Шумен

Шумен е голям областен град в Североизточна България, разположен в Шуменското поле под Шуменското плато. Той е десетият по население град в страната и център на едноименните община и област. Тук се срещат древна тракийска и римска история, средновековна българска крепост и един от най-разпознаваемите паметници у нас. Градът е удобна отправна точка за обиколка из целия Североизток.

Празникът на града се чества на 11 май всяка година. Около тази дата и през топлите месеци Шумен предлага културни прояви, концерти и събития, които оживяват централните улици. Това го прави привлекателен както за еднодневно посещение, така и за по-дълъг престой.

Малкият мащаб на центъра е предимство за пътуващия, защото повечето знакови места се намират близо едно до друго. Разходката пеша между музеите, джамията и площадите отнема минути, а кафенетата по главната улица канят за кратка почивка. Така само за един ден може да се добие пълна представа за духа на града и за неговото спокойно ежедневие. Който разполага с повече време, открива и по-тихите квартали, зеленината по склоновете и приятните гледки към полето.

Описание на града и неговите хора

Шумен е един от двадесет и осемте областни града в България и важен административен център за Североизтока. Населението му към 2015 година наброява 88 777 души по данни на ГРАО, което го нарежда на десето място в страната по този показател. Зад тези цифри стои един жив град с дълга и пъстра градска история. Въпреки че населението му постепенно намалява, Шумен остава притегателен център за околните селища, които гравитират към неговите училища, болници и пазари.

Шумен е роден на много значими българи: революционерът Панайот Волов, духовникът и писател Васил Друмев, политикът Стоян Данев, генерал Рачо Петров, общественикът Янко Сакъзов и драматургът Добри Войников. От по-новото време оттук тръгват композиторът Панчо Владигеров и обичаният актьор Тодор Колев.

Тази галерия от имена показва, че градът дълго е бил средище на просвета и култура, и не е случайно, че носи репутацията на град на музиката и театъра. И днес местните училища, читалища и сцени поддържат тази традиция жива, а гостите усещат духа ѝ при всяка по-дълга разходка из центъра. Имената говорят сами. Шумен помни своите.

Местоположение и как да стигнем дотам

Шумен се намира в Шуменското поле, в подножието на Шуменското плато, в североизточната част на страната. Северно от града преминава автомагистрала „Хемус“, а в околовръстното шосе се свързват първокласните републикански пътища две и седем и второкласният път седемдесет и три. През територията на града протича малката река Поройна. Реката е тиха.

Тази позиция поставя Шумен на оста между столицата и черноморското крайбрежие, така че много пътуващи към морето минават оттук и нерядко го ползват за нощувка. Градът има и редовни влакови връзки, което улеснява пристигането без личен автомобил. Заради близостта си до магистралата Шумен е удобен и за кратка отбивка по време на дълъг път. От града тръгват и редовни автобусни линии към Велики Преслав и околните селища, така че придвижването в района е лесно дори без собствен транспорт.

Най-близките селища са Хан Крум, Мараш, Дибич, Васил Друмев, Мадара, Царев брод, Лозево, Панайот Волово и Белокопитово. Съседните областни центрове Търговище, Разград и Силистра са на удобно разстояние, което позволява да съчетаете няколко спирки в едно пътуване. Близкото селище Каспичан е важен железопътен възел за района.

Туризъм в Шумен

Шумен има добре развит туризъм и това се дължи преди всичко на хубавата природа на Шуменското плато и на множеството културно-исторически паметници. Природният парк над града предлага пешеходни маршрути, гледки и чист въздух на крачка от центъра. Платото е любимо място за разходка и в почивните дни се изпълва с местни жители и гости. Тук има обозначени пътеки, заслони и места за пикник, а склоновете са обрасли с широколистна гора, която е особено красива през есента. Гората диша спокойствие.

Що се отнася до настаняване, изборът е достатъчно широк: близо тридесет хотела, двадесет къщи за гости и седем апартамента за краткосрочно наемане покриват както бюджетните, така и по-взискателните гости. Централните квартали държат основните забележителности на пешеходно разстояние, а голяма част от хотелите са разположени именно там.

Историята лесно се съчетава с по-нататъшно пътуване. Любителите на средновековието имат повод да продължат към близкия Велики Преслав, а оттук лесно се стига и до Русе на Дунав. Местните механи и сладкарници са приятно допълнение към всяка обиколка, а традиционната кухня на района заслужава отделно внимание.

