиционното за района грънчарство, обособило се в самостоятелна школа още през епохата на Възраждането.

Бусинската керамика е разпознаваем символ на този край и до днес, а характерните ѝ форми и шарки се търсят от ценители в цялата страна. В съседното село Студен извор ви очаква още един любопитен музей. Музеят на киселото мляко е открит през 2007 година и се помещава в двуетажна къща в центъра на селото. Той съхранява историята на един от най-разпознаваемите символи на България и отделя специално място на д-р Стамен Григоров, откривателя на бактерията Lactobacillus bulgaricus, която стои в основата на квасенето на млякото. На дванадесет километра от Горочевци е село Банище с манастира „Свети Йоан Богослов“.

Днес там стои само църква, издигната през 1870 година, но някога на това място се е извисявал голям манастир. Близо до селото можете да видите и скални пирамиди, разположени в малка долина и достигащи височина около пет метра. Те са изключително лесно рушими, затова е препоръчително да ги наблюдавате само отстрани, без да се изкачвате по тях. Любителите на природните чудеса могат да съчетаят посещението с близкия водопад Котлите край Годеч или с други ефектни водопади в България.

Природа и преходи край Горочевци

Около селото се откриват меки горски била, поляни и тихи долове, които приканват към бавно ходене и наблюдение на птици.

Пътеките тук не са пренатоварени с маркировка, затова е разумно да тръгвате с карта или с приложение за ориентиране, а при по-дълги преходи да предупредите някого за маршрута си. Реката Явор и нейните притоци поддържат зеленината през цялото лято, а по склоновете растат дъб, габър и див плод.

Привечер из горите се мяркат сърни и зайци, а небето над селото остава удивително тъмно и звездно, тъй като наоколо почти няма светлинно замърсяване.

Това прави мястото подходящо и за любителите на нощното небе. Любителите на бавния туризъм могат да съчетаят разходките с обиколка на околните махали, с гледане на залези от височините над селото и с кратки спирания край изворите.

Именно това ненатрапчиво общуване с природата е причината мнозина да се връщат в Горочевци повече от веднъж.

История на Горочевци

Местността около днешното село е била населена от най-древни времена. В пещера между Горочевци и съседното село Еловица са открити останки от първобитни заселници, както и кремъчен нож, кости на диви животни и стъргалка.

Тези находки показват, че районът е привличал хората хилядолетия преди да се появят днешните къщи.

През античността на мястото на селото е съществувало тракийско селище. Името на Горочевци най-вероятно произлиза от гъстите гори, които го обграждат. За първи път селището се споменава в споменатия османски документ от 1576 година, където е записано като Горчовци.

Това означава, че селото е запазило името си почти непроменено в продължение на векове, което е изключително рядко срещано по българските земи.

Друго документално свидетелство откриваме в руска триверстова карта, съставена за нуждите на Руско-турската освободителна война от 1877 и 1878 година, където то е отбелязано с името Гороча. Макар след Освобождението селото да става част от новоосвободена България, то остава център на борбите за освобождение на Македония. Заради близостта си до границата Горочевци се превръща в ключова арена на сражения по време на Сръбско-българската война от 1885 година и Балканските войни от 1912 и 1913 година. Селото и днес носи спомена за тези събития.

То е малко, но историята му е голяма.

Кога да посетите Горочевци

Карайте натам от късна пролет до ранна есен, когато пътищата са проходими, а природата е в най-добрия си вид.

През тези месеци разходките до манастирите и скалните пирамиди са най-приятни, температурите остават меки, а тук рядко има тълпи дори в активния сезон. Пролетта обагря склоновете в свежа зеленина, лятото носи приятна прохлада в сравнение с равнините, а есента превръща горите в злато и мед.

Всеки от тези сезони има своя характер, затова изборът зависи най-вече от това какво търсите за себе си.

Горочевци лесно се съчетава в по-голям маршрут из пограничния край. Можете да го комбинирате с разглеждане на Земен и неговия прочут манастир, както и с други малки селища в района.

Така от едно тихо село се ражда цяло пътешествие из най-западната част на България.