Кладоруб

Кладоруб е малко село в община Димово, област Видин, с население от едва 42 души по данни на ГРАО към 2015 година. Лежи в полупланинския северозапад, над него тече река Арчар, а под къщите му археолозите откриват останки от античното селище Conbustica, отбелязано в римската пътна карта Tabula Peutingeriana.

Тук историята слиза в самата почва.

А наблизо са Рабишкото езеро и пещерата Магурата, така че който търси тишина без асфалт и шум, ще я намери между широколистните гори на този край. Селото е тихо до степен, в която се чува реката. Точно затова посетителите идват не за забележителности в самото село, а заради обкръжението му и заради усещането, че времето тук тече по-бавно. Областният център Видин и общинският Димово са достатъчно близо, за да служат за база, без да отнемат спокойствието. Малкото му население обаче не бива да заблуждава. Кладоруб стои на кръстопът от епохи, в който античен лагер, безотточно езеро, благоустроена пещера и скален феномен се събират в почти едно и също землище.

Който дойде с кола и спокоен план за два дни, може да обходи всичко това, без да бърза, и да се връща всяка вечер в тишината на селото.

Conbustica: римският лагер под днешните къщи

Под Кладоруб лежи древно антично селище, изплувало след мащабни археологически проучвания на терена. Намереното показва, че мястото не е било случайно избрано, а е стояло на пътната мрежа на римска Мизия. Името му е Conbustica и фигурира в Tabula Peutingeriana, късноантичен препис на римска пътна карта, върху която са нанесени станциите по имперските пътища. Откритите метални предмети и римска керамика насочват към първи век като най-вероятно време на основаване. Първоначално тук стои лагер на римски помощни войски, тоест на спомагателните части, които пазят границата и пътищата. След Дакийските войни на император Траян, с които Рим присъединява земите на днешна Румъния, военната нужда отпада и лагерът е преместен.

На негово място израства цивилно укрепено селище. Докога е живяло то и защо е разрушено, остава неясно.

Писмени данни просто липсват, а почвата мълчи за края му. За посетителя това означава, че всяка крачка из околностите стъпва върху пластове, на които почти нищо не личи на повърхността. Археолозите изваждат от земята предмети, които днес се пазят в музейните сбирки на областта, а самият терен остава отворен за нови находки. Тази невидима дълбочина е част от чара на мястото: тук историята не е подредена зад витрина, а лежи под нивите и под селските дворове. Днешният Кладоруб най-вероятно възниква едва през османския период. След Освобождението от 1878 година селото влиза в новосъздаденото Княжество България и поема по своя тих, селски път.

Арчар, гората и въздухът, който лекува

Кладоруб е разположено в подстъпите на Стара планина, в полупланински терен, обгърнато от широколистна гора. През самото село минава река Арчар, един от десните притоци на Дунав, който извира от Веслец и Широка планина. Гората диша около къщите, а според отделни проучвания на околната среда въздухът в селото действа благоприятно на хора с астма, рядко предимство, което местните изтъкват с основание. За кратки разходки районът предлага горски пътеки и спокойни поляни без тълпи. Това е място за бавно ходене, за бране на гъби наесен и за тишина, каквато в по-големите курорти не се намира. Сутрин мъглата се вдига бавно над реката, а вечер въздухът става хладен и плътен, какъвто е само в полите на планината.

Който иска повече планина, може да продължи на юг към Берковица и Стара планина, или да се отбие в областните центрове Монтана и Враца, които пазят съвсем различна, скалиста природа. Така само за един следобед пейзажът се сменя от меки гористи хълмове към отвесни варовикови масиви.

Рабишкото езеро в съседство

На едва 5 километра от Кладоруб е Рабишкото езеро, най-голямото вътрешно езеро в България и седмо по площ сред всички водоеми в страната.

До него се стига по тих междуселски път, без натоварен трафик и без курортна суетня. Смята се, че езерото е с тектонски произход: разместване на земни пластове оформя локална котловина, чието дъно постепенно се пълни с вода. Учените определят това образувание като рядка геоложка аномалия, защото езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно. За да се удържи нивото, в западния му край е изградена близо 13-метрова язовирна стена. За посетителя това означава едно: широка, спокойна вода за плуване и къпане. Във водите на езерото има толстолоб, бял амур, сом, щука и шаран, заради което Рабиша е известно място сред любителите на риболова от целия северозапад.

Бреговете са полегати и тревисти, удобни за цял ден край водата, а в горещите месеци езерото е естественият избор за разхлада на хората от околните села. Тук рядко ще видите тълпа, дори в разгара на лятото, и точно това спокойствие прави разходката до брега толкова приятна.

Магурата: пещерата, в която зрее пенливо вино

Малко над езерото се отваря Магурата, една от най-големите пещери в България и може би най-прочутата забележителност на този край. Тя е свързана с подземните води, захранвали някога котловината. Общата дължина на галериите ѝ надхвърля 2,5 километра, а пещерата е благоустроена и пригодена за туристически посещения, с постоянна температура и влажност през цялата година. Точно тези условия се оказват подходящи за зреене на пенливо вино. В едно от разклоненията на Магурата от десетилетия се произвежда пенливо по класическия способ, тъй като средата наподобява избите във френската област Шампания.

Малко пещери в Европа могат да се похвалят с подобно съчетание на геология и винарство. Магурата е известна и с праисторическите си рисунки, рисувани с прилепно гуано, едни от най-старите на Балканите. По стените се разпознават фигури на хора, животни и знаци, които изследователите свързват с обреди от дълбоката древност. За един ден край Кладоруб езерото и пещерата се обхождат удобно заедно, а постоянният хлад в галериите носи приятно облекчение в летните жеги.

Белоградчишките скали и обсерваторията наблизо

На около 12 километра западно от Кладоруб е Белоградчик с прочутите Белоградчишки скали и старата крепост Калето, вградена сред самите скални масиви. Скалите се извисяват в червеникави форми, на които народът е дал имена като Мадоната, Конника и Ученичката, а крепостта над тях пази стени от римско, средновековно и османско време.

В Белоградчик си струва да се отбие човек и до астрономическата обсерватория, която наред с тази на връх Рожен е част от Българската академия на науките.

Обсерваторията е отворена за посетители: може да се наблюдават небесни обекти, да се разгледат телескопи и сбирка от постери, придружени от кратка беседа. Така от едно тихо село с малцина жители се отварят три различни свята: вода, пещера и скали, събрани в радиус под двайсет километра. Малко места в България предлагат толкова разнообразие на толкова близко разстояние, и тъкмо това прави Кладоруб удобна отправна точка за целия край.

Кладоруб като отправна точка за северозапада

Заради скромния си облик Кладоруб трудно ще се възприеме като самостоятелна цел за пътуване. Силата му е друга: той е спокойна база, от която всичко интересно в района е на ръка разстояние. Сутрин може да тръгнете към езерото и пещерата, следобед към скалите и крепостта, а вечерта да се върнете в тишина, която големите курорти отдавна са изгубили. За нощувка повечето посетители разчитат на семейни къщи за гости в близките села и градчета, където домакините посрещат лично и често предлагат домашна храна. Най-удобно е да дойдете с автомобил, защото обществен транспорт до толкова малко село е рядък, а собственото возило отваря целия северозапад: от дунавския бряг при Видин до планинските проходи на юг. Пролетта и ранната есен са най-благодатните сезони, когато гората е свежа, въздухът е лек, а пътеките около селото канят на дълга, спокойна разходка.