Петканови водопади

Петкановите водопади са каскада от три последователни стъпала по течението на река Тъжа (Тъжанска), скрита в най-дивата средна част на Стара планина в пределите на Национален парк „Централен Балкан”. Намират се в труднодостъпен горист дял, заключен между Карлово, Казанлък, Габрово и Троян, далеч от маркирани еко-пътеки. Достъпът е само за подготвени туристи, които вървят покрай самата река, защото утъпкана пътека до водопадите практически липсва. Възнаграждението е поредица от пенливи прагове, които падат един след друг на съвсем кратко разстояние, обрамчени от смесена гора и морави, запазили изумрудения си цвят от ранна пролет до късна есен. Тримата „братя” не са еднакви по височина: водата прескача ту по-ниско, ту по-високо стъпало, преди да продължи надолу по каньона. Заради обилните валежи в района растителността е пищна, а влагата подхранва както широколистните, така и ценните иглолистни видове наоколо.

Името на каскадата идва от стария планински топоним за местността и от хората, които някога са пасли стада и сякли дървен материал по тези склонове. Днес стъпалата носят славата на едно от най-укритите природни чудеса в Стара планина, а малкото туристи, които ги достигат, ги описват като награда за упорството. Точно тази недостъпност е запазила мястото почти непокътнато.

Река Тъжа и трите стъпала на каскадата

Река Тъжа извира високо от южните склонове на Централния дял на Стара планина и се спуска стремглаво към Розовата долина, като по пътя си изсича дълбоки скални улеи. Петкановите водопади се раждат точно в един такъв улей, където коритото пада рязко и разбива реката на три отделни праскала. Първото стъпало е по-кротко и широко, но следващите две стават по-стръмни и шумни, особено когато реката е пълноводна. Водата не пада от една отвесна стена, а се търкаля през скалист праг, който я разпенва на десетки струи, затова мястото се възприема по-скоро като система от водопади, отколкото като единичен висок скок. Между отделните стъпала се образуват малки вирове, в които водата за миг се успокоява, преди отново да полети надолу. Точно тези джобове правят каскадата фотогенична: на кратко разстояние се събират бяла пяна, тъмна скала и неподвижно огледало вода.

През пролетта прагът ехти из цялата долина, а през късното лято гласът му става тих, почти като ромон. Реката събира водите си от голяма надморска височина и заради това остава студена дори в разгара на лятото.

Тъжа е и сред притоците, които пълнят язовир „Жребчево” в подножието, но горе, при водопадите, тя е още дива и буйна, без следа от човешка намеса. Долу в Розовата долина същата вода напоява прочутите маслодайни рози, заради които районът на Карловско и Казанлъшко е световноизвестен.

Тъкмо тази стъпаловидна форма прави Петкановите водопади близки по характер до съседните каскади в парка, сред които е и Видимско пръскало над Априлци. Любителите на праскалата в Централния Балкан обикновено редят в маршрутите си и Бабско пръскало, и могъщото Кадемлийско пръскало, които споделят същата сурова природа. Пълен списък на каскадите в страната има в раздела Водопади в България.

Маршрутът покрай водата: защо няма пътека

Стигането до Петкановите водопади е истинско ориентиране без маркировка. В района наоколо няма еко-пътеки, а често дори обикновени горски просеки, така че единственият сигурен ориентир е самата река Тъжа. Принципът е прост на думи и тежък на практика: следва се течението нагоре, докато се стигнат стъпалата.

Гъстата зеленина обаче често поглъща видимостта от всички страни, теренът става скалист, а на много места приближаването до самия бряг е невъзможно без риск от подхлъзване. Дори до самия водопад понякога е невъзможно да се потопи и ръка във водата, защото камъните са мокри и хлъзгави. Точно тази трудност е причината мнозина да се откажат и да изберат по-достъпна каскада. Тук стигат само онези, които наистина са решени именно за този водопад и носят подходяща екипировка. Затова и районът остава сред най-слабо посещаваните дялове на иначе популярния национален парк.

