Арбанаси

Арбанаси е възрожденско село в Северна България, кацнало върху високо плато в община и област Велико Търново, само на около 5 километра от старопрестолния град. Селото е архитектурно-музеен резерват и влиза в списъка на Стоте национални туристически обекта, а неговите близо 300 души поддържат жив един от най-добре запазените възрожденски ансамбли в страната. Тук каменните къщи крепости стоят рамо до рамо с пет църкви и два манастира, а от ръба на платото се откриват крепостта Царевец и долината на Янтра. Стенописите в храмовете датират от XVI и XVII век и нареждат мястото сред най-ценните паметници в северозапада на Стара планина. Който търси кратко, но наситено пътуване сред автентична архитектура, ще намери тук едно от най-стойностните места в българския север.

Платото над Янтра и пътят от Царевец

Селото е изградено върху варовиково плато, което през Средновековието му е давало стойността на естествена крепост. Източният му ръб гледа към завоя на река Янтра и към хълмовете Царевец и Трапезица, затова Арбанаси често наричат балкона над старата столица. Платото се издига на около 420 метра надморска височина и е отделено от съседните хълмове с дълбоки оврази, които някога са служели за защита.

В ясен ден погледът от ръба стига чак до билото на Стара планина на юг, а тъкмо тази позиция обяснява защо болярите някога са избрали именно това място за своя дом.

Разстоянието до центъра на Велико Търново е малко, а изкачването по серпентината отнема под четвърт час с кола. Пеша по екопътеката от квартал Асенов се стига за около час, като маршрутът минава покрай скалните гнезда на крепостта и предлага прекрасни гледки към реката. Близостта до Горна Оряховица, един от ключовите железопътни възли на страната, прави Арбанаси удобно и за пристигащите с влак, защото от гарата има редовни автобусни и таксиметрови връзки за около двадесет минути. Веднъж горе, цялото село се обхожда пеша за няколко часа, тъй като разстоянията между църквите и къщите са съвсем малки.

Петте църкви и манастирите Свети Никола и Света Богородица

Храмовете на Арбанаси външно приличат на обикновени каменни хамбари. Отвътре обаче крият забележителна стенописна украса, каквато малцина очакват зад скромните зидове. Най-известна е църквата Рождество Христово, чиито стенописи покриват над двеста квадратни метра и включват сцени от Стария и Новия завет. Тук са изобразени още фриз с антични мъдреци и прочутото Дърво на Йесей, а иконостасът е сред най-старите запазени в България, дело на майстори от границата между XVI и XVII век.

Особено внимание привлича фреската, известна като Колелото на живота, която нагледно представя възрастите на човека от люлката до старостта. Наосът и притворът са изписани от край до край, без свободно петно по стените и сводовете. От полумрака на храма бавно изплуват десетки лица на светци, пророци и апостоли, изписвани търпеливо десетилетия наред.

Другите два големи храма са Свети Архангели Михаил и Гавраил и Свети Атанасий. И трите са строени ниски, наполовина вкопани в земята. Причината е забраната на османската власт християнските храмове да се извисяват над джамиите. Отвън скромни, отвътре те разгръщат хиляди фигури, орнаменти и сцени, нанасяни десетилетия наред от майстори на различни школи. За ценителите на иконографията селото е малък музей под открито небе, какъвто трудно се намира другаде на Балканите.

В покрайнините на селото стоят и двата манастира. Манастирът Свети Никола е действаща обител, скътана сред зеленина в южния край на платото. Манастирът Света Богородица пази чудотворната икона на Богородица Троеручица, която привлича поклонници през цялата година. И двете обители са били опожарявани и възстановявани неведнъж през вековете, но и днес пазят духа на старото монашеско Арбанаси.

Разгледани заедно, петте храма разказват как вярата е намирала израз дори в най-трудните за нея времена. Стенописите тук са школа сами по себе си. Затова Арбанаси остава притегателно място за всеки, който цени старото църковно изкуство и иконографията.

Констанцалиевата къща и каменните домове крепости

Жилищната архитектура е втората причина да дойдете тук. Типичната арбанашка къща е масивна, с дебели каменни зидове, тежки обковани с желязо порти и затворен вътрешен двор. Прозорците са малки и разположени високо, за да пазят дома от нежелан поглед и от внезапно нападение. Приземният етаж обикновено е сляп и е служел за склад, докато жилищните стаи са горе, далеч от опасността, защото домът е замислян колкото за живеене, толкова и за отбрана срещу разбойническите набези. А разходката по тесните каменни улички между тези домове е сама по себе си преживяване, при което времето сякаш е спряло в осемнадесети век.

Констанцалиевата къща е превърната в музей и заедно с други отворени за посетители домове дава най-пълна представа за бита на заможните арбанашки родове. Издигната през XVII век от Атанас Констанцалията, тя е принадлежала на видния род Тафрили и пази автентична подредба на стаите, тъкани, медни съдове, резбовани тавани и хладни зимници. Богатството на тези търговски и занаятчийски фамилии е идвало от коприна, кожи и подправки, а връзките и канторите им са стигали чак до Влашко, Цариград и Русия.

От болярите на Иван Асен II до кърджалийските пожари

Историята на Арбанаси започва през Средновековието. Тогава български боляри заедно със селяните си се заселват в землището на Търново. Според преобладаващото мнение това става през XIII век, след като цар Иван Асен II утвърждава властта си в района с победата при Клокотница през 1230 година. Самото име на селото и до днес поражда спорове сред историците, които го свързват с преселници от различни краища на полуострова. Едни го извеждат от албански заселници, други от старо название за укрепено място, а трети от преместени жители на изчезнало съседно селище.

През османския период съдбата на селото поема нов обрат, а със султански ферман от 1538 година Сюлейман Великолепни подарява земите около Арбанаси, Лясковец и двете Оряховици на своя зет и велик везир Рюстем паша. Така селото получава закрила и данъчни облекчения, каквито малко общности в империята са имали по онова време.

Тези грамоти осигуряват данъчни облекчения и превръщат жителите в свободни хора с привилегии, рядкост за времето си. Разцветът е бърз и видим. През XVIII век Арбанаси вече наброява над хиляда къщи и подслонява едни от най-видните търговски фамилии, чието богатство обаче го прави постоянна мишена за грабеж. Между 1792 и 1810 година селото е нападано и опожарявано три пъти от кърджалийски орди, а част от жителите бягат към съседните Лясковец и Велико Търново. Гюлханският хатишериф от 1839 година отнема старите привилегии, а след Кримската война дребното занаятчийство почти замира, макар че облика си от Възраждането селото пази и до днес.

Какво още да видите в околностите

Пещерата Калугерска дупка се намира на около 600 метра от чешмата Голямото лако в западния край на Арбанаси и е любопитна спирка за по-любознателните. Към покрайнините на Стара планина води и изворът Старият водопад, до който се стига по автомобилен път, а мястото е удобно за пикник, защото водата извира студена и в най-горещите дни.

Самото Велико Търново е на ръка разстояние и е естественото продължение на всяко посещение с крепостта Царевец и Самоводската чаршия. По на юг любителите на възрожденски градчета могат да включат в маршрута Дряново с близкия манастир, планинската Елена с нейната даскалоливница и занаятчийското Габрово с резервата Етъра. Тази комбинация прави района подходящ за пътуване от два или три дни, защото едно денонощие рядко стига за всичко ценно наоколо.