Перник

Описание

Перник е един от 27-те областни градове в България и се разполага в западната част на страната. Според статистиките на ГРАО към 2015 година населението му наброява 78 342 души. Към 2018 година обаче НСИ отчита осезаем спад в броя на жителите. Любопитното е, че градът почти не е променял името си още от своето създаване през девети век.

Днес Перник е прочут със своя международен кукерски фестивал „Сурва”, който през 2009 година му носи титлата европейска карнавална столица. Официалният празник на града се чества всяка година на деветнадесети октомври.

Малцина български градове са запазвали облика и името си толкова непокътнати през вековете, колкото Перник.

Сред най-известните личности, родени тук, е политикът Георги Димитров, дългогодишен ръководител на българските комунисти и министър-председател на страната. Оттук е и Георги Първанов, който заема президентския пост в периода от 2001 до 2011 година, а списъкът продължава със спортисти, журналисти и актьори.

Перник носи името си гордо и почти непроменено вече повече от хилядолетие. В това постоянство има нещо дълбоко успокоително, някаква тиха връзка между поколенията. Каквото и да се е случвало по тези земи, името е оставало непокътнато.

Какво е точното местоположение на Перник

Перник е административен център на едноименните община и област в западните краища на страната. Сред областните градове той се нарежда на единадесето място по големина в България. В рамките на Западна България е вторият по население град веднага след столицата София.

В географско отношение градът лежи в Пернишката котловина, на средна надморска височина от седемстотин и десет метра.

Наоколо се издигат няколко планини, сред които Витоша, Люлин и Голо Бърдо. През самия град минава и река Струма, която оттук поема на юг.

Перник е и важен транспортен възел с добре развити железопътни връзки в няколко посоки. Влаковете го свързват със София, както и с областните градове Кюстендил и Благоевград, а релсите стигат чак до граничния пункт Кулата-Промахон. По тези места се пресичат първокласните републикански пътища едно и шест, второкласният път шейсет и три и няколко по-малки третокласни отсечки.

От София Перник отстои на около двадесет и пет километра, което го прави удобен за еднодневно пътуване. Сред най-близките населени места са Драгичево, Мърчаево, Рударци, Студена, Кралев дол, Големо Бучино, Мещица, Витановци, Батановци, Богданов дол и Радомир.

Сурва и кукерската традиция

Малко празници са врязани в плътта на един град така здраво, както Сурва в Перник. Всяка зима, в последните дни на януари, улиците се изпълват с маскирани мъже, наречени сурвакари. Облечени в кожуси от овча и козя вълна, с тежки чанове и хлопки на кръста, те обикалят и тропат с все сила. Целта е древна: да прогонят злите сили и да призоват плодородие, здраве и берекет за новата година.

Маските, които майсторите изработват, са истинско чудо на занаята. Едни са рогати и страховити, докато други греят пъстри, отрупани с пера, мъниста и парченца огледало срещу уроки.

Зад цялата тази обредност стои древен пласт от вярвания, по-стар от самото християнство по нашите земи. Международният фестивал на маскарадните игри събира дружини от цяла България и от чужбина, а тъкмо заради този размах през 2009 година градът получава титлата европейска карнавална столица. За няколко дни тихият индустриален град се преобразява в шумна и цветна гледка, която трудно се забравя.

Пернишки туризъм: що е то и има ли почва у нас

Има ли изобщо туризъм в Перник в класическия смисъл на думата? Отговорът е по-скоро не, поне ако търсите утъпканата пътека. Перник не е типичната дестинация с дълъг списък забележителности, оживени заведения и много хотели.

Самият град разполага с едва три хотела, макар че близките села предлагат далеч повече, начело със страхотни къщи за гости.

В никакъв случай не бива да отписвате Перник като възможна дестинация за пътуване. Този град просто не прилича на местата, с които повечето хора са свикнали, а фестивалът „Сурва” е съвсем отделна история.

Истината е, че Перник възнаграждава пътника, който не бърза за никъде. Тук не се идва заради дълъг списък с атракции, а заради усещането за автентичност на един работнически град с характер. Който дойде с подобна нагласа, рядко си тръгва разочарован.

Забележителности в и около Перник: върху какво да акцентирате

От десетилетия Перник е прочут със своите въглищни мини. Тъкмо заради тази история през 1986 година тук е открит Подземният минен музей, който работи и до днес. Той е разположен в запазените галерии на първия рудник в България, дълъг повече от шестстотин метра. Автентичните експонати пренасят посетителя в друго време, а музеят остава единствен по рода си на целия Балкански полуостров.