За начална точка хората обикновено тръгват от селищата в подножието на планината. От юг това са Карлово и Калофер в Розовата долина, а откъм северните склонове по-удобни бази са Априлци и Габрово. Откъм котловината на Казанлъшко мнозина минават през Казанлък, преди да навлязат в планината. Каквато и посока да е избрана, последните часове от прехода са еднакво тежки за всички: асфалтът и черните пътища свършват рано, след тях идват горски просеки, които също се губят, и накрая остава само коритото на реката.

Заради това опитни планинари съветват тръгване рано сутрин и достатъчно светло време за връщане, защото в тясната долина мракът пада по-бързо от очакваното. Носенето на достатъчно вода, резервни сухи дрехи и средство за връзка тук не е излишна предпазливост, а необходимост.

Гората на Централен Балкан и нейните обитатели

Петкановите водопади попадат дълбоко в Национален парк „Централен Балкан” и то в един от най-затворените му кътове. Тук гората е смесена: широколистни дървета се редуват с иглолистни видове, а постоянната влага от реката поддържа подлеса гъст и зелен почти през цялата година. Тъй като маршрутът минава извън утъпканите пътеки, срещата с дива фауна е напълно реална възможност.

Сред склоновете се движат елени, язовци, лисици, чакали, диви кози по чукарите, а районът е дом и на едри хищници като вълка и кафявата мечка. Повечето от тези животни са безобидни, ако бъдат оставени на мира, но някои реагират агресивно, когато се почувстват притиснати. Особено внимание изисква пролетта, когато майките пазят малките си, затова е разумно движението да е на група, с шум по пътя и без безразсъдно отклоняване в гъсталака. Освен едрите бозайници районът е дом и на по-незабележими обитатели: пъстри дъждосвирци, кълвачи, дневни грабливи птици, които кръжат над голите чукари, и студенолюбиви земноводни покрай влажните скали. Старите букови и смесени гори тук са сред най-съхранените в Европа и именно затова целият национален парк носи статут на биосферен резерват. Това е и причината движението извън определените зони да е ограничено, а събирането на растения и безпокоенето на животните да са забранени.

Началото на лятото е най-удачно

Тогава времето е сравнително топло и сухо, доколкото изобщо може да бъде сухо толкова високо в Стара планина, а реката още носи част от пролетното си пълноводие. Температурите на тази надморска височина рядко стават потискащи и обикновено се задържат около 23 до 25 градуса, което дава приятна прохлада в най-горещите дни на низината. Пролетта пък показва водопадите в най-буйния им вид, понеже водата е достигнала максимума си, но в замяна носи обилни валежи и рязко променливо време, което усложнява и без това труден маршрут. Есента може да е тиха и красива, макар феерията от цветове да е по-сдържана заради множеството иглолистни дървета. Зимата е категорично неподходяща: ледът, снегът и калта се наслагват върху липсата на пътека и превръщат всяка крачка в риск. Има и едно практично съображение, което мнозина пропускат.

Реката, покрай която минава маршрутът, е едновременно ориентир и препятствие. След силен дъжд тя придошва и преминаването покрай нея става невъзможно. Най-удачни са дните след няколко сухи денонощия, когато нивото е спаднало, а камъните по бреговете са по-малко хлъзгави.

Така стъпалата запазват силата си, без маршрутът да става капан.

Рисковете на дивия терен

Походът към Петкановите водопади не е разходка, а навлизане в неопитомена планина, където опасностите трудно се изброяват предварително.

На първо място стои самата скала. Мокрите камъни около стъпалата са хлъзгави и едно невнимателно стъпване лесно завършва с падане или нараняване, затова дебелината на подметката и сигурната стъпка тук тежат повече от бързината. Времето в планината пък се обръща за часове, а понякога за минути, като бури и порои се изсипват сякаш без предупреждение. Намирането на подслон сред гъстата гора е тежко, а придошлата река прави преминаването покрай нея още по-опасно. Към всичко това се добавя и самата изолация: в тази част на парка телефонният сигнал е крайно несигурен, помощ трудно достига бързо, а липсата на маркировка означава, че никой няма да тръгне случайно по същите следи. Затова разумният турист оставя план на близък човек, тръгва с придружител и носи аптечка, преди да навлезе в долината.

Който уважава тези неща, тръгва подготвен и не бърза.