Айвалък

Айвалък е малък крайбрежен град в турската провинция Балъкесир, на брега на Егейско море, известен с маслиновите си горички, гръцката архитектура от деветнадесети век и групата острови около залива. Намира се срещу гръцкия остров Лесбос, на около сто и петдесет километра северно от Измир, и днес съчетава тих рибарски характер с развит летен туризъм. Най-разпознаваемият символ на района е Шейтан Софрасъ, скалист хълм над града, от който се открива гледка към целия архипелаг и към един от най-известните залези по турското Егейско крайбрежие. Заради близостта си до античния Пергам и до остров Джунда, Айвалък работи добре и като база за по-дълга обиколка на региона.

Маслините, зехтинът и сапунът на Айвалък

Икономиката и обликът на Айвалък се градят върху маслината от столетия насам. Хълмовете около града са покрити с гъсти маслинови горички, а местният сорт дава плодов, наситен зехтин, който е сред разпознаваемите за Турция. Преработката тук не е само земеделие, а занаят с дълга история. По крайбрежието и във вътрешността още работят стари маслобойни, някои от които превърнати в малки музеи, където се вижда как каменните преси са изстисквали плода преди индустриализацията. Местните различават ранна и късна реколта, защото зеленият плод от ноември дава по-резлив вкус, а узрелият през зимата изкарва по-меко масло. Тази разлика се усеща и в магазинчетата, където бутилките често носят година и сорт.

Покрай зехтина се е развило и сапуноварството. Традиционният сапун от зехтин се вари на ръка, реже се на калъпи и съхне с месеци, а днес се продава из магазинчетата в стария град като най-типичния местен спомен. Цветът му варира от бледозелен до кехлибарен според това колко е отлежал.

Любопитна подробност е, че именно изобилието от маслини е дало и името на града. На гръцки селището се е наричало Кидониес, а турското Айвалък произлиза от думата за дюля, макар стопанският му гръб винаги да е бил маслината. През есента из улиците се усеща мирисът на прясно смляна каша от костилки, който издава, че сезонът на пресите е започнал.

Стария град и църквата Таксиархис

Сърцето на Айвалък е лабиринтът от тесни калдъръмени улички между залива и хълма. Кварталите са застроени с каменни къщи от деветнадесети век, много от тях с дървени еркери, високи прозорци и фасади, които издават гръцкия произход на строителите. До 1922 година градът е бил населен предимно с гърци, а след размяната на население между Гърция и Турция тук се заселват мюсюлмани от Лесбос и Крит. Затова Айвалък пази нетипичен за региона облик, в който се преплитат две традиции.

Най-силното свидетелство за това минало е църквата Таксиархис, посветена на архангелите. Храмът е изграден през деветнадесети век, а интериорът му впечатлява с иконите, рисувани директно върху рибена кожа, и с богато украсения дървен иконостас. Днес сградата работи като музей и е сред задължителните спирки в стария град.

Куполът и галериите ѝ са възстановени след години занемаряване, така че интериорът отново се чете в първоначалния си блясък. Втората голяма църква, Агиос Йоанис, е преустроена в джамия под името Саатли, а камбанарията ѝ днес носи часовник. Разходката между двете сгради показва ясно как се е сменял градът, без да губи паметта си. Подобно наслагване на култури личи и в Истанбул, където храмове и джамии съжителстват от векове.

Кварталът около църквите се обхожда най-добре пеша и без бързане. Много от старите къщи са се превърнали в малки семейни хотели и кафенета, а избелелите дървени капаци и каменните прагове остават любим кадър за всеки, който се разхожда сутрин преди жегата.

Шейтан Софрасъ и легендата за дяволската трапеза

Над града, на около седем километра южно от центъра, се издига скалистият хълм Шейтан Софрасъ, чието име се превежда като Трапезата на дявола. От платформата на върха се вижда целият залив с разпръснатите острови, а вечер мястото се пълни с хора, дошли заради залеза. Името идва от стара легенда.