Поминък и вкусове на града

Шумен отдавна носи славата на град на занаятите и търговията, а тази вкорененост личи и днес. Името на града се свързва с една от най-старите пивоварни традиции в България, защото тук от десетилетия се произвежда пиво, разпознаваемо в цялата страна. Местните механи и сладкарници пазят рецепти, които си струва да опитате след дълга разходка из центъра. Пазарите остават оживени точно както в годините, когато градът е бил кръстопът на стоки от вътрешността към морето. Който мине по главната улица, усеща този стар търговски дух в малките дюкяни и в спокойния ритъм на всекидневието. Тук гостоприемството не е заучено, а наследено от поколения. Шумен умее да посреща пътника без излишен шум, с домашна храна и чаша местно пиво на сянка. Пивото е местно. Точно това задържа мнозина за още една нощувка.

Шуменските забележителности

Регионалният исторически музей, създаден още през 1857 година, е добро начало за всяка обиколка. В него са подредени осем постоянни експозиции, обхващащи историята на района от петото хилядолетие преди Христа до двадесети век. Това го прави един от най-старите музеи в страната и удобна първа спирка преди разглеждането на паметниците.

Паметникът „Създатели на българската държава“ е главният символ на Шумен. Внушителният архитектурен комплекс, издигнат в чест на хилядолетието и трите века от създаването на България, се извисява на седемдесет метра върху платото и е дълъг сто и четиридесет. Гледката от него към града и полето е сред най-широките панорами в района и се помни дълго след посещението. Паметникът се вижда отдалеч.

В Шумен има и три къщи музеи, посветени на прочути шуменци: на Панайот Волов, на унгарския революционер Лайош Кошут и на Добри Войников. Всяка от тях разказва за конкретна съдба и за епохата, в която тези личности са живели. Не пропускайте и Шуменската крепост с раннохристиянските си църкви, Томбул джамия в центъра на града, Музея на гарнизона и Куршун чешма.

История на града

В резултат на археологически разкопки се открива живот на тази територия още от каменно-медната епоха. През втори век римляните изграждат военен кастел върху руините на старо тракийско укрепление, а в четвърти и пети век целият хълм е ограден с нова стена с девет кули. Тези пластове показват колко стара е историята на мястото.

След създаването на България Шуменската крепост е превзета от българите и от седми до десети век остава под техен контрол. Във Второто царство Шумен израства в значителен военен, икономически и административен център и постепенно измества на преден план дори старата столица Велики Преслав.

През 1388 година градът пада след дълга обсада. Средновековният Шумен е окончателно разрушен след похода на Владислав Трети Ягело от 1444 година. Върху руините османците издигат бани, джамии и редица паметници; в седемнадесети и осемнадесети век Шумен се превръща в укрепен военен град с постоянен гарнизон, в който се заселват турци, арменци, татари и евреи.

В деветнадесети век градът влиза в отбранителното каре Шумен, Варна, Русе, Търговище и се утвърждава като комуникационен център от първостепенно значение за Османската империя. След Кримската война от 1853 до 1856 година тук се заселват голям брой кримски татари.

Освобождението от 1878 година прави Шумен свободен български град, но лишава занаятчиите от значителна част от пазарите им. Изборът на Шумен за областен и окръжен център помага за съвземането на стопанството. Ранната електрификация идва през 1927 година. В периода от 1950 до 1965 година градът носи името Коларовград в чест на Васил Коларов, чието име и днес се среща в съседното село Коларово.

Днешният Шумен носи всички тези пластове, наслоени един връз друг. Тракийско укрепление, римски кастел, българска крепост, османски гарнизон и възрожденски град се срещат в паметта на едно и също място. Малко селища на Балканите събират толкова епохи на толкова тясно пространство. Затова обиколката тук прилича на прелистване на учебник под открито небе. Камъните още пазят следите.

Околностите на Шумен

Малко български градове са обградени с толкова исторически места на една ръка разстояние. На изток, край село Мадара, се издига прочутият Мадарски конник, единственият по рода си скален релеф в Европа и обект на световното наследство. Северно оттам, сред полето, лежат руините на Плиска, първата столица на българската държава. На юг продължава пътят към Велики Преслав, втората столица, чиито находки пазят паметта на едно блестящо столетие. Всички тези места се вписват в един или два дни обиколка с тръгване от Шумен. Краеведът би добавил, че именно тази близост прави града сърце на българския Североизток. Тук историята не е затворена в музейна витрина, а разпръсната по хълмовете наоколо. Конникът е каменен. Плиска е наблизо. Тръгне ли човек по тези пътища, разбира защо столиците са се родили точно тук, в полето под платото. Всяка отбивка добавя по още един пласт към разказа за мястото.