Друга голяма гордост на града е средновековната крепост Кракра, кацнала върху скалисто плато в югозападната му част. До днес са запазени многобройни останки, които образуват многоъгълна форма, заедно с жилищни сгради, християнски черкви и няколко черкви-гробници.

Сред основните атракции са стенобойните оръдия и катапултите край една от стените, а върху самите зидове са монтирани панорамни платформи с изглед към целия Перник.

И околностите на Перник пазят обекти, които си заслужават отбиване по пътя. Сред тях се открояват няколко манастира, както и един скътан водопад.

• Калкаският манастир Света Петка;
• Пернишкият манастир Свети Пантелеймон;
• Витановският манастир Света Неделя;
• Радомирският манастир Възнесение Господне;
• Райловският манастир Свети Николай;
• Големобучинският манастир Възнесение Господне;
• Водопадът Бучалото и много други.

Природата около Перник и река Струма

Пернишката котловина е разгърната между няколко планини и тъкмо те определят нейния нрав. Над града бдят Витоша и Люлин, а отсреща се надига закръгленото било на Голо Бърдо. Името на тази планина говори само за себе си. Склоновете ѝ са оголени и обрулени от вятъра, а гората отстъпва пред широките пасища.

През котловината тече и река Струма, една от най-дългите на Балканския полуостров. Оттук тя поема дългия си път на юг към Беломорието, а недалеч от града язовир Студена събира водите ѝ и от десетилетия пои Перник и съседните селища.

Поминъкът на хората тук открай време е двойствен. От една страна стоят земята със стадата и нивите, а от друга остава подземието с въглищните жили. Селата наоколо пазят спокойния си ритъм, а водопадът Бучалото остава тиха награда за онзи, който потърси природата отвъд комините.

История на Перник в кратък вариант

Макар днешният Перник да е основан през Средновековието, живот по тези земи има много преди това. Археолозите откриват сведения за поселищен живот още от ранния неолит, около шест хиляди години преди Христа. Тогава местността е обитавана предимно от тракийски племена. През римския период на същото място израства голямо и оживено селище.

При управлението на хан Омуртаг това селище влиза в пределите на българската държава и поема ролята на гранична крепост. Първото средновековно споменаване на Перник се пази в житието на Свети Иван Рилски. Там се разказва как пустинножителят отива в Перник и се настанява в место каменно близо до река Струма. Към началото на единадесети век Първото българско царство вече клони към своя залез под византийски натиск. Пернишката крепост обаче, управлявана от легендарния Кракра Пернишки, остава непристъпна за войските на империята. Тя печели няколко решителни сражения срещу армиите на император Василий Втори.

Макар и непобеден на бойното поле, Кракра предава своята крепост на Византия. Заедно с нея отстъпва и подвластните му тридесет и пет крепости, след смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 година. Той преценява, че животът на неговите хора е по-важен от една безсмислена в онзи момент съпротива. След възстановяването на българската държава крепостта отново влиза в нейните предели през 1204 година. Векове по-късно османското нашествие отнема на Перник значението му на стратегическа крепост и административен център.

В района на града се заселват десетки турци, а скотовъдството се превръща в основен поминък. Така перничани стават сред по-заможните поданици в Османската империя. Едва през деветнадесети век съдбата на селището отново се обръща. При проучване на земи, годни за железопътни трасета, австрийският геолог Фердинанд Хохстетер установява, че котловината крие богати залежи от кафяви въглища.

През 1873 година започва първото практическо усвояване на въглищните запаси на Перник. Работата поема италианска комисия, отговаряща за железопътното трасе между София и Кюстендил. В това начинание се включва и самият Иван Вазов. На шести януари 1878 година градът е освободен от бригадата на генерал Йосиф Гурко. Тогава Перник е още малко село с около хиляда жители, поминаващи се със земеделие и скотовъдство.

По силата на Берлинския договор селото попада в пределите на младото Княжество България. Това се оказва решаващо, защото през следващите десетилетия страната усвоява усилено запасите от каменни въглища. Богатството под земята позволява на Перник да се разрасне със забележителна скорост. Постепенно градът се превръща в енергийното сърце на България за десетилетия напред.

През двадесети век въглищните мини и електроцентралите окончателно преобразяват някогашното село. Поколения перничани слизат в забоите, а добитият въглен захранва промишлеността на цялата страна. Комините и надземните съоръжения се превръщат в неизменна част от градския пейзаж. Работническият дух прораства в характера на хората и остава осезаем и днес. Тъкмо този труд оставя на града и музея, и спомена, които той пази.

Историята на Перник е разказ за постоянство, скрито под привидната скромност. Тук миналото не е музеен експонат, а жива тъкан на всекидневието. Който се вслуша, ще чуе как вековете още отекват по тези улици.