Дългопол

В източния край на страната, там където Стара планина се снишава и се разлива в полегати гористи баири, се е разположил град Дългопол. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е около 4 795 души. Нравът на града остава спокоен и непретенциозен, какъвто е бил открай време. Старото му име е Еникьой, което в превод от турски значи Ново село, и това подсказва, че селището е сравнително младо в дългата върволица на тукашните поселения. Мнозина пътници го подминават забързани на път за морето, без да подозират какво пропускат. А той заслужава отбиване, защото лежи в благодатен край, прегърнат от гори и води, близо до брега и все пак достатъчно навътре в сушата, за да пази планинската си кротост.

Где се е разпростряло селището

Градът е административен център на едноименната община и се числи към Област Варна. Разположен е в полупланинска област, а голяма част от землището му тъне в гъсти горски масиви, които даряват прохлада и чист въздух дори в най-задушните летни дни. Гората е навсякъде.

Тя слиза по баирите чак до първите къщи и придава на Дългопол неговия зелен, кротък облик. Наблизо проблясват водите на язовир Цонево. Южно от селището пък тече река Голяма Камчия, една от най-пълноводните в Източна България. През града минава третокласният републикански път 208, който го връзва с околния свят. Разстоянията тук са кратки и приятни за шофиране.

Съседните села носят стари, звучни имена като Красимир, Сава, Боряна, Цонево, Рояк и Комунари. Всяко от тях пази свое предание и свой поминък, наследен от дедите.

Пътят дотук и близките градове

Дългопол е удобна изходна точка за онзи, който иска планина и крайбрежие в едно пътуване. До морската столица Варна се стига за около час с кола, а пътят се вие през приветливи полета и сенчести гори. Встрани остават историческата Девня с античните си пластове и старинната Провадия с крепостта високо над града. На север, отвъд баирите, чака китното градче Смядово в полите на планината.

А морето при Долни чифлик е само на крачка встрани. Тази близост прави Дългопол сгоден дом за няколко дни бавно скитане из източния балкан.

Автомобилът е най-удобният начин да се обходи околността, защото селата са пръснати, а градският транспорт минава рядко. Който пътува с влак, слиза на гарата в града по линията към Комунари. Оттам нататък кола подръка е добре дошла.

Който предпочита организиран транспорт, намира редовни автобуси от Варна и Провадия в делничните дни. В празничните разписанието оредява, затова е разумно то да се провери предварително.

Нощувки край язовир Цонево

Самият Дългопол не разполага с места за нощувка, затова пътникът търси подслон в околността. В съседното село Сава има една къща за гости с десет легла, скромна и приветлива. Изборът обаче не свършва дотам. Край язовир Цонево, на около пет километра и половина от града, се редят още няколко къщи за гости, а над самата вода е кацнал хотел с четиридесет и пет легла.

Язовирът е истинското средоточие на отдиха в този край. Водите му са напълно подходящи за къпане, риболов, излети и тихи пикници край брега. Времето тук тече бавно. Рибарите хвърлят въдиците още по тъмно, семействата постилат черги на тревата, а децата газят в плитчините до късно следобед. Дългопол не е шумен курорт и тъкмо в това е чарът му, защото предлага почивка за онзи, който бяга от блъсканицата и търси зеленина, вода и покой.

Тихият живот в града

Дългопол не е град на бързането, а на спокойния делник. Сутрин хората се събират на малкия пазар, където съседните села носят мед, сирене, орехи и домашни зеленчуци. Кафенетата около центъра се пълнят бавно. Разговорите текат за времето, за реколтата и за риболова край язовира.

Привечер животът се пренася край реката и водата. Момчета ловят риба от кея, а по-старите разказват как е изглеждал краят, преди язовирът да прегради долината.

В сърцето на града стои църквата, около която се въртят празниците и съборите. Който отседне тук за няколко дни, скоро долавя ритъма на това място. Той е бавен и топъл. Такъв ритъм отдавна е изчезнал от големите градове и тъкмо затова тук се диша по-леко.

Занаятите по домовете още се помнят, макар че младите отдавна поеха към града. По празник обаче селото се връща, трапезите се отрупват с домашни гозби, а виното се лее до късно.

