Дивчовото

Дивчовото е малко планинско селце в Тетевенския Балкан, разположено в община Тетевен и област Ловеч, а по данни на ГРАО към 2015 година тук живеят около 156 души. Къщите са сгушени в склоновете над река Черни Вит, в самото преддверие на Националния парк „Централен Балкан”, а само на четири километра нагоре започва строго охраняваният резерват Боатин. До селото се стига по четвъртокласен републикански път, а най-близките населени места са Черни Вит, Ямна и Лопян. Точно тази отдалеченост от шумните маршрути прави мястото притегателно за хората, които търсят тишина, букови гори и въздух с дъх на мъх и студена вода.

Селцето е от онези топоними, които не се намира случайно, а заради нещо съвсем конкретно, било то пешеходен преход към вековните гори, риболов в планински рибарник или кратка отбивка по пътя към Тетевен. Надморската височина държи лятото хладно и проветриво, докато зимата идва рано и трупа сняг по околните била.

Резерватът Боатин и буковите великани над селото

На около четири километра от последните къщи на Дивчовото започва резерватът Боатин, обявен още през 1948 година и днес част от Националния парк „Централен Балкан”. Той пази едни от най-старите букови гори на целия Балкански полуостров. Такива кътчета почти не са останали.

Тук растат букове, чиято височина надхвърля четиридесет метра, а отделни дървета вече са прехвърлили двестагодишна възраст. Масивът минава за един от най-обширните защитени букови комплекси в Европа и заради тази недокосната първичност е включен в списъка на стария буков фонд под закрилата на ЮНЕСКО. Влизането в сърцето на резервата е ограничено и подчинено на строг режим. Именно това ограничение обаче е причината горите да оцелеят в първичния си вид.

Подстъпите към Боатин се изкачват по долината на река Черни Вит, която тръгва високо от билото на Стара планина и минава покрай самото село. Реката храни студени вирове и дребни прагове, а в горното си течение приютява балканска пъстърва. Разходката по бреговете ѝ е спокойна и подходяща дори за семейства без опит с тежки планински маршрути. Освен буките резерватът пази и рядка горска фауна, сред която кафява мечка, дива коза, благороден елен и едри грабливи птици, гнездящи по непристъпните скали. Дивите обитатели се движат предимно нощем. Старите хралупи на вековните дървета дават убежище на прилепи и на множество видове кълвачи, затова орнитолозите смятат Боатин за особено ценен наблюдателен пункт.

Вътре в резервата тишината е почти пълна и се нарушава единствено от вятъра във високите корони и от далечния ромон на потоците. Стъпките потъват в дебелия мъх. Светлината се процежда на снопове през гъстия листак и рисува подвижни петна по мъхестата горска постеля. Тъкмо това усещане за недокоснатост кара мнозина да описват Боатин като зелена катедрала от дървета. Пролетта събужда потоците и подгизналата шума ухае на влажна пръст. През есента короните пламват в топло ръждиво злато, а зимата затрупва пътеките с дълбок и чист сняг.

Названието „биосферен резерват” не е рекламен етикет, а статут, който налага ясни правила, защото движението е разрешено само по обозначени пътеки, а брането на гъби и билки в строгата зона е напълно забранено. Затова посещението тук е по-скоро тиха среща с гората, при която се тръгва рано и се излиза, без да остане следа.

Тетевенските водопади: Скока и капризното Пръскало

Само на десет километра от Дивчовото се намира град Тетевен, а с него идва и една от най-наградените разходки в целия район. От центъра му тръгва екопътеката „Под пръските на водопада”, която отвежда до групата на Тетевенските водопади през дефилето на река Козница.

Първата отсечка се изминава пеша или с автомобил до края на града, но самото дефиле се преодолява единствено на крак. Пътеката е маркирана и не изисква специална подготовка, макар че при дъжд камъните стават коварно хлъзгави. Основният водопад носи името Скока и се спуска над река Козница от петнадесет метра височина. Той е постоянен, шуми през цялата година и остава любим обект за снимки. Ревът му се чува отдалече.

По-високият брат на Скока се казва Пръскалото и пада от внушителните петдесет метра, но е капризен и показва пълната си сила само през пролетта и след обилни валежи. Затова мнозина се изкачват дотам напразно през сухото лято, а онези, които улучат момента, си тръгват със спомен за истинска планинска стихия. Денивелацията по дефилето е умерена, но постоянна, а пътеката пресича няколко дървени мостчета над буйната вода.