В скалата е вдълбана голяма стъпка, която местните наричат отпечатъка на дявола, а преданието разказва как нечестивият стъпил тук, докато преследвал открадната султанска дъщеря. Геологически следата е естествена вдлъбнатина в камъка, но това не пречи на туристите да я заобикалят с парапет и да я снимат. Точката е достъпна с кола, такси или организиран превоз, а в горещите месеци е разумно изкачването да се планира за късния следобед. Около залеза дребните кафенета на върха се пълнят бързо, затова идването час по-рано осигурява по-добро място за гледката.

От същия хълм гледката обхваща и съседните курорти по крайбрежието. Ако пътуването продължи на юг, в същата посока са Кушадасъ и Дидим, а още по-надолу започва оживеният Бодрум.

Остров Джунда и плажовете на залива

Заливът на Айвалък е осеян с около двайсет острова, най-големият от които е Джунда, известен и като Алибей. Островът е свързан с сушата чрез насип и мост, така че се стига с кола, но повечето посетители предпочитат малкото корабче от пристанището.

Джунда е по-тих и по-автентичен от центъра. По кея се редят рибни заведения, в които се сервира прясно изваден улов от залива, а в тесните улички зад тях стоят изоставени гръцки църкви и каменни къщи, които постепенно се възстановяват. Привечер кеят се превръща в любимо място за вечеря край водата, а малките галерии и работилници добавят бохемски привкус на острова.

Самият залив е любимо място за водни спортове. Прозрачните води и подводните скали правят района подходящ за гмуркане, а постоянният вятър над протока привлича сърфисти и яхтсмени. Подводните стени са обрасли с гъсти ливади от водорасли, в които се крият групери и октоподи, затова базите за гмуркане извеждат начинаещи и опитни гмуркачи на различни точки. Видимостта остава добра почти през целия сезон.

Плажовете се простират на юг от града, като най-дългата ивица е Саръмсаклъ. Пясъкът там е ситен, водата влиза плавно, а зад плажа са се развили хотелите и заведенията, които поемат летния поток. По-закътани заливчета се намират и около Джунда, където водата е по-спокойна и плитка, удобна за семейства с деца. Любителите на по-оживено крайбрежие често комбинират района с Анталия на средиземноморския бряг.

Античният Пергам наблизо

На около шейсет километра от Айвалък се намира един от най-значимите антични градове в Мала Азия: Пергам, край днешния град Бергама. Това е удобна целодневна екскурзия за всеки, който отсяда край залива. Пергам е бил столица на могъщо елинистическо царство и център на наука и изкуство.

Тук се е намирала прочутата библиотека, втора по големина след александрийската, а според преданието именно съперничеството между двете е родило пергамента като материал за писане. От античния акропол днес се пазят театър, вкопан стръмно в склона, останки от храмове и от светилището на лечителя Асклепий в подножието. Театърът минава за един от най-стръмните в античния свят и събира вниманието на всеки посетител. До горната тераса се качва и с кабинков лифт, което спестява стръмното изкачване в жегата.

Обектът е включен в списъка на световното наследство и допълва крайбрежната почивка с истинска доза история, каквато предлага и Кападокия във вътрешността на страната. Самата Бергама пък е приятен град с пазар и стари улички, в които си струва да се отдели поне час преди връщането към залива.

Сезонът и пътят до залива

Сезонът в Айвалък започва към края на май и трае до средата на октомври, като най-горещи са юли и август. През тези месеци населението на града видимо нараства, а плажовете и заведенията работят с пълна сила. Пролетта и ранната есен са по-приятни за разходки из стария град и за изкачването до Шейтан Софрасъ, когато жегата не притиска. Тогава цените също са по-достъпни, а заведенията по кея на Джунда работят без тълпите от пиковите седмици. Краят на септември съвпада и с началото на маслинобера, който придава на околността особено оживление.

Най-близкото голямо летище е това на Измир, на около час и половина с кола на юг. От самата Турция градът е свързан с редовни автобусни линии, а до залива се пътува удобно и по крайбрежния път от посока Чанаккале и Турция на север. Който идва откъм северния бряг, лесно вмъква в маршрута и Мармарис на връщане към юг.