Река Голяма Камчия и балканът наоколо

Голяма Камчия е гръбнакът на този край, защото пълни язовира и оживява горите по бреговете си. Реката извира дълбоко в Стара планина и се спуска на изток към морето, събирайки по пътя десетки притоци. Долината ѝ е тиха и зелена.

Камчийският балкан наоколо е истински рай за пешеходеца и за любителя на птици. По склоновете растат вековни дъбови и букови гори, сред които се крият елени, сърни и диви свине. Пролет въздухът трепти от птича глъч. Който тръгне по горските пътеки призори, ще чуе кълвач, а с малко късмет ще зърне и черен щъркел над короните.

Долината на Камчия е и коридор за прелетните птици, поели дългия си път на юг. Затова орнитолозите се връщат тук всяка есен, за да броят ятата над водата.

Рояшкият скален манастир

Най-съкровената забележителност на този край се крие в съседното село Рояк, в местността Дженевиз канара. Там, на самия ръб на Рояшкото плато, се е вкопчил в скалите Рояшкият скален манастир. Гледката е смайваща, защото обителта се извисява над пропастта и до нея води единствено труден път, който иска добра подготовка и екипировка.

Историята на това място е дълбока и сложна. Редица изследователи смятат, че манастирът е обособен още през трети век, а до пети век е служел като тракийско светилище. След Великото преселение на народите и заселването на славяни и българи по тия земи светилището е преустроено в християнска монашеска обител. До днес са се запазили надписи. В тях личат имената на цар Иван Александър и неговия син Михаил Асен.

Изкачването до обителта не е за всекиго и мнозина се отказват по средата на пътя. Скалите са стръмни и хлъзгави, платото пада отвесно надолу, а под манастира зее пропаст, която кара сърцето да примира. Наградата за упоритите обаче е една почти неземна гледка над гористите баири на Камчийския балкан.

Историята на канарата се преплита с легенди, защото народът отдавна е забравил къде свършва истината и къде започва преданието. Едни разправят за монаси отшелници, други за съкровища, скрити в недрата на скалата. Сигурно е само едно. Тук, на ръба на света, столетия наред е горяло кандилото на вярата, първом тракийска, сетне християнска. Малцина стигат дотук, но онзи, който се осмели, отнася спомен, който дълго не избледнява.

Най-подходящото време за изкачване е сухата есен или ранното лято, когато скалите не са хлъзгави. Добри обувки и малко вода са задължителни, а тръгването призори спестява дневната жега. Пътеката не е маркирана навсякъде, затова местен водач е ценен спътник по каменистия ръб.

Язовирът и екопаркът Водениците

Язовир Цонево заслужава отделна почит, защото е седмият по големина в България. Пуснат е в действие през 1974 година и оттогава служи за промишлено напояване и водоснабдяване. Водата му е щедра. Днес язовирът се използва и за отдих, риболов и къпане, а бреговете му са зарибени с толстолоб, бял амур, шаран, костур и сом.

Недалеч, на около седем километра и половина, близо до село Сладка вода, се крие живописният екопарк Водениците. Той обхваща внушителните четиристотин и петдесет декара горска площ и пази десетки видове защитени растения и животни. Из пределите му пътникът открива пещери, стари чешми и занемели воденици, вплетени тъй умело сред гората, че сякаш са израсли заедно с нея.

Около язовира има оформени места за пикник и заслони за рибарите. В тихите утрини водната шир е като огледало, а мъглата се вдига бавно над отсрещния бряг.

Древни корени и късно име

Земите около Дългопол пазят следи от живот, който се губи в дълбоката древност. Край съседните села Сава, Цонево и Аспарухово са открити съдове, оръжия, култова пластика и оръдия на труда от бронзовата епоха, неолита и халколита. Тия находки говорят, че по баирите е кипяла човешка дейност още в зората на историята. Югозападно от днешния град е разкрита късноантична еднокорабна църква със запазени фрагменти от стенописи.

Археолозите определят находките като част от древна селищна система, пръсната по цялата долина. Земята тук пази паметта на хилядолетия, скрита плитко под баирите.

Самото селище се образува и развива късно, през османския период, когато носи името Еникьой. След Освобождението през 1878 година то става част от новото Княжество България. През 1934 година е преименувано на Дългопол, три десетилетия по-късно получава статут на град и такъв остава и до днес.