Заради сянката на гората и ситните пръски тук е прохладно дори в най-горещите августовски дни, което прави маршрута приятен за летни преходи. За любителите на този тип обекти наблизо е и водопадът Врана вода край село Ямна, а още по-широк подбор е събран в раздела водопади в България, който обхваща обекти от цялата страна.

Костина, четите и паметта за Георги Бенковски

Недалеч от Дивчовото се разстила местността Костина, която туристите търсят колкото заради поляните, толкова и заради нейната история. Тук е загинал войводата Георги Бенковски, а в негова памет през 1908 година е издигнат паметник. Мястото е удобно за пикник и излет, защото разполага с обширни тревни поляни, заведения, детска площадка и чешма със студена планинска вода. Тъкмо тази достъпност го прави любимо място за неделни семейни излети през топлите месеци.

Историята на Дивчовото също е вплетена в борбите за освобождение, понеже през тукашните проходи минават четите на Панайот Хитов и Георги Бенковски, докато търсят сигурно място за установяване. Маршрутът им води към местността Костина в землището на село Рибарица, където Бенковски е причакан в засада и убит. Паметта за тези събития се пази и в съседните общини, а с тематиката се свързват Етрополе и съседният Ботевград, през чиито околности също минават стари хайдушки и четнически пътеки.

Цялата ивица в подножието на Стара планина е осеяна с паметни знаци от Априлското въстание и предосвобожденските борби, така че Костина е само едно звено от по-дълъг исторически маршрут. Самото име на местността се е запазило в местния говор и присъства в редица възпоменателни сборове, които всяка година привличат потомци и краеведи.

От кошари до село: чорбаджиите и стадата овце

Дивчовото дължи появата си на съседното село Черни Вит, чиято махала от няколко кошари е било чак до 1878 година. До Освобождението тук са пасли стада, а постоянно население почти не е имало. Превръщането на махалата в самостоятелно село идва едва след това, когато неколцина заможни чорбаджии от Тетевен решават да се преселят по тукашните поляни заедно с многобройните си стада овце. Пасищата в подножието на Боатин са били обилни и сочни, затова от сезонни кошари мястото постепенно се сдобива с трайни къщи и с име на картата. Скотовъдството остава в основата на поминъка дълги десетилетия, а планинският характер на стопанството личи и днес в разпръснатите ливади. Точно тази история обяснява защо селото е останало толкова малко и защо е сраснало с гората, вместо с пътя.

Старите чорбаджийски родове са оставили масивни каменни основи и широки дворове, по които все още личи някогашното благополучие. Връзката с Черни Вит остава жива и до днес, защото двете села споделят землище, традиции и обща памет за пастирското минало. Любопитно е, че именно Черни Вит се прочу с уникалното си зелено сирене с благороден плесен, а Дивчовото добавя към общата история своя дял планинско мляко и млечни продукти.

Тиха база за риболов и преходи в Балкана

Туристическата база в Дивчовото е скромна и подчертано семейна, замислена повече за спокойствие, отколкото за масов туризъм. В селото работи семеен хотел с леглова база от общо шестнадесет места, който посреща предимно малки групи. Удобствата покриват основните нужди с механа с камина, общодостъпна кухня, външно барбекю, просторна градина и безплатен паркинг. Има и рибарник за спортен риболов, който превръща мястото в удобна база за любителите на въдицата. Мащабът е подчертано камерен.

Заради тази подредба тук често се организират семейни събирания, фирмени тържества, тиймбилдинги и училищни екскурзии. Околността е създадена за бавни разходки покрай Черни Вит и за изкачвания към подстъпите на Боатин. Близостта до Тетевен пък позволява за един ден да се съчетаят горската тишина и градските забележителности. Цялата област Ловеч предлага допълнителни маршрути, които започват от близкия Ловеч и обхождат съседните долини. Сезонът тук е подчертано различен във всеки край на годината, защото пролетта пълни водопадите, лятото носи прохлада и гъби, есента облича буките в мед и охра, а зимата затваря част от пътеките под снега.

Заради надморската височина топлите дрехи са полезни дори в края на пролетта, а здравите обувки са задължителни за всеки преход към резервата. Който планира посещение, добре е да се обади предварително за пътната обстановка, понеже четвъртокласният път може да затрудни ниските автомобили след дъжд. Който дойде тук, идва заради тишината, и именно тя остава най-силният му спомен.