Варна

Варна е третият по големина град в България и най-голямото селище по Черноморието, с население около триста четирийсет и четири хиляди души. Градът е административен център на едноименната община и област, а жителите му с гордост го наричат морската столица. Тук се срещат пристанище, летище, военноморски щаб и широка плажна ивица.

Заливът, на чийто бряг се е развил градът, пази следи от хилядолетна история. Между морето и Варненското езеро се преплитат античните пластове на Одесос, ранносредновековните хроники и съвременният туристически живот.

Точно тази плътност от епохи отличава Варна от останалите черноморски селища. Малко градове съчетават толкова неща наведнъж. В рамките на един ден тук може да се види най-старото обработено злато в света, да се поплува на градски плаж и вечерта да се чуе симфоничен концерт. Заради тази многоликост градът остава притегателен и през лятото, и в по-тихите месеци на годината.

Златото от Варненския некропол

През хиляда деветстотин седемдесет и втора при изкопни работи северозападно от центъра е открит Варненският халколитен некропол, погребение на възраст над шест хиляди години. В гробовете археолозите намират предмети от мед, кремък, сребро и глина. Най-голямата сензация обаче е най-старото обработено златно съкровище в света, изпреварило египетските и месопотамските находки.

Находките се пазят в Регионалния исторически музей и са задължителна спирка за всеки, дошъл в града за повече от ден. Витрините събират стотици грамове злато, подредено така, че да разкаже за обществения ред на едни от най-ранните земеделски общности по тези земи. Изработката е изненадващо фина за епохата си. Малцина градове в Европа могат да покажат толкова древна следа от човешко умение, а именно тя дава на Варна законна гордост пред света.

Крепостта Одесос и римските терми

На самия бряг на залива се е издигала крепостта Одесос, основана от гръцки колонисти от малоазийския град Милет около петстотин и седемдесета година преди Христа. Селището е изградено до по-старо тракийско ядро и бързо се е превърнало в търговски възел по Черно море. Тези два пласта, праисторическият некропол и античният полис, нареждат Варна сред най-древните живи градове в Европа.

В южната част на стария град стоят Римските терми, най-голямата антична обществена баня на Балканите. Изградени през втори век, термите са заемали около седем хиляди квадратни метра и са събирали обществения живот на тогавашния Одесос.

Името Варна се споменава за първи път във византийските хроники през шестстотин и осемдесета година. Оттогава то се запазва почти непроменено през вековете. Между хиляда деветстотин четирийсет и девета и петдесет и шеста градът носи името Сталин, след което си връща старото, а тази смяна добре илюстрира колко често историята е минавала именно през този залив.

Плажовете и морският живот

Морето е първата причина, заради която хиляди хора избират Варна всяко лято. Централният градски плаж се простира точно под Морската градина и е на минути пеша от главната пешеходна улица. Пясъкът е едър и златист, водата е плитка близо до брега, а спасителните постове и заведенията правят деня приятен и спокоен. Плажът е буквално в центъра.

По на север се редят по-тихи ивици, подходящи за онези, които бягат от навалицата. Пътят дотам минава покрай Морската градина и отнема само няколко минути с автобус или колело.

Курортните комплекси около града предлагат водни спортове, разходки с яхта и дълги следобеди под чадърите. Привечер крайбрежието се оживява от музика, а мнозина предпочитат бавна разходка по кея, докато слънцето слиза зад корабите в залива. Тази смяна на ритъма през деня и нощта е сред най-приятните черти на морската столица.

Фестивалното лято на морската столица

Варна носи и неофициалното звание културна столица на морето. Още от хиляда деветстотин двайсет и шеста тук се провежда фестивалът Варненско лято, най-старият музикален форум в България, който всяко лято пълни залите и откритите сцени с класическа музика. Музиката тук е у дома си. Календарът не спира дотук, защото с годините към него се добавят кинофестивалът Любовта е лудост и Международният балетен конкурс, заради който градът редовно събира танцьори от цял свят.

Сцена за голяма част от тези събития е Дворецът на културата и спорта, многофункционална зала близо до Морската градина. В нея се провеждат концерти, спортни срещи и изложения, а наоколо се нарежда плеяда тематични музеи за кукли, за здравето, за военноморския флот и за историята на медицината. Дори когато плажовете опустеят, градът остава жив благодарение на театъра, операта и десетките галерии.

Морската градина и катедралата

Морската градина е сърцето на крайбрежния отдих и един от най-старите и големи паркове на Балканите, който се опъва на километри над плажа. В пределите ѝ се намират делфинариумът, аквариумът, зоопаркът и планетариумът. Паркът е огромен. По алеите се преплитат разходка, колоездене и лек екотуризъм, а десетките ресторанти и клубове държат вечерния ритъм буден през целия сезон.

Паркът е любимо място както на семействата с деца, така и на бегачите, които започват деня си край морето. Тук се спотайват и няколко тихи алеи с вековни дървета, където жегата остава някъде далеч.

Историята на парка е дълга. Първите дръвчета са засадени още в края на деветнайсети век, а с десетилетията градината се разраства до днешния си внушителен вид. Днес тя пази десетки редки дървесни видове, донесени някога от далечни краища, и остава едно от местата, с които варненци най-много се гордеят.

В центъра на града се издига катедралата Свето Успение Богородично, чиито позлатени куполи са сред разпознаваемите силуети на Варна. Изградена в края на деветнайсети век, тя стои на централния площад и оттам пешеходната зона води естествено надолу към плажа. Куполите ѝ блестят особено красиво привечер. Храмът е сърцето на площада.

Около храма кипи градският живот. В града работят над сто хотела и близо сто къщи за гости, така че настаняване има за всеки бюджет, а близостта на плажа до центъра позволява да се отседне на крачки от водата. Пешеходните улици наоколо са пълни с кафенета, книжарници и малки галерии, които държат центъра оживен до късно.

Вкусовете на морската трапеза

Кухнята на Варна носи ясен морски дъх. По масите на крайбрежните ресторанти често се появяват пресни миди, цаца, рапани и печена риба, извадена от Черно море същата сутрин. Простите съставки, зехтинът и билките подчертават вкуса, вместо да го затрупват. Малките рибарски селища наоколо доставят улова директно, затова той рядко престоява дълго.

Морската трапеза обича неспешността.

Дългата вечеря край водата, с чаша местно бяло вино и залез над залива, е сред тихите удоволствия, които градът подарява на гостите си. Към рибата варненци поднасят пресни салати и топъл хляб, а сладкото след това често е ориенталско наследство от пъстрото минало на пристанището. Виното също заслужава внимание, защото околните лозя по крайбрежието раждат леки бели сортове, създадени точно за морската жега.

Изходна точка по Северното Черноморие

Варна е удобна изходна точка по Северното Черноморие. Оттук лесно се стига до близкия курорт Кранево, до белокаменния Балчик с двореца на кралица Мария, както и до Каварна под нос Калиакра. Пътищата тръгват на всички страни. На юг крайбрежната линия води към Бяла и нататък към Бургас.

Тези посоки превръщат града в естествена база за обиколки. Всяка вечер може да се връща в познат хотел, а денем да се опознава ново крайморско селище. Разстоянията са къси и повечето от тези места се достигат за под час.

Удобството идва и от транспорта. Редовни автобуси, влакове и сезонни морски линии свързват Варна със съседните курорти. Наетата кола пък отваря и по-малките плажове, скрити между скалните носове на север, до които обществените линии рядко стигат. Връзките са наистина добри.

Дворецът Евксиноград и северните покрайнини

На няколко километра северно от центъра, сред парк с екзотична растителност, се намира дворецът Евксиноград, лятна резиденция, изградена в края на деветнайсети век за българския княжески, а после царски двор. Околните лозя и до днес произвеждат вино под собствена марка, а паркът е дело на френски и швейцарски градинари.

Наследството е живо. Северните покрайнини опират до Варненското езеро, свързано с морето чрез плавателен канал, по който корабите достигат вътрешното пристанище. Оттук, през съседната община Девня, започва пътят навътре към Добрич и Добруджа.

Градът е свързан със страната чрез международния път, магистралите Хемус и Черно море, железопътна линия, морско пристанище и летище. Достъпът е лесен от всяка посока. Тази достъпност е причината търговското му значение да не отслабва още от хиляда осемстотин шейсет и шеста, когато е пусната железопътната линия до Русе. Така старият Одесос и днес остава голямата порта на България към морето.