Аврен

Аврен е малко българско село в източната част на страната, което и до днес пази онази тиха автентичност, останала някак непокътната през дългата върволица от отминали векове. С население от седемстотин и дванадесет души, близо осемдесет процента от които българи, то е достатъчно живо, за да не изглежда забравено, и същевременно достатъчно малко, за да остане спокойно. Тъкмо близостта до средновековната крепост Петрич кале му придава характер, който трудно се среща по оживеното крайбрежие.

Село на ръба на платото

Какво превръща толкова дребно селище в място за отдих? Отговорът се крие в съчетанието от спокойствие, история и удобно разположение, далеч от блъсканицата, но все пак на съвсем разумно разстояние от морския бряг и неговите курорти. Тукашната тишина не е празна, защото платото наоколо е обитавано още от дълбока древност и носи усещане за приемственост.

Пътникът, който търси отмора без излишен показ, бързо открива, че именно тази непретенциозност е най-голямото богатство на мястото.

Дворовете тук дъхат на лято. Вечер тишината става почти осезаема, а дните се изнизват неспешно и просто, в онзи забравен ритъм, който из големите градове отдавна сме изгубили сред шума и вечното бързане. Именно затова мнозина се връщат отново и отново, за да си поемат дъх и да усетят как времето край платото пак тече бавно.

Къде се намира Аврен

Селото е част от област Варна и е административен център на едноименната община, което му придава известна тежест въпреки скромните му размери. Разположено е в южната част на Авренското плато, на близо четиридесет километра от морския бряг, откъдето окото попива широки, спокойни и някак приканващи към размисъл гледки. Разстоянието до брега не е голямо, а морето си остава лесно достъпно за всеки. Сред най-близките населени места са Здравец, Синдел и Садово, така че пътешественикът винаги има накъде да продължи из околността.

Платовидният релеф предлага меки очертания и приятни условия за разходки, а самата отдалеченост от крайбрежната суматоха се превръща в истинско предимство за онези, които ценят покоя пред тълпите. Платото задържа горещината по-меко от нагретия морски пясък и често носи приятен лек ветрец дори в най-знойните летни следобеди.

Туризъм и места за отсядане

Селото разполага с два хотела. По-големият от тях предлага капацитет от тридесет и три места, а към него работят ресторант, добре оборудван фитнес и приветлива билярдна зала за свободните вечери. В двора му има обширно пространство, пригодено за футбол, волейбол и народна топка. Това го прави подходящ за по-многобройни компании и за семейства с деца, които искат простор и движение.

Другият хотел е значително по-малък. Той разполага с осем места и със собствена механа, в която гостите се хранят домашно. Стои съвсем близо до язовир, примамлив за любителите на риболова. Тъкмо ресторантите в двата хотела поемат основната грижа за изхранването на посетителите. Затова, дори да пристигнете без никакъв предварителен план в главата, тук няма да останете нито гладни, нито пък без покрив над главата за през нощта. Малкото легла обаче се запълват бързо през лятото, тъй че ранната резервация спестява разочарования.

Възможностите за туризъм тук се съсредоточават най-вече около близките крепост и язовир, около водата и старите камъни, които пазят историята на този край. Изборът не е обширен. Но за спокоен престой той се оказва напълно достатъчен, защото разходките и неспешното хапване запълват дните без никакво усилие.

Крепостта Петрич кале и другите забележителности

На три километра и половина от Аврен се намира язовир Здравец, разположен край едноименното село. На самия му бряг е изградена хижа със същото име, която приканва към риболов, към дълги вечери на открито и към тиха почивка край водата. На около шест километра пък се издига крепостта Петрич кале, за която се предполага, че датира от пети век. Тя е пазела границите на Византийската империя.

Целта ѝ е била да устои на набезите на номадските племена в онзи бурен и несигурен период, останал в историята като Великото преселение на народите. По време на Второто българско царство, когато преминава под българско управление, крепостта заживява своя истински разцвет.

Разцветът обаче не трае вечно. Скоро твърдината е превзета от османската армия, а през 1444 година е окончателно завладяна и разрушена от полския владетел Владислав Трети Ягело. Оттогава каменните ѝ очертания остават само спомен за някогашната отбранителна мощ.

Наблизо има и още какво да се види, тъй че разходката съвсем не се изчерпва с руините. Музеят на стъклото в град Белослав, на около девет километра, разкрива пред посетителите компонентите и обработката при създаването на стъкло. Там дори може сам да се украси стъклено изделие. В самия Аврен пък е разположена базовата астрономическа обсерватория, част от НАОП „Николай Коперник” във Варна, издигната далеч от светлините на големия град.

В нея варненският астрономически клуб „Канопус” провежда постоянните си наблюдения на нощното небе. Така в радиус от няколко километра пътникът преминава от една византийска твърдина през тайните на стъкларския занаят чак до съзерцанието на далечните галактики.

Древната крепост Акверан и миналото

Местоположението на Аврен край платото открай време е предлагало добри условия за заселване. Затова историята тук се простира далеч назад. Крепостта Петрич кале остава преобладаващото населено място в целия район чак до своето разрушаване през далечната 1444 година. Друго значимо място е късноантичната и средновековна крепост Акверан, издигната на близо два километра южно от днешното село, върху едно скромно на вид възвишение.

Тя се намира в местността „Кишишлика”, разположена върху скално възвишение, което на места достига внушителните десет метра височина над околния терен. Входът ѝ е бил от северната страна и някога е бил преграден с дълбок ров и здрава крепостна стена.

Находките отвътре впечатляват. Сред тях има кръстове, монети и накити с изящна изработка, а за част от предметите се смята, че са принадлежали на цар Иван Александър. Тези находки свързват скромното възвишение с едни от най-бляскавите страници на българското Средновековие.

Историята на самото селище също е пъстра и неведнъж е сменяла своя облик през годините. До руско-турската война от 1828-1829 година, водена за освобождението на Гърция, населението тук е било предимно турско по произход и бит.

След войната започва масово разселване, а на негово място идват български заселници, които постепенно променят характера на селото до ден днешен. През 1935 година то е преименувано на Момино, а на двадесет и втори септември 1964 година, с указ на Министерския съвет, старото име Аврен е върнато. Днес на мястото на крепостта е изградена почивна станция.

Защо да изберем Аврен

Заслужава ли това дребно село вниманието на пътника? Несъмнено, стига човек да търси спокойствие, жива история и автентичност, а не шумни забавления, претъпкани плажове и безкрайни опашки пред заведенията. Тук миналото е осезаемо на всяка крачка, докато настоящето остава тихо, ненатрапчиво и удобно за отмора. Близостта до двете крепости, до язовира и до обсерваторията превръща дори най-краткия престой в съдържателно и трайно запомнящо се преживяване.

Семейната атмосфера и лесната достъпност пък го правят отлична отправна точка за опознаване на този край от Варненска област. Понякога са напълно достатъчни само един тих двор, една стара крепост в съседство и едно небе, осеяно със звезди, за да се усети, че си намерил нещо рядко и автентично.

Кой е казал, че за пълноценна почивка са нужни непременно тълпи, шум и безкрайна върволица от организирани забавления? В Аврен доказателството за обратното е съвсем близо, скрито в тишината на дворовете и в мълчанието на старите камъни. Достатъчно е да се дойде веднъж, за да се разбере защо.