Пазарджик

Пазарджик е голям български град и един от двадесет и седемте областни центъра в страната, разположен в южната част на България. Намира се в Горнотракийската низина, в така нареченото пазарджишко-пловдивско поле, а през него протича река Марица, която го разделя на северна и южна част. Градът е едновременно общински и областен административен център, разположен на важен кръстопът между Средна гора на север и Родопския масив на юг. Празникът на града се чества всяка година на двадесет и първи май, на църковния празник на свети Константин и Елена, традиция, която съществува от хиляда деветстотин и тридесета година.

Който търси удобна база за обиколка на тракийската низина, ще открие, че Пазарджик стои на пътя между планината и равнината. Оттук са близо и Пловдив, и родопските курорти, и старите възрожденски градчета. Точно тази централна позиция е оформила облика му през вековете.

Описание на Пазарджик

Пазарджик носи името си от османския период. Тогава тук са заселени група татари, чиято задача е била да пазят прохода Момина клисура, наричан по онова време Къз дервент. Към тази охранителна функция се добавя и ролята на града като място за търговия, където жителите на околните села идвали да продават и купуват стоки. Не е случайно, че първото име на града е Татар Пазарджик. Самата дума „Пазарджик“ идва от тюркско-персийския език, а наставката „джик“ означава умалително, тоест малък пазар. Това подсказва, че селището е възникнало скромно, около пазарния си площад, преди да се разрасне до областен център.

По данни на ГРАО към две хиляди и петнадесета година населението на Пазарджик наброява седемдесет и шест хиляди седемстотин тридесет и девет души. Към края на две хиляди и осемнадесета година Националният статистически институт отчита сериозен спад на броя на жителите, тенденция, характерна за повечето областни градове в страната. Въпреки това градът остава един от най-големите в Южна България и важен административен и стопански център.

Пазарджик е дал на България немалко видни личности. Сред родените тук са възрожденецът Стефан Захариев, политиците от Царство България Константин Величков, Константин Муравиев и Кимон Георгиев, поетът Никола Фурнаджиев, художникът Райко Алексиев и съвременният политик Екатерина Михайлова. Литература, изкуство, държавност, наследството на града е разнообразно и в трите посоки.

Къде се намира градът

Географски Пазарджик заема равнинно положение в Горнотракийската низина, в пазарджишко-пловдивското поле. Землището му се простира на площ от около тридесет и седем квадратни километра, заобиколено от Средна гора на север и от Родопите на юг. Това разположение между планина и равнина прави града удобна изходна точка както за равнинни маршрути, така и за планински излети. Транспортно градът е добре свързан. През него или в близост до него минават първокласният републикански път осем, второкласният път тридесет и седем, както и третокласните пътища, които го свързват със съседните селища, така че Пазарджик остава лесно достъпен от всички посоки на низината.

Най-близките населени места са Мирянци, Синитово, Главиница, Мокрище, Звъничево, Драгор, Ивайло, Добровница и Мало Конаре. От по-големите центрове наблизо са Пловдив на изток и възрожденското градче Брацигово в подножието на Родопите, а малко по на запад по течението на Марица е разположено Белово. На север в посока Тракийската низина се намира и Калояново, докато южните родопски маршрути водят към курорта Велинград. За пътуващите това означава, че Пазарджик е удобна спирка по пътя между морето и планината и често служи за нощувка по време на по-дълги обиколки.

Туризъм в Пазарджик

Пазарджик разполага с добре развит туризъм, който съчетава природни дадености и културно-исторически забележителности. Градът предлага достатъчно възможности за настаняване, над петнадесет хотела, сред които и семейни, една къща за гости, както и апартаменти за краткосрочно отдаване под наем. Това го прави подходящ както за еднодневно посещение, така и за по-дълъг престой. Като един от най-големите градове в Южна България, Пазарджик е център на културен и нощен живот, с театър, художествена галерия и музейни сбирки, а в центъра има пешеходна зона с кафенета и заведения.

От Пазарджик удобно се правят и излети до околността. На юг се отварят родопските маршрути към Батак и язовирите, а тези, които искат балнеолечение, поемат към минералните извори на Велинград. На изток лежи богатият на антична история Пловдив, който заслужава отделен ден. Така градът се вписва естествено в по-широк туристически маршрут из Тракия и Родопите.

Какво да разгледате в стария град

Сред основните забележителности е къщата музей „Константин Величков“, родната къща на видния писател и политик. Сградата е запазена и обявена за културно-исторически паметник на България. Тя впечатлява с автентичната си архитектура и просторния двор, а вътре е разположена експозиция, представяща живота и делото на Величков. Посещението дава ясна представа за бита на заможните възрожденски семейства.

Друга къща музей, която заслужава внимание, е тази на художника Станислав Доспевски. Построена е през хиляда осемстотин шестдесет и четвърта година и е била дом на прочутия живописец. *Това е единствената къща музей в България, посветена на художник от епохата на Възраждането.* Днес вътре са запазени вещи и художествени произведения, които разказват за живота на Доспевски и неговото семейство.

Сред символите на града е и старата градска часовникова кула. Тя е била издигната през хиляда седемстотин четиридесет и първа година. До днес от нея е останала единствено част от каменните основи с височина около пет метра, но мястото остава свидетелство за стария градски център. Близо до тях минава пешеходната зона, по която е приятно да се разходите. Който обича църковната архитектура, не бива да пропуска и храма „Свето Успение Богородично“ в стария квартал Вароша, една от най-старите българска махала в града.

История на Пазарджик

За разлика от много други големи български градове, Пазарджик е сравнително ново селище. Официалната година на основаването му е хиляда четиристотин осемдесет и пета. *Впоследствие обаче е открит регистър на акънджиите от хиляда четиристотин седемдесет и втора година, в който е споменат град под името Пазарджик.* Това поставя под въпрос тезата, че селището е основано единствено от преселени татари.

Независимо от спора за точната дата, градът е изграден като ключова станция по главния балкански път на онова време, а именно Виа Милитарис, който свързва Белград и Константинопол през прохода Траянови врата. Освен това оттук започва воден път по Марица, както и връзките с адриатическия и босненския път. Всичко това превръща Пазарджик във важен кръстопът на Балканския полуостров.

През по-голямата част от османския период градът е предимно мюсюлмански, за което свидетелстват близо двадесетте джамии, построени през петнадесети и шестнадесети век. *От средата на шестнадесети век обаче в града започват да се заселват компактни маси български жители*, идващи от близките села, които дотогава само посещавали пазара. Първата българска махала е Вароша, където е издигната църквата „Свето Успение Богородично“. В следващите столетия се появяват още няколко български квартала и българското население расте за сметка на мюсюлманското. Към средата на деветнадесети век в Пазарджик има общо тридесет и три махали, от които осемнадесет са турски, а дванадесет са български. Малко преди Освобождението българското население вече преобладава, а градът се населява предимно от търговци и занаятчии, които допринасят значително за развитието му.

По време на Руско-турската освободителна война Пазарджик е освободен на четиринадесети януари хиляда осемстотин седемдесет и осма година от Западния руски отряд на генерал Йосиф Гурко. След Освобождението голяма част от турското население напуска града. Според Берлинския договор Пазарджик попада в пределите на Източна Румелия със статут на департамент. *В следващите десетилетия градът продължава да се развива и се утвърждава като основен източник на ориз, тютюн, зеленчуци, вино и коноп.* Това земеделско богатство дълго определя облика на